Решение № 14279 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7109/2016 г.

ВАСПетчленен състав23.12.2016 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 35 от 4.01.2016 г. по административно дело № 12639/2014 г. по описа на Върховния административен съд, постановено от тричленен съдебен състав от пето отделение на ВАС, в частта му, с която е отменена заповед № РД-676/4.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено да не се извършват строителни и монтажни работи по осъществяване на инвестиционни предложения, в частта за имоти № 44094.3.512, № 44094.3.514, № 44094.3.519 и № 44094.22.35, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на "И. И. Р. Е. И." ЕООД, гр. С., бул. "Ц. О." .№..., ет. ..., против заповед № РД-676/4.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено да не се извършват строителни и монтажни работи по осъществяване на инвестиционни предложения, в частта за имоти № 44094.3.512 (предишен № 003512), имот № 44094.3.514 (предишен № 003514), и имот № 44094.3.519 (предишен № 003519). ОТХВЪРЛЯ като неоснователни жалбите на "Прайм пропърти БГ" АДСИЦ, гр. С., ул. "Антим I" № 14, и на "К. Р." ЕООД, гр. С., бул. "Ц. О." №..., против заповед № РД-676/4.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено да не се извършват строителни и монтажни работи по осъществяване на инвестиционни предложения, в частта за имот № 44094.22.35 (предишни № 000130, № 000133, № 021001). ОТМЕНЯ решение № 35 от 4.01.2016 г. по административно дело № 12639/2014 г. по описа на Върховния административен съд, постановено от тричленен съдебен състав от пето отделение на ВАС, в частта му, с която Министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева на "П. п. БГ" АДСИЦ, гр. С., ул. "Антим I" № 14, в размер на 7040,99 лв. (седем хиляди и четиридесет лева и деветдесет и девет стотинки) на "К. Р." ЕООД, гр. С., бул. "Ц. О." №..., и в размер на 3500 (три хиляди и петстотин лева) на "И. И. Р. Е. И." ЕООД, гр. С., бул. "Ц. О." №..., ет. .... ОСТАВЯ В СИЛА в останалата му част решение № 35 от 4.01.2016 г. по административно дело № 12639/2014 г. по описа на Върховния административен съд, постановено от тричленен съдебен състав от пето отделение на ВАС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14279 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7109/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 35/4.01.2016 г., постановено по административно дело № 12639 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2014 г., тричленен състав от пето отделение на ВАС е: 1) отменил заповед № РД-676/4.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено да не се извършват строителни и монтажни работи по осъществяване на инвестиционни предложения, в частта за имоти № 44094.3.512, № 44094.3.514, № 44094.3.519, по жалба на "И. И. Р. Е. И." ЕООД, гр. С., и в частта за имот № 44094.22.35, по жалба на "П. п. БГ" АДСИЦ, гр. С. и "К. Р." ЕООД, гр. С.; 2) отхвърлил оспорването по останалата част от жалбата на "И. И. Р. Е. И." ЕООД, гр. С., срещу заповед № РД-676/4.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите; 3) осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати разноски по делото в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева на "П. п. БГ" АДСИЦ, гр. С., ул. "Антим I" № 14; в размер на 7040,99 лв. (седем хиляди и четиридесет лева и деветдесет и девет стотинки) на "К. Р." ЕООД, гр. С., бул. "Ц. О." №...; в размер на 3500 (три хиляди и петстотин лева) на "И. И. Р. Е. И." ЕООД, гр. С., бул. "Ц. О." №..., ет. ...; 4) осъдил "И. И. Р. Е. И." ЕООД, гр. С., бул. "Ц. О." №..., ет. ..., да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева на Министерството на околната среда и водите. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от министъра на околната среда и водите, действащ чрез пълномощника юрисконсулт К., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост в частта за отмяна на заповед № РД-676/4.09.2014 г. (съгласно уточнението в съдебно заседание от процесуалния представител), като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба с искане за отмяната му в частта за отмяна на заповед № РД-676/4.09.2014 г. и от министъра на регионалното развитие и благоустройството, подадена от процесуалния му представител юрисконсулт И.. Тези касационни жалби са оспорени писмено като неоснователни от "К. Р." ЕООД, ЕИК *********, като частично недопустими и неоснователни от "И. И. Р. Е. И." ЕООД, ЕИК 174401848, и като неоснователни от "П. п. БГ" АДСИЦ, ЕИК *********, чрез упълномощените да представляват тези дружества адвокати. На свой ред "И. И. Р. Е. И." ЕООД, ЕИК 174401848, е подало касационна жалба срещу процесното съдебно решение в частта му, с която съдът е отхвърлил оспорването на заповед № РД-676 от 4.