Решение № 471 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9678/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В. П. от гр.София, чрез адв. Д. Веселинова, против Решение 9507 от 21.06.2024 г., постановено по административно дело 2926/2024 г. от Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 58/12.02.2024 г. по преписка 129/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/Комисията/. Наведени са доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното решение да бъде отменено. В открито съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от адв. Веселинова, която поддържа касационната жалба и моли съда да уважи същата по изложените в нея съображения. Претендира разноски по представен списък на същите. В определен от съда срок не представя писмени бележки. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита от дискриминация в представено от процесуалния представител юриск. Н. Кръстева писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалния представител на касатора, в случай, че е над определения минимален минимум, тъй като случаят не представлява фактическа и правна сложност. В открито съдебно заседание КЗД не се представлява. Ответникът по касационната жалба Агенция Пътна инфраструктура/АПИ/, чрез процесуалния представител юриск. С. Кечева, депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени направените разноски за юриск. възнаграждение. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от юриск. Семерджиев, който оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Не представя в определен от касационната инстанция срок писмена защита. Ответникът по касационната жалба - Я. Иванов Директор на Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при АПИ депозира писмен отговор по касационната жалба. В съдебно заседание Иванов не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба В. Асенова Началник на отдел Контрол по републиканската пътна мрежа при АПИ в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Постъпил е писмен отговор по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При извършената служебно проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и като взе предвид наведените в касационната жалба доводи, съдът намира за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба от лице, чийто интереси са били засегнати с него Съдебното решение е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е било Решение 58/12.02.2024 г. по преписка 129/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено от 5 - членен разширен заседателен състав, с което на основание чл. 65, т. 5 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ е прието за установено, че от страна на Агенция Пътна инфраструктура, от страна на Я. Иванов Директор на Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол /АРОК/ при АПИ и от страна на В. Асенова Началник на Отдел Контрол по републиканската пътна мрежа/КРПМ/ при АПИ, не е допуснато нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на признаците възраст, обществено положение и лично положение спрямо жалбоподателя. Административното производство е започнало пред Комисията по повод подадена жалба с вх. 44-00-2037/10.06.2022 г. от С. П. срещу АПИ на основание чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., в която са изложени твърдения, че спрямо него е осъществена пряка дискриминация по признаците възраст, обществено положение и лично положение във връзка с прекратяване на служебното му правоотношение с АПИ, извършено със Заповед ЧП-СП-545/09.11.2020 г. на Председателя на Управителния съвет/УС/ на АПИ, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. В хода на производството жалбоподателят депозирал уточнение вх. 44-00-1892/17.05.2023 г., в което навел нови оплаквания, касаещи действия, извършени от Началник отдел КРПМ при АПИ съставяне на графици за командироване на жалбоподателя за периода от 01.05.2020 г. до 23.11.2020 г., както и действия, извършени от Директор на Дирекция АРОК при АПИ изготвяне на докладна предложение за прекратяване на служебното правоотношение на П.. Не се спори по делото, че касаторът П. е бил назначен с трудов договор ЧР-ТП-14/07.04.2015 г. в АПИ на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда/КТ/. При постъпване на работа той представил Удостоверение за пенсия 5679/25.03.2011 г., издадено от Министерство на вътрешните работи/МВР/, съгласно което служебното му правоотношение е било прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/. П. придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО като дългогодишен служител в системата на МВР, считано от 15.03.2011 г., видно от разпореждане [номер] за отпускане на пенсия /протокол 64091/28.05.2011 г./ на ТП на НОИ - София град. Със Заповед ЧР-СП-526/26.10.2018 г. на Председателя на УС на АПИ, на основание чл. 9, вр. чл. 10д, ал. 12 от ЗДСл., жалбоподателят е бил назначен на длъжност Главен инспектор в отдел КРПМ в Дирекция АРОК в АПИ. С доклад 93-01-6783/20.10.2020 г., изготвен от Директора на Дирекция АРОК при АПИ е било направено предложение до ръководството на АПИ за освобождаването на С. П. по реда на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. На 23.10.2020 г. на жалбоподателя е било връчено предизвестие за прекратяване на служебното му правоотношение, което той