Решение № 10195 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9228/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Кърджали против решение 277/28.08.2023г. на Административен съд Кърджали по адм. дело 220/2023г. С него се отменя Решение 2153-08-136/18.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане [номер]/16.03.2023г., издадено от ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, с което е постановен отказ по заявление на З. Мехмед от [населено място], общ. Черноочене, област Кърджали за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО като незаконосъобразни. Изпратена е преписката на органа за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите по прилагане и тълкуване на закона. Поддържат се в касационната жалба доводи за нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, З. Мехмед чрез процесуален представител адвокат Д. Кръпова от АК Кърджали взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Мехмед срещу цитираното решение и разпореждане, с които се отказва отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. Отказа е обоснован с обстоятелството, че не е налице изискуемия действителен стаж от 15 години, като времето на майчинство 3 години от 12.06.1996г. до 12.06.1999г. не е действителен стаж с оглед нормативната уредба, която разграничава осигурителен стаж от действителен стаж. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. Приел от правна страна, че разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КСО предвижда придобиване на право на пенсия при възраст 65г. и 10 месеца за жените и най малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31.12.2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 г. възраст. Към датата на подаване на заявлението Мехмед има изискуемата възраст, като е спорен въпроса налице ли е 15г. действителен стаж. Съдът е приел, че по силата на §9, ал. 1 от КСО времето до 31.12.1999г. което се зачита за трудов стаж и стаж при пенсиониране включва и времето на майчинство, независимо дали майката е работеща или неработеща. В такъв смисъл е и действащата уредба -чл. 9, ал. 2, т.1 и т. 2 КСО, чл. 38, ал. 3, т. 6 от наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При изложените правни изводи е прието за незаконосъобразно решението и разпореждането, отменени са и делото е върнато на органа за произнасяне. Решението е правилно. Трайната и непротиворечива практика на Върховен административен съд е че разпоредбата на §,1, т. 12 от ДР на КСО, която съдържа дефиницията на действителен стаж включва в хипотезата си периодите на майчинството. Такава е била уредбата преди 2000г. такава е тълкуването и след 2000г., поради което материалната предпоставка за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО е налице и следва да бъде отпусната. Възраженията на касатора, че е налице друго различно тълкуване на материалните разпоредби с изводи различни от тези на съда са неоснователни. Практиката на съда е категорична за тези обстоятелства и тълкуването на материалния закон, тази практика е съобразена напълно в обжалваното решение, поради което мотивите на съда се споделят напълно на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за разноски в размер на петстотин лева за настоящата инстанция. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение