Решение № 12573 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15827/2014 г.

Решение № 12573 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15827/2014 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Теодосий Милев Жеков от гр. Бургас против решение № 1883/12.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1158/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции - адвокатски хонорар. Ответникът - инспектор КП при 02 РУП - Бургас не се явява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производството по чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отм. съдът отхвърля жалбата на Теодосий Милев Жеков против заповед за задържане на лице рег. № 3-115/9.05.2014 г., издадена от полицейски орган при Районно управление "Полиция" - гр. Бургас, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа" за това, че има данни за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК - унищожаване и повреждане. За да постанови този резултат, съдът е приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа изискуемите реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР (отм.), спазени са административно-производствените правила, посоченото правно основание кореспондира на фактическото и на събраните по делото доказателства. Така постановеното решение е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - противоправни действия на жалбоподателя, обуславящи правното основание на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) за наложената принудителна административна мярка. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че осъществената спрямо Жеков административна принуда по силата на издадената заповед за задържане за срок от 24 часа е в съответствие с предпоставките на материалния закон - наличие на данни за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от Наказателен кодекс (НК). Безспорно установено е по делото, че такива данни са били налице, предвид образуваното по случая досъдебно производство № 02-527/2014 г. по описа на Второ РУП - Бургас, за това, че в гр. Бургас, на ул. "Ванче Михайлов" на паркинга до бл. 5 от 14,00 ч. на 5.05.2014 г. до 08, 00 ч. на 7.05.2014 г. неизвестен извършител е нанесъл щета изразяваща се в срязване на задна лява гума на паркирания там лек автомобил собственост на Ивайло Хинов., при изразено основателно съмнение от Хинов. за автора на деянието в лицето на жалбоподателя Теодосий Жеков, като факти за това са изложени и в съдържащия се в административната преписка протокол за разпит на свидетел от 8.05.2014 г., в който са обективирани в хронология обясненията на св. Хинов., както и видно от докладна записка № 5661/28.05.2014 г. Обосновано и в съответствие с всички доказателства по делото съдът прави извод за законосъобразност на заповедта на полицейския орган предвид противоправното поведение на жалбоподателя по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.). Разпоредбата на чл. 63 ЗМВР (отм.) регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 8 ЗМВР, включително. Целта на задържането по чл. 63 ЗМВР е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. 207, ал. 1 НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 63 ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Неоснователни са наведените доводи за необоснованост на съдебния акт и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При извършената проверка такива нарушения не са установени, а в мотивите към решението си съдът, след като е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на правилно установена фактическа обстановка е изложил подробно и обосновано правните си изводи. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение