Решение № 5205 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15712/2009 г.

Решение № 5205 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15712/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Митница Видин, чрез мл. юрисконсулт Св. Илиева, против решение № 132 от 14.10.2009 г. на Административен съд Видин по адм. д. № 201 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Александър Логистикс" ООД, гр. София, представлявано от управителя Александър Теодоров Димитров, е отменено Решение № 12/21.05.2009 г. на Началника на Митница Видин, потвърдено с Решение № У-44-05-0153/01.07.2009 г. на Директора на РМД Русе, с което е установено задължение за внасяне на митни сборове мито - в размер на 2 213 лв. и ДДС в размер на 2 988 лв. по повод не приключила в срок транзитна операция срещу жалбоподателя, предмет на влязло в сила постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 7758/26.02.2007 г. на Началника на Митница Видин, възстановени с Решение № 14/12.06.2007 г. на зам. началника на Митница Видин. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилен извод за липса на яснота на фактическите и правни основания за издаване на акта. Митните сборове, предмет на цитираното ППСПДВ са били по грешка възстановени с Решение № 14/12.06.2007 г. на зам. началника на митницата, тъй като манифестирането на внесения автомобил е станало в срок почти една година от приключване на транзитната операция, като при това не е начислен процесният размер митни сборове, а много по-нисък. Съдът неправилно приел, че преклузивният срок по чл. 206 от ЗМ е изтекъл, тъй като този срок в случая тече от момента на възстановяване на митните сборове с решението на заместник началника на митница Видин, а не от момента на възникване на задължението за неприключилата транзитна операция. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Ответникът по касационната жалба "Александър Логистикс" ООД, гр. София, представлявано от управителя Александър Тодоров Димитров, чрез адв. Елисавета Йотова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска се оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния Видински административен съд е било решение № 12/21.05.2009 г. на началника на Митница Видин, мотивирано с разпоредбите на чл. 216, ал. 1 ЗМ и чл. 821, ал. 1, т. 2 б. "в" от ППЗМ. В мотивите му е прието, че възстановяването на вносни митни сборове с Решение № 14/12.06.2007 г. на зам. началника на митница Видин е станало при допуснати грешки по прилагане на митническото законодателство и съгласно чл. 219 ЗМ първоначалното задължение е станало отново изискуемо. Фактите по делото не са били спорни и са следните: С ЕАД от 02.04.2006 г. жалбоподателят е декларирал митнически режим "транзит" за употребяван товарен автомобил марка "Пежо" модел "J5" до получаващо митническо учреждение Митница Перник, където стоката следва да се представи до 06.04.2006 г. Режимът "транзит" не е приключен в срок и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 202, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците е възникнало към 07.04.2006 г. задължение за митни сборове: мито - 2 213 лв., продуктова такса-80 лв. и ДДС-2 988 лв. Това задължение е предмет на влязло в сила Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 7758/26.02.2007 г. С молба от 10.04.2007 г. до началника на Митница Видин жалбоподателят е поискал възстановяване на платените по постановлението суми. По искане на началника на митница Видин е получено писмо на началника на митница Перник, от което се вижда, че процесната стока е поставена под режим "внос" с ЕАД от 23.03.2007 г. и за същата са платени дължимите вносни митни сборове. С Решение от 12.06.2007 г. зам. началникът на митница Видин разрешава възстановяването на платените митни сборове - 2 213 лв. мито поради отпадане на основанието за плащането им. Относно сумите за ДДС и продуктова такса посочва, че други са компетентните органи за възстановяването. С процесното решение, издадено след последваща проверка от ТМУ Видин и РМД Русе на митническата преписка по издаване на Решение № 14/12.06.2007 г. на зам. началника на митница Видин, се установяват отново в същия размер задължения за митни сборове, включващи мито и ДДС. За да уважи жалбата против решението, първоинстанционният съд е приел, че то е издадено от компетентен орган, но не съдържа фактически и правни основания за издаването си; че е постановено в нарушение на материалния закон, защото основанието за плащане на процесните митни сборове е отпаднало с редовното, макар и късно, приключване на режима "транзит" и защото уведомяването за задължението е станало след изтичането на 3-годишния преклузивен срок по чл. 206 от Закона за митниците, считано от момента на деклариране на режима "транзит". Решението е неправилно, но не по съображенията, изложени в касационната жалба. При служебното задължение на касационната инстанция да следи за съответствието на решението с материалния закон, настоящият състав на ВАС намира, че преценката на първоинстанционния съд за издаването на обжалвания пред него митнически акт от компетентен орган е неправилна, по следните съображения: Обжалваното пред първоинстанционния съд решение № 12/21.05.2009 г. на началника на Митница Видин, мотивирано с разпоредбите на чл. 216, ал. 1 ЗМ и чл. 821, ал. 1, т. 2 б. "в" от ППЗМ, по съществото си е акт за отмяна на влязъл в сила индивидуален митнически акт, необжалван по съдебен ред, от който са породени права, както е поддържал жалбоподателя пред първоинстанционния съд. Това е така, защото предметът на Решение от 12.06.2007 г. на зам. началника на митница Видин, с което се разрешава възстановяването на платените митни сборове - 2 213 лв. мито, както и този на процесното решение е наличието на материално-правни предпоставки за възстановяване на едни и същи платени митни сборове поради отпадане на основанието за плащане. Тук не става дума за идентитет на предмета на постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания и процесното решение какъвто очевидно липсва. Процесното решение е мотивирано с материално-правни разпоредби на Закона за митниците и Правилника за приложението му, свързани с основанията за възстановяване на внесени митни сборове, когато основанието за плащането им е отпаднало. Материално-правна е и разпоредбата на чл. 219 от Закона за митниците, възпроизвеждаща чл. 242 от Митническия кодекс на общността. Процесуален ред за издаването на процесния акт обаче Законът за митниците и Правилникът за прилагането му не предвиждат, поради което и поради естеството на административния акт, относно производството по издаването му приложими са разпоредбите на глава седма на дял втори на АПК "Производства пред административни органи"-"Възобновяване на производства по издаване на административни актове". Посочените разпоредби определят преклузивен срок за началото на производството, компетентен орган и две фази /по допустимостта и по същество/. Нито едно от тези съществени изисквания на производството, в случая, не е съобразено при издаването на процесното решение. Компетентен за издаването му е горестоящият административен орган на този издал акта. В случая това би следвало да бъде началникът на РМД Русе. Основанието за възобновяване в случая следва да е по т. 1 на чл. 99 АПК - когато при издаването на първоначалния акт съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Срокът за образуване на производството на това основание е едномесечен от влизане в сила на акта по чл. 102, ал. 1 АПК. При издаването на процесното решение производството е започнало и извън сроковете по чл. 102, ал. 2 АПК. Посочените пороци относно компетентността на органа, издал процесния акт и процедурата по издаването му са достатъчно тежки да обосноват извод за нищожност на акта. Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено с изключение на частта му за разноските и вместо него бъде постановено друго, с което бъде прогласена нищожността на процесния акт. При този изход на процеса, касаторът дължи на ответника по касационната жалба 600 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение