Решение № 3486 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4886/2018 г.

Решение № 3486 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4886/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Жеков, от гр. [населено място], чрез пълномощник адв. Челебиев, против решение № 123 от 06.03.2018 г. по адм. дело № 256/2017 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против решение № 1012-26-39-1/14.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/2140-26-32/16.01.2017 г. на и. д. ръководител "ПО" към ТП на НОИ - Хасково, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно. Счита, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на посочените основания. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия. Ответникът - директорa на ТП на НОИ – Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. Жеков против решение № 1012-26-39-1/14.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/2140-26-32/16.01.2017 г. на и. д. ръководител "ПО" към ТП на НОИ - Хасково, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че не са били налице основанията по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е правилно. По делото е установено, че И. Жеков е подал заявление вх. № 2113-26-1949/21.09.2016 г. до директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са представени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. С разпореждане № [ЕГН]/2140-26-32/16.01.2017 г на ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО и чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Прието е, че към датата на заявлението, Жеков има навършена възраст [възраст] осигурителен стаж, положен в периода от 01.10.1977 г. до 20.09.2016 г. с прекъсване както следва: осигурителен стаж от 1 категория труд – 07 г. 01 м. и 29 дни, осигурителен стаж от 2 категория труд – 07 г. 08 м. и 23 дни, осигурителен стаж от 3 категория труд - 17 г. 02 м. и 03 дни, общ осигурителен стаж съгласно чл. 104 КСО, превърнат в 3 категория труд – 38 г. 09 м. и 23 дни и възраст към 21.09.2016 г. – [възраст], като общия сбор от възрастта и осигурителния му стаж възлиза на 97 г. 02 м. и 19 дни. Посочено е че съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО, на Жеков не се следва пенсия за ОСВ по условията на първа категория труд, тъй като няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст – 100. Прието е, че съгласно чл. 69б, ал. 2 КСО, на Жеков не се следва пенсия по условията на втора категория труд. В разпореждането е отразено, че съгласно чл. 68, ал. 1-2 КСО, за да придобие право на пенсия за ОСВ през 2016 г., лицето следва да има навършена възраст [възраст] и придобит стаж 38 г. 02 м. Жеков няма право на лична пенсия за ОСВ на това основание, тъй като има придобит осигурителен стаж 38 г. 9 м. 10 дни, но няма навършена възраст от 63 г. 10 м. Това разпореждане е обжалвано от Жеков с доводи, че по представеното заявление от 21.09.2016 г. е приложил документи за трудов стаж в "Мануела" АД, който целият бил положен при условията на първа категория труд, т. е. зачетените по обжалваното удостоверение 7 г. 08 м. и 23 дни като стаж от втора категория, също били на длъжността, за която били зачетени 07 г. 01 м. 29 дни трудов стаж от първа категория. С решение № 1012-26-39-1 от 14.02.2017 г. директора на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил жалбата като неоснователна. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза приета и неоспорена от страните и извършен разпит на свидетел. Решението на Административен съд - Хасково е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. В хода на съдебно-административното производство пред инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на административния орган и на обуславящите го такива, са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, както и относимата правна уредба по КСО, Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране ПКТП (отм.); и Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ и в съответствие с нея е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. В конкретния случай не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Съгласно ал. 2 на същия член, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Безспорно е установено, че при подаване на заявлението, И. Жеков е бил на възраст от [възраст], но същият не е имал необходимите години осигурителен стаж за първа или втора категория труд, поради което същият не е отговарял на кумулативно изискуемите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основният предмет на спора касае категорията на зачетения осигурителен стаж за следните периоди: - 02 м. и 5 дни за периода 26.02.1980 г. – 01.05.1980 г. положен на длъжност "Апретурист"; 07 м и 13 дни за периода от 01.04.1988 до 14.11.1988 г. – длъжност "Апретурист"; 05 г. 6 м. и 17 дни за периода от 01.10.1991 г. – 18.04.1997 г. положен на длъжност "работник по изготвяне на разтвори" в цех "Конфекционно – багрилен"; 13 дни за периода от 18.06.1997 г. – 01.07.1997 г. положен на длъжност "работник по изготвяне на разтвори" в цех "Конфекционно – багрилен"; 01 м. и 12 дни за периода 01.01.1998 г. – 13.02.1998 г. - на длъжност "работник по изготвяне на разтвори" в цех "Конфекционно – багрилен"; 01 м. и 14 дни за периода 01.01.1999 г. – 15.02.1999 г. - на длъжност "работник по изготвяне на разтвори" в цех "Конфекционно – багрилен"; 01 м. 10 дни за периода 01.03.2000 г. – 11.04.2000 г. на длъжност "работник по изготвяне на разтвори" в цех "Конфекционно – багрилен"; 01 м. и 10 дни за периода 01.03.2001 г. – 11.04.2001 г. на длъжност "работник по изготвяне на разтвори" в цех "Конфекционно – багрилен". Така изброените спорни периоди са признати от административния орган за втора категория труд. Правилни са изводите на съда, че спорния период от 26.02.1980 г. – 01.05.1980 г. /02 м и 5 дни/ положен на длъжност "Апретурист" в ТК "Жеко Димитров" правилно е признат от административния орган за втора категория труд. Обсъдени са приложените доказателства – Удостоверение Обр. УП 3 изх. № 1011/28.10.2004 г. /издадено от "Мануела" АД – правоприемник на ТК "Жеко Димитров"/, както и заключението на вещото лице поотделно и в тяхната съвкупност, като административния съд е направил обоснован извод, че за цитирания период, жалбоподателя е работил като "Апретурист". Тази длъжност съгласно т. 31 от ПКТП (отм.); и приложения списък към него за професиите попадащи в обхвата на тази норма се приравнява на втора категория труд. Правилно е прието от съда, че изводът на административния орган за полагане на труд от жалбоподателя за този спорен период при условията на втора категория е законосъобразен. За другия спорен период от 01.04.1988 г. до 14.11.1988 г. /07 м. и 13 дни/, жалбоподателят също е заемал длъжност "Апретурист". Административния съд е обсъдил подробно всички представени доказателства и е достигнал до правилен извод съгласно приложения списък към чл. 31 от ПКТП (отм.);. Видно от същия, в т. Г "Апретура" са посочени всички длъжности, които следва да бъдат категоризирани като втора категория труд съгласно този правилник – апретурист, апретурист (перач), апретурист зареждач на бобини и гранки за багрене и др., както и работник по приготвяне на разтвори. Правилни са изводите на съда и относно останалите спорни периоди по делото – от 01.10.1991 г. до 18.04.1997 г.; от 18.06.1997 г. до 01.07.1997 г.; 01.01.1998 г. до 13.02.1998 г.; 01.01.1999 г. до 15.02.1999 г.; 01.03.2000 г. до 11.04.2000 г. и от 01.03.2001 г. до 11.04.2001 г. В процесните периоди, жалбоподателят е бил назначен на длъжност "работник по изготвяне на разтвори" в цех "Конфекционно багрилен" в "Мануела" АД гр. Хасково. Правилно, административния съд е приел, че за въпросните спорни периоди от 01.03.2000 г. до 11.04.2000 г. и от 01.03.2001 г. до 11.04.2001 г. е приложим чл. 2, т. 39 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /приета с ПМС № 235 от 20.10.1998 г., обн. в ДВ, бр. 123 от 23.10.1998 г., в сила от 01.01.2000 г. /, съгласно който изрично е посочено, че трудът на работници от багрилната кухня в звена за печатане, багрене и облагородяване на тъкани е от втора категория. По отношение на спорните периоди от 01.10.1991 г. до 18.04.1997 г.; от 18.06.1997 г. до 01.07.1997 г.; 01.01.1998 г. до 13.02.1998 г.; 01.01.1999 г. до 15.02.1999 г. е приложим ПКТП (отм.); Видно от приложеното УП – 3 изх. № 1011 от 28.10.2004 г. издадено от "Мануела" АД гр. Хасково, Жеков е бил назначен на длъжност "работник по изготвяне на разтвори". Правилни са изводите на съда, че от събраните доказателства по делото, извършената съдебно-счетоводна експертиза следва извод, че длъжността "работник по изготвяне на разтвори" не е идентична с длъжността "бояджия", дори и да се отчете факта, че и двете длъжности са сходни по естеството на изпълняваните задължения. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в случая е приложима разпоредбата на т. 6к от ПКТП (отм.); и престирания труд за тези периоди следва да бъде признат за първа категория. Съгласно цитираната разпоредба, от първа категория се зачита труда на текстилните бояджии и работниците от багрилната кухня във фирмите и предприятията на памукотекстилната, вълнената, копринената, трикотажната промишленост, технически и нетъкан текстил производство на шевни конци. Перачите на персийски килими. Административния съд правилно е разграничил длъжността изпълнявана от жалбоподателя - "работник по изготвяне на разтвори" и длъжностите по чл. 6к от ПКТП (отм.); , с оглед на което е обосновал правилен извод, че положения труд от Жеков за спорните периоди следва да бъде признат за втора категория, съгласно разпоредбата на чл. 31 от ПКТП. Върховен административен съд, състав на шесто отделение приема, че в резултат на подробен анализ от съда на целия период на трудов стаж на касатора съобразно установената категория, административния съд е достигнал до обосновани изводи, че към момента на издаване на оспорения административен акт И. Жеков не е отговарял на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение