Решение № 15148 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1856/2018 г.

Решение № 15148 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1856/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Кирова, в качеството на пълномощник на К. Радев срещу Решение № 2146 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1781/2015 г. по описа на Административен съд Варна с доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието на Република България в писмен отговор и в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият касационен състав на ВАС, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По същество съдът намира следното: С обжалваното решение Административният съд Варна е отхвърлил предявените от К. Радев искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация против Министерство на правосъдието – гр. София за периода от 2007 г. до 31.05.2009 г. - за установяване на дискриминационно третиране по повод на въведената в Затвора-Варна система за телефонни услуги "Контел", за преустановяване на това дискриминационно третиране и за присъждане на обезщетение от 12 500 лв. за причинените му неимуществени вреди от дискриминационното третиране, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от К. Радев искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"–гр. София за периода от 1.06.2009 г. до 21.02.2012 г. за установяване на дискриминационно третиране по повод на въведената в Затвора-Варна система за телефонни услуги "Контел", за преустановяване на това дискриминационно третиране и за присъждане на обезщетение от 12 500 лв. за причинените му неимуществени вреди от дискриминационното третиране, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането до окончателното плащане и го е осъдил да заплати на ответника сумата общо от 300 лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. При извършване на вменената му от императивната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за допустимост настоящият състав на ВАС, трето отделение констатира следното: Съгласно приетото, преди датата на съдебното заседание пред ВАС, Тълкувателно постановление № 1/2016 г. от 16.01.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. постановено по тълкувателно дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС е обявено за изгубило актуалност в частта му по т. 4. Вместо това е прието, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно – за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. Искът с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация също е подсъден на районния съд. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ: "Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. " Предвид гореизложеното постановеното от АС Варна съдебно решение се явява недопустимо като постановено от некомпетентен по силата на влязлото в сила Тълкувателно постановление от 16.01.2019 г. на ВКС - ОСГК и ВАС по т. д. № 1/2016 г. съд. На това основание съдебното решение следва да бъде обезсилено, а делото – изпратено на Районен съд – Варна по компетентност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. трето от АПК, Върховният административен съд, трето отделение