Решение № 15901 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11372/2019 г.

Решение № 15901 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11372/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началника на сектор "Миграция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу Решение № 5002/16.07.2019 г., постановено по адм. д. № 5256/2019 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отменил негова Заповед УРИ № 5392 ПАМ-207/11.04.2019 г. за принудително настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) по жалбата на А. Обейд, [дата на раждане], без гражданство и е постановил незабавното освобождаване на чужденеца. Касационният жалбоподател излага оплаквания, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил релевантните факти в тяхната съвкупност и е достигнал до необоснован извод, че не са изпълнени предпоставките на чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Иска отмяна на обжалваното решение и съдът да реши спора по същество, като отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - А. Обейд, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед УРИ № 5392 ПАМ-207/11.04.2019 г. на началника на сектор "Миграция" при СДВР за принудително настаняване на А. Обейд, [дата на раждане], без гражданство, в Специален дом за временно настаняване на чужденци. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ – наличие на опасност от укриване на чужденеца. Настаняването е извършено с цел обезпечаване изпълнението на Заповед № 394/15.09.2011 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 39 а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на страната и забрана за влизане в Р България на чужденец. По делото е установено, че по отношение на чужденеца е налице отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, влязъл в сила на 08.03.2017 г. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на чл. 34 и 36 от АПК и не са доказани материалноправните предпоставки за принудително настаняване. По тези съображения съдът е отменил оспорения акт като незаконосъобразен и е постановил незабавно освобождаване на чужденеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да приложи ПАМ настаняване в СДВНЧ, органът е приел, че е налице опасност чужденецът да се укрие, но направеният извод за опасност от укриване не е обоснован с конкретни факти, касаещи личното поведение на чужденеца. Такива не се съдържат и в представената по делото докладна записка № 5392 р-208/11.04.2019 г. на К. П. – мл. ПИ 03 група "АМИС", сектор "Незаконна миграция" при отдел "Миграция"-СДВР, въз основа на която е извършено настаняването. В касационната жалба се съдържат общи оплаквания, че чужденецът "пребивава незаконно" и "няма да се съобрази с наложената му мярка, както много често се получава". При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като по делото не се установява изпълнението на хипотезата "опасност от укриване" по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Принудителната административна мярка настаняване в СДВНЧ се явява и несъответна на целта на закона предвид факта, че се издава за обезпечаване на изпълнението на заповед от 2011 г., т. е. осем години по-късно, като за целия този период няма данни какви действия е предприел органът във връзка с подготовка на изпълнението й. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора СДВР, в чиято структура е издателят на незаконосъобразния административен акт, следва да бъде осъдена да заплати разноски в размер на 500 лева в полза на процесуалния представител на ответника – адвокат В. Иларева съобразно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение