Решение № 1904 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8965/2015 г.

Решение № 1904 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8965/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрк. Димитър Попов, срещу решение № 149 от 15.05.2015 г., постановено от Административен съд Хасково по адм. дело № 766/2014 г., в частта му, в която по жалба на Николай Атанасов Василев е отменено частично уведомително писмо № 02-260-6500/17273 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007- 2013 г. за кампания 2013. Решението на Административен съд Хасково е обжалвано и в частта му, в която Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на Николай Атанасов Василев сумата от 155 лева. разноски по делото. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваната част от съдебното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо в тази му част. Ответникът - Николай Атанасов Василев, с писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Емилия Тончева, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на Административен съд Хасково в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отменил описаното по-горе уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФЗ в две части, като тези части са предмет на касационната жалба. Първата отменена част е тази, в която е отказано изплащане на субсидия за кампания 2013 г. относно направление "Традиционни практики за сезонно пашуване-пасторализъм" - АП49 от мярка 214 "Агроекологични плащания". В тази част административният съд е върнал делото като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ, за издаване на ново уведомително писмо в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила, при съобразяване на мотивите в решението. А втората отменена част е тази, в която е разпоредено прихващане на сумата от 26 069,60 лв. от общо оторизираната субсидия за кампания 2013 г. За да постанови този резултат в първата отменена част, съдът е приел, че уведомително писмо в тази му част е постановено при допуснато от изпълнителния директор на ДФЗ съществено нарушение на процесуалните правила. Приел е, че то се изразява в нарушаване изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК административният орган да обоснове от фактическа страна своя акт относно определените редукции за тази подмярка АП49 по мярка 214. За втората отменена част от уведомителното писмо първоинстанционният съд е приел, че прихванатата сума от 26 069,60 лв. представлява част от общо определени санкции за бъдещ период в размер на 39 859,08 лв. за предходната кампания 2012 г. Прихваната сума от 26 069,60 лв. обаче не е била установена с административен акт, с който на жалбоподателя да е била наложена санкция за бъдещ период, нито с издаден акт за установяване на публични държавни вземания /АУПДВ/. Затова е приел, че не е налице ликвидно и изискуемо вземане за прихванатата сума. С оглед на това административният съд е счел, че извършеното прихващане е постановено в нарушение на чл. 5б на Регламент № 885/2006 г. на Комисията във връзка с чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията и чл. 103 - 105 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Обжалваното решение е правилно, като настоящият съдебен състав споделя всички мотиви на административния съд. По първата отменена част от уведомителното писмо действително от уведомителното писмо и от документацията за неговото издаване не се установява волята на административния орган за обективирания отказ за финансово подпомагане по направление "Традиционни практики за сезонно пашуване-пасторализъм" - АП49 от мярка 214 "Агроекологични плащания". В уведомителното писмо в таблицата на л. 9 са попълнени три графи: 1. заявена площ, за която няма спор че е 103,20 ха; 2. установена площ - 81 ха, за която в обясненията към таблицата е посочено единствено, че представлява разликата между декларираната и констатираната недопустима за подпомагане площ. Не е ясно защо административния орган е приел, че има недопустима за подпомагане площ и защо тя е такава; и 3. оторизирана площ от 76 ха, за която в обясненията към таблицата е посочено, че представлява разликата между установената площ от 81ха и санкционираната площ (колона 7) съгласно чл. 55 от Наредба № 11/6.04.2009 г. Отново не е ясно защо има санкционирана площ и защо тя е такава. Посочената разпоредба от Наредба № 11 не дава яснота, защото тя визира приравняването на 1 ЖЕ към 1 хектар. Неяснотата се допълва от непопълнената колона 7, която е за санкционирана площ - според нея няма санкционирана площ. В касационната жалба са обяснени подробно на какво се дължи недопустимата площ и санкционираната площ. Тези обяснения обаче не могат да заместят липсващите мотиви в уведомителното писмо. Цитирането на данни от контролния лист също не заместват липсващите мотиви, защото от контролния лист се установява единствено, че за пет броя говеда не са били представени паспорти. Какви са последиците от това и как се отразява на искането за подпомагане по АП49, е изложено единствено в касационната жалба. От регистъра на животните са установени 98 говеда и 23 овце. Няма изложени мотиви за съответствие на така установения брой животни на 81 животински единици по реда на § 2 от Наредба № 11, съответно за допустимост за подпомагане за 81 ха. Такива изводи не се съдържат дори в касационната жалба. Освен това никъде в административната преписка няма изложени правни основания за отказа по това направление. Обжалваното решение е правилно и в частта му, с която е отменена частта от уведомителното писмо за извършено с него прихващане на сумата от 26069,60 лв. от общо оторизираната субсидия за кампания 2013 г. За така посочената сума от 26069,60 лв. в уведомителното писмо е посочено в таблица № 2 на стр. 12, че тази сума представлява удържана сума, а в обясненията под таблицата са посочени три хипотези за удържане на суми: 1. санкции от предходни периоди или 2. недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или 3. приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Нито в уведомителното писмо, нито в предхождащата и съпътстваща неговото издаване документация, са изложени мотиви защо сумата от 26069,60 лв. е удържана от земеделския производител. Данни за това СИЕ е установила единствено в счетоводството на ДФЗ - по сметка 48961. Ако се приемат данните от това счетоводно записване, то посочената сума от 26069,60 лв. административният орган е приел, че представлява санкция от предходен период - от 2012 г. и би следвало да се подведе под първата хипотеза, посочена в уведомителното писмо. Но дори тогава не е налице тази хипотеза, тъй като санкция не се налага със счетоводно записване. В тази насока са правилни изводите на административния съд за нарушение от административния орган на чл. 5б на Регламент № 885/2006 г. на Комисията във връзка с чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, изискващи задълженията да са установени в съответствие с националното законодателство. В случая прихванатата сума не е била установена. Неоснователността на жалбата в тези части води и до нейна неоснователност и в частта, в която Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на Николай Атанасов Василев сумата от 155 лева разноски по делото. Този размер е определен съразмерно с уважената част от жалбата. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,