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, в която жалба са наведени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с искане за отмяната на решението в тази част и постановяване на друго, с което посочената заповед бъде отменена и в тази й обжалвана част, като се претендира и присъждане на разноските, направени за касационната инстанция. В проведеното по делото съдебно заседание юрисконсулт К. като повереник на министъра на околната среда и водите поддържа касационната жалба на доверителя си, изразява становище за основателност на жалбата на министъра на регионалното развитие и благоустройството и оспорва касационната жалба на "И. И. Р. Е. И." ЕООД, като поддържа претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на исканията за разноски на "И. И. Р. Е. И." ЕООД и на "П. П. БГ" АДСИЦ. Ю. Н. в качеството й на пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройството поддържа касационната жалба на упълномощителя си и тази на министъра на околната среда и водите, оспорва касационната жалба на "И. И. Р. Е. И." ЕООД, и също прави възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения. Процесуалните представители на "И. И. Р. Е. И." ЕООД адвокат Ч. и адвокат Ц. поддържат касационната жалба на дружеството и оспорването на останалите касационни жалби и претендират присъждане на направените разноски. Ответниците по касация - началникът на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), началникът на Регионален отдел "Национален строителен контрол" - Б. към РДНСК - Югоизточен район и началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район - Б., редовно призовани, представлявани от юрисконсулт А., изразяват становище за основателност на касационната жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за частична основателност на касационната жалба на министъра на околната среда - в частта, в която се иска отмяна на първоинстанционното решение, с което е отменена заповедта по отношение на четири имота, и за неоснователност на касационната жалба на "И. И. Р. Е. И." ЕООД. Останалите касационни ответници - "В. и." АД, гр. Б., ПГА "Ф." ЕООД, гр. В., кметът на община Ц., областният управител на област Б. и директорът на РИОСВ - Б., не изразяват становище. Участващият в откритото съдебно заседание съобразно чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното с тях съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. След обявяване на делото за решаване е постъпила молба от "П. П. БГ" АДСИЦ, с която са представени съдебни решения, отменящи откази на главния архитект на О. Ц. да презавери разрешения за строеж касателно процесния район. Молителят твърди, че тези решения са влезли в сила, като сочи, че касационните жалби на РДНСК - Югоизточен район, по които са образувани дела пред ВАС, са недопустими. Счита, че решението по настоящото съдебно производство следва да бъде съобразено с влезлия в законна сила на 5.12.2016 г. съдебен акт (визира решението на Бургаския административен съд по административно дело № 1221/2015 г. Моли в случай, че настоящия съдебен състав счете, че следва да бъде дадена възможност на страните по делото да вземат отношение по представените към молбата съдебни актове, да бъде отменен хода по същество и да се даде възможност на страните за становище. Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия счита касационните жалби за процесуално допустими като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваните от тях части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби на министъра на околната среда и водите и на министъра на регионалното развитие и благоустройството за основателни, а касационната жалба на "И. И. Р. Е. И." ЕООД за неоснователна, по следните съображения: Със заповедта на министъра на околната среда и водите, предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на ВАС, на основание чл. 160, ал. 1 във връзка с чл. 158, т. 3 и 4, чл. 159 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 123, във връзка с чл. 121 и чл. 122, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) е