Решение № 7187 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3977/2021 г.

Решение № 7187 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3977/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. А. срещу Решение № 471/04.03.2021 г., постановено по адм. дело № 2930/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № Ц2153-15-214/23.10.2020 година на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [номер]/Протокол № Ц2139-15-106 от 16.09.2020 година на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон и до необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са съображения, че от първоинстанционния съд са потвърдени недопустими административни актове, издадени при липса на материалноправните предпоставки, установени в нормата на чл. 99 КСО. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят издаденото решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, в писмен отговор чрез процесуален представител старши юрисконсулт К. В. – М., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на заплатеното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № Ц2153-15-214/23.10.2020 година на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [номер]/Протокол № Ц2139-15-106 от 16.09.2020 година на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано да бъде изменено Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 210/06.02.2015 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – Пловдив. При системния анализ на установените факти и обстоятелства в административното производство, пенсионният орган е зачел осигурителен стаж на лицето в размер на 24 години, 07 месеца и 23 дни от трета категория труд и 00 години 00 месеца и 00 дни от втора категория труд, или на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд в размер на 24 години, 07 месеца и 23 дни. С влязло в сила Решение № 2463/04.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1185/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на С. А. срещу Решение № РД-121/22.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 210/06.02.2015 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО е отменено Разпореждане № [ЕГН] от 16.11.1999 г., с което на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и всички последващи го, като от 24.02.2011 г. на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в посочените в Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 210/06.02.2015 г. размери. В рамките на извършената последваща проверка от пенсионния орган не са установени нови факти и обстоятелства, наличие на различен от зачетения осигурителен стаж и доход, поради което при липса на предпоставките по чл. 99 КСО е отказано изменение на влязло в сила Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 210/06.02.2015 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – Пловдив. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователни са възраженията на касатора за недопустимост на обжалваното Решение № Ц2153-15-214/23.10.2020 година на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [номер]/Протокол № Ц2139-15-106 от 16.09.2020 година на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. По силата на чл. 99, ал. 1 КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал. В конкретния случай, административният орган е извършил проверката по своя инициатива по реда на чл. 99, ал. 2 КСО, след постъпване на информация от отдел "Икономическа полиция" - Пловдив по преписка № 260/2019 г. (преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Пловдив). В първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства, установяващи незачетен осигурителен стаж или доход, оборващи констатациите и изводите на административният орган досежно размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Такива доказателства не се представят и в касационното производство. Не се спори, че началната дата на пенсиониране е съобразена с дадените указания от предходни съдебни производства – Решение № 11640/01.11.2016 г. по адм. дело № 391/2016 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 2463/04.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1185/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Неоснователни са възраженията на касаторката досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд при преценка на съвкупния доказателствен материал. Видно от Протокола от проведеното открито съдебно заседание от 15.02.2021 г. по делото са приети постъпилите писмени доказателства по опис на ОД на МВР, отдел "Икономическа полиция" с писмо вх. № 1387/25.01.2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, както следва: Молба УП-1 с изх. № 109386/16.11.1999 г. на С. А. и Разпореждане № 03743/30.11.1999 г., както и писмо от Районен съд – Пловдив, ІІІ наказателен състав от 26.01.2021 г. По делото е установено, че по прокурорска преписка 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив (ДП № 260/2019 г. по описа на отдел "Икономическа полиция" Пловдив) е било приобщено оригиналното пенсионно досие на С. А., като резултатите от извършената проверка от органите на ТП на НОИ-Пловдив, са обективирани в Доклад - изх. № 1012-15-26#7/06.07.2020 г. относно съдържащите се данни за осигурителен стаж и доход. В контекста на изложеното, касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд мотивирано и законосъобразно е потвърдил Решение № Ц2153-15-214/23.10.2020 година на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на С. А. срещу Разпореждане № [номер]/Протокол № Ц2139-15-106 от 16.09.2020 година на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. С оглед на горното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, касационната жалбоподателка С. А. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,