подписал на същата дата. Със Заповед ЧР-СП-545/09.11.2020 г., издадена от Председателя на УС на АПИ служебното правоотношение на С. П. е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл., считано от 23.11.2020 г. За да остави без уважение жалбата на П. КЗД е приела, че не е изпълнен фактическият състав по чл.4, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗДискр. по признаците възраст, обществено положение и лично положение. Според Комисията не е било установено от страна на Агенция Пътна инфраструктура във връзка с прекратяване на служебното му правоотношение; от Я. Иванов Директор на Дирекция АРОК при АПИ във връзка с изготвяне на доклад -предложение за прекратяване на служебното правоотношение и от страна на В. Асенова Началник на отдел КРПМ при АПИ във връзка с определяне на месечните графици за командировки за периода 01.05.2020 г. 23.11.2020 г., да е допуснато нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на признаците възраст, обществено положение и лично положение спрямо жалбоподателя, поради което административният орган е оставил без уважение така подадената жалба с уточненията към нея като неоснователна и недоказана. От страна на П. не са били ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в жалбата. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на акта в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. АССГ е изложил мотиви, в които е направен анализ на събраните по делото писмени доказателства. Предвид наведените доводи в касационната жалба следва да се подчертае, че твърденията на страните в производството не представляват доказателства и в случая именно касационният жалбоподател П. не е изпълнил задължението си да представи доказателства за наличие на факти, въз основа на които може да бъде направено предположение, че е налице дискриминация по посочените от него признаци. В конкретния случай е приложима нормата на чл. 9 от ЗЗДискр, съгласно която в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Касационният жалбоподател П. не е представил такива доказателства в подкрепа на твърденията си за дискриминация, по-конкретно - по признаците възраст, обществено положение и лично положение. На практика по делото от страна на жалбоподателя единствено са изложени твърдения в подадената жалба и уточнението към нея. Не се спори по делото, че служебното правоотношение на П. е било прекратено, но административният акт - заповедта за прекратяването му, е бил предмет на съдебен контрол по адм. дело 12252/2020 г. по описа на АССГ и жалбата срещу същия е отхвърлена с Решение 2925/05.05.2021 г., оставено в сила с Решение 10021/05.10.2021 г. по адм. дело 6473/2021 г. на Върховния административен съд/ВАС/. Служебното правоотношение на П. е било прекратено на основание чл.106, ал.1, т.6 от Закона за държавния служител. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е била предмет на съдебен контрол, поради което подадената жалба на П. до Комисията на 10.06.2022 г., т.е. на дата, която е последваща датата на решението на ВАС, е опит да бъде пререшен въпросът за законосъобразността на заповедта, което е недопустимо. От друга страна - в решението на ВАС по адм. дело 6473/2021 г. са изложени подробни съображения относно наведените от П. доводи за неравно третиране, като в тази връзка е цитирана относима съдебна практика на Съда на ЕС решения по дело С-511/19 и по дело С-670/2018. На следващо място - според жалбоподателя той е бил поставен в неравностойно положение спрямо други служители в сходно положение, тъй като в периода 01.05.2020 г. - 23.11.2020 г. вследствие на месечните графици за командировки е изминал по-голямо разстояние в сравнение с посочените в жалбата му три лица - негови колеги. От извършения анализ на представените по делото месечни графици Комисията и първоинстанционният съд са достигнали до законосъобразния извод, че не е налице съзнателно нарушаване на принципа на равно третиране от страна на Началника на отдел КРПМ при АПИ. Процесният период е по време, което е обхванато от обявеното извънредно положение поради пандемията от Ковид 19. Последното несъмнено налага промяна на месечните графици за командироване на служителите на АПИ, с оглед повишената заболеваемост на последните. Следва да се подчертае, че П. е бил командирован в процесния период на територията на близки до гр. София области, както и че същият е бил назначен на длъжност Главен инспектор в Отдел КРПМ на АПИ, т.е. изпълнението на служебните му задължения е било свързано с чести командировки, обстоятелство, което несъмнено му е било известно при постъпването му на работа в АПИ. При липсата на доказателства, установяващи дискриминационно поведение от страна на ответниците по признаците пол, обществено положение и лично положение правните изводи на първоинстанционния съд за липса на нарушение на чл.4, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗДискр. са законосъобразни. Решението на АССГ е обосновано съдът е изяснил релевантните за спора факти, а направените въз основа на тях правни изводи са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника Комисия за защита от дискриминация, разноски, представляващи юриск. възнаграждение в минимален размер от по 100 лв. на основание чл.24 от Наредбата за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение