Решение № 11855 от 20.12.2022 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение20.12.2022 г.докладчик Светлозар Рачев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2366/11.04.2022г. постановено по адм.д. 716/2020 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА С. Баумайер с [ЕГН] да заплати на Столична община, гр. София, [улица]сумата 100,- /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Баумайер от София, чрез адв. Н. Митова против решение 2366/11.04.2022г. постановено по адм.д. 716/2020 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед РВТ19-РА50-143/4.09.2019 г. на главния архитект на район Витоша, Столична община, с която е одобрено изменение на подробен устройствен план план за регулация /ПУП-ПР/ за УПИ ХІХ-738, УПИ ХХ-739 и УПИ ХХІ-740 и създаване на нови УПИ ХІХ-738, УПИ ХХ-739 и УПИ ХХІ-740, в кв. 43, м. Киноцентър І част разширение, град София, съгласно приложен проект. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска същото да бъде отменено, както и бъдат присъдени направените разноски по представен списък. Ответникът главния архитект на район Витоша, Столична община, в писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание поддържа отговора. Ответниците Е. Ризова, П. Ризов и Т. Белди не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Заинтересованата страна в първоинстанционното производство /ответница в настоящото/ Т. Белди е поискала издаване на разрешение за изработване на проект на ПУП за изменение на действащия такъв в част план за регулация относно УПИ ХІХ-738, УПИ ХХ-739 и УПИ ХХІ-740, в кв. 43, м. Киноцентър І част разширение, град София. Описаните УПИ, представляват ПИ 68134.1970.738, ПИ 68134.1970.739 и ПИ 68134.1970.740 по КККР на София. Със заповед от 29.07.2019г. главният архитект на район Витоша, на основание чл. 135, ал.3 от ЗУТ е издал исканото разрешение. Проектът за изменение на ПУП е внесен в общината, съобщен е по реда на чл. 128, ал.3 от ЗУТ. Разгледан е заедно с постъпилото възражение от РЕСУТ, който е взел решение да бъде предложено на главния архитект да одобри проекта за изменение на ПУП. С обжалваната пред Административен съд София град заповед, главният архитект на район Витоша, Столична община на основание чл. 134, ал.2, т. 2 от ЗУТ е одобрил изменение на ПУП-ПР за УПИ ХІХ-738, УПИ ХХ-739 и УПИ ХХІ-740, като са създадени нови УПИ ХІХ-738, УПИ ХХ-739 и УПИ ХХІ-740, в кв. 43, м. Киноцентър І част разширение, град София, съгласно приложения проект. С атакуваното решение, съдът от първа инстанция е отхвърлил жалбата на С. Баумайер срещу посочената заповед. Приел е, че са налице условията за изменение на действащия ПУП, визирани в чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, позовавайки се на събраните по делото доказателства и изслушаната съдебно-техническа експертиза. Решението е правилно. Условията, които следва да са налице, за да бъде изменен устройствения план се съдържат в нормата на чл. 134 от ЗУТ. Относимата за настоящия случай хипотеза е тази по ал. 2, т. 2 на посочената правна норма, която предвижда, че влезлите в сила подробни устройствени планове, могат да бъдат изменяни, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Действащият подробен устройствен план за територията, засегната от разработката, е одобрен със заповед РД-50-80/16.03.1990г. на председателя на ИК на СГНС. След одобряването му, през 2011г. със заповед на изпълнителния директор АГКК е одобрена кадастралната карта на София, която е изменена със заповед 18-4670/3.05.2019г., /влязла в сила на 20.06.2019г./ Според заключението на вещото лице, неоспорено и прието от съда, 1) имотните граници на ПИ 68134.1970.738, ПИ 68134.1970.739 и ПИ 68134.1970.740 по одобрената през 2011г. и изменена през 2019г. КК не съвпадат с регулационните граници на УПИ ХІХ-738, УПИ ХХ-739 и УПИ ХХІ-740 по действащия от 1990г. ПУП за кв. 43; 2) проектираните с одобреното изменение на ПР, дворищно регулационни линии на новообразуваните УПИ ХІХ-738, УПИ ХХ-739 и УПИ ХХІ-740 изцяло съвпадат с имотните граници на ПИ 68134.1970.738, ПИ 68134.1970.739 и ПИ 68134.1970.740 по актуалната кадастрална карта. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП, когато при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Не се налага преценка правилността на нанасянето в кадастралната карта, ако кадастралната карта бъде поправена /изменена/ това ще бъде ново и отделно основание за изменение на ПУП. Не се изисква съвместно подаване на заявление от засегнатите от изменението собственици /съсобственици/ на съседни имоти. Този вид изменение на плана за регулация не е обвързано и със съгласието на всички собственици. Единственото условие е кадастралната карта да е влязла в сила /респ. нейното изменение/ и да е налице разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП. Такова разминаване в процесния случай е категорично установено и което разминаване се изправя с одобреното изменение на ПУП-ПР. Не са налице, и останалите твърдени от касатора нарушения. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд София град е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде уважена в размер 100,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,