Решение № 9410 от 8.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8171/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Х. - гражданин на Сирийска арабска република, подадена чрез адвокат Д. Димова, срещу решение 18431/30.5.2025 г., по адм. дело 3409 по описа за 2025 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 1238/3.2.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС. Твърди се, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се подробни доводи в подкрепа на становището за неправилност на съдебното решение. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя актуална справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.9.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на А. Х., гражданин на Сирия, против решение 1238/3.2.2025 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното решение, съдът е приел жалбата за неоснователна. За да се произнесе е приел за установено, че производството пред административния орган е образувано по молба на Х. от 14.8.2024 г. за предоставяне на международна закрила. От проведено на 22.11.2024 г. с лицето интервю е установено, че е напуснал Сирия, през месец юли 2024 година. Нелегално е преминал в Турция, там останал 10 дни, а на територията на Република България влязъл в началото на месец август със стълба над оградата и след като пристигнал до София сам се е предал в лагера близо до летището. Молбата му за международна закрила е първа по ред, не е арестуван в Сирия, не е осъждан, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност [етническа принадлежност], нито по отношение на изповядваната от него религия , има две деца, които заедно с жена му са в Сирия, има трима братя и три сестри, които също са в Сирия, не е служил в казармата, но е очаквал да получи призовка, не е членувал в политическа партия или организация и е напуснал Сирия заради войната, като сега кюрдите ги мобилизират насила и това е основната причина да напусне Сирия, като неговият район е на фронтовата линия между редовната армия - свободната и кюрдите, има чести сражения, не е заплашван нито той, нито неговото семейство и не иска да се завърне в Сирия заради войната , но ако положението се нормализира би се завърнал. С обжалваното пред първата инстанция решение, председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказал да предостави на касационния жалбоподател статут на бежанец и хуманитарен статут. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че липсват доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Взето е предвид обстоятелството, че лицето доброволно е напуснало територията на Сирия и прекарал известно време в Република Турция, а родителите му, братята и сестрите му, съпругата и децата му са останали да живеят необезпокоявани в Сирия. При съвкупната преценка на събраните доказателства е формулиран извод за липса на основания за приложение на разпоредбите на чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, много подробно и в детайли е разгледал обстановката политическа и военна в Сирия и е извел извод за правилност на преценките на административния орган. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Сирия вх. МД-02-483/10.9.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от описаната по-горе справка от 10.9.2025 г., в периода след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г. до 29.8.2025г., 1 190 172 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е взел предвид, че Сирия е окупирана държава и че в нея продължава да съществува военно положение. Цитираните твърдения биха могли да бъдат отнесени към хипотезите в които се предоставя временна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ, но такава закрила от една страна не е търсена, а от друга временната закрила се предоставя с акт на Министерския съвет и същата следва да бъде въведена с решение на Съвета на Европейския съюз. Представените в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки са изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход" /2023 г./ и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,