наредено да не се извършват строителни и монтажни работи по осъществяване на инвестиционни предложения в местността "Смайлов чаир" и местността "Рибарницата", в района на къмпинг Корал, землището на с. Л., община Ц., които попадат в следните имоти: имот № 44094.3.512 (предишен № 003512); имот № 44094.3.514 (предишен № 003514); имот № 44094.3.515 (предишен № 003515), имот № 44094.3.516 (предишен № 003516); имот № 44094.3.519 (предишен № 003519); имот № 44094.3.956 (предишен № 003517); имот № 44094.3.955 (предишен № 003912); имот № 44094.3.954 (предишен № 003912); имот № 44094.22.33 (предишни № 00019, № 000128, № 000121, № 000074); имот № 44094.22.35 (предишни № 000130, № 000133, № 021001), имот № 44094.3.7, с възложители: "И. И. Р. Е. И." ЕООД, "В. и." АД, ПГА "Ф." ЕООД, "П. п." /БГ/ АДСИЦ и "К. Р." ЕООД, до провеждането на процедури по глава шеста от ЗООС и/или ЗБР и приключването на тези процедури с окончателни, влезли в законна сила актове по специалните закони, тъй като тези дейности могат да доведат до значително отрицателно въздействие върху околната среда. В мотивната част на заповедта, с която е наложена процесната принудителна административна мярка, министърът на околната среда и водите е изложил, че решенията по преценяване на необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) и решенията по ОВОС за инвестиционни предложения в изброените в диспозитива на заповедта имоти са загубили правно действие с оглед разпоредбата на чл. 93, ал. 7 и чл. 99, ал. 8 от ЗООС - в срок от пет години от издаването им не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява чрез издадените разрешения за строеж, които са изгубили правното си действие и не са предприети действия за презаверяването им, както и с такива, които са отменени с влезли в сила решения на Административен съд - Б.. И. са доводи, че за извършването на строителство в имотите, посочени в заповедта, се налага отново преценка на необходимостта от ОВОС или провеждане на ОВОС, както и подлагане на оценка за съвместимост (ОС) по ЗБР с оглед защита на целостта на защитените зони на основание § 14 от ЗИДЗБР и § 4, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за ОС. К. фактически основания за наложителността на оценка за съвместимост са посочени следните обстоятелства: 1. Бреговата ивица на плаж "Корал" е граница на екваториалната част на разширението на защитена зона BG0001001 "Ропатомо". 2. Кумулиране на въздействия със сходен произход в резултат от многото инвестиционни намерения в защитените зони по Черноморското крайбрежие и в непосредствена близост до тях. 3. Съгласно проекта за изменение на специализираната карта по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), застрояването ще предизвика унищожаване и увреждане на природни местообитания 2130 "Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)", 2110 "Зараждащи се подвижни дюни" и 2120 "Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни)". 4. Реализирането на инвестиционните намерения ще доведе до унищожаване на установени консервационно значими находища и популации на шест вида защитени растения, включени в приложенията на ЗБР - червена съсънка, пясъчна лилия, дребна марезия, бодлив залист (див чемшир), приморски ветрогон, черноморско плюскавиче. Тричленният съдебен състав правилно е установил фактите по спора. "И. И. Р. Е. И." ЕООД, гр. С. е собственик на следните имоти, посочени в процесната заповед: 44094.3.512; 44094.3.514; 44094.3.515; 44094.3.516; 44094.3.519; 4409.3.954; 44094.3.955; 44094.3.956 и 44094.22.33 в местността "Смайлов чаир", в землището на с. Л., общ. Ц.. Видно от приложените скици, издадени през 2015 г., всички те са с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: незастроени имоти за курортно - рекреационен обект. За инвестиционни предложения в тези имоти (със старата им номерация) с инвеститор "В. и." АД са издадени през месец юли 2004 г. следните решения на директора на РИОСВ - Б. № 160 ПР/2004 г., № 159 ПР/2004 г., № 147 - ПР/2004 г., № 146 - ПР/2004 г., № 145 - ПР/2004 г., № 144 -ПР/2004 г. и № 143 -ПР/2004 г., с които е решено да не се извършва ОВОС за инвестиционни предложения за "Изграждане на ваканционно селище" в имот № 003912 - юг и север, "Изграждане на хотелски комплекс" в имот № 003512, имот № 003516, имот № 003519, имот № 003517, имот № 003514. С решение № 54-ПР/2003 г. от 13.08.2003 г. директорът на РИОСВ - Б. е решил да не се извършва ОВОС за инвестиционно предложение "Ваканционно селище в имот № 003515..." с инвеститор ПГА "Ф." ЕООД. С решение № 10-05/2004 г. по ОВОС от 02.11.2014 г. директорът на РИОСВ - Б. е одобрил осъществяване на инвестиционно предложение: "Изграждане на ваканционно селище в имоти № 000119, 000128, 000121 и 000074 с инвеститор "В. И." АД. Към административната преписка по издаване на оспорената заповед са приложени пет броя писма от месец декември 2008 г. от директора на РИОСВ - Б. до "И. И. Р. Е. И." ЕООД (без доказателства за връчване), с които дружеството се уведомява, че независимо от наличието на приключилата процедура по ЗООС следва да се извърши процедура по оценка за съвместимост по реда на глава III от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС), обн. ДВ бр. 73/2007 г. Приложен е и доклад от началника на РО НСК Б. РДНСК Югоизточен район от 24.01.2013 г., съдържащ констатации относно имотите на този жалбоподател, включително и факта, че в РИОСВ Б. не е внесено уведомление по чл. 10 от Наредбата за ОС, поради което за строежа не е проведена оценка за съвместимост на инвестиционните проекти и те са одобрени на 20.01.2009 г. без такава оценка, което според доклада представлява нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. За процесните имоти са издадени следни влезли в сила заповеди на кмета на община Ц. за одобряване на проекти за ПУП-ПРЗ: 1. Заповед № РД-01-47/21.01.2005 г. за поземлен имот (стар) № 003912, като имотът е урегулиран в два УПИ VII и VIII, отредени за рекреационна устройствена зона - курортна територия с ваканционно селище. 2. Заповед № РД-01-961/30.11.2004 г., с който е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за поземлени имоти (стари) № 000119, 000128, 000121, 00074, като имотите са урегулирани в един общ УПИ IV, отреден за рекреационна устройствена зона - курортна територия с ваканционно селище, като в него е одобрена и улична регулация. 3. Заповед № РД-01-994/10.12.2004 г., с който е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за поземлен имот (стар) № 003512, който е урегулиран в УПИ VI, отреден за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс, като е одобрена и улична регулация по границата на новообразувания УПИ. 4. Заповед № РД-01-615/16.06.2005 г., с която е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за поземлен имот (стар) № 003515 с обособен УПИ I, отреден за ваканционно селище. 5. Заповед № РД-01-998/10.12.2004 г. за одобряване проект за ПУП-ПРЗ за поземлен имот (стар) № 003517, като имотът се урегулира в УПИ I, който се отрежда за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс и е одобрена улична регулация по границата му. 6. Заповед № РД-01-995/10.12.2004 г. за одобряване проект за ПУП-ПРЗ за поземлен имот (стар) № 003519, като имотът се урегулира в УПИ I - 3519, който се отрежда за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс и е одобрена улична регулация по границата му. 7. Заповед № РД-01-996/10.12.2004 г. за одобряване проект за ПУП-ПРЗ за поземлен имот (стар) № 003516, като имотът се урегулира в УПИ II, който се отрежда за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс и е одобрена улична регулация по границата му. 8. Заповед № РД-01-963/30.11.2004 г. за одобряване проект за ПУП-ПРЗ за поземлен имот (стар) № 003514, като имотът се урегулира в УПИ IV, който се отрежда за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс и е одобрена улична регулация по границата му. Със заповед № РД-01-60/27.01.2006 г. на кмета на община Ц. е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ I-3519, като след промяната на регулационните граници към същия се придадат 2951 кв. м. от поземлен имот № 361 - частна общинска собственост и се образува нов УПИ I-3519, 361, отреден за "хотелски комплекс". Видно от представените и приети по делото съдебни решения, актове към цитираните заповеди и удостоверения, заповедите за одобряване на ПУП-ПРЗ и заповедта за изменение на ПУП - ПРЗ са влезли в сила. За така описаните имоти главният архитект на община Ц. е издал следните разрешения за строеж: разрешение № 113/9.10.2012 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-72/29.07.2015 г.; разрешение № 109/09.10.2012 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-73/4.08.2015 г.; разрешение № 25/19.02.2009 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-74/4.08.2015 г.; разрешение № 110/9.10.2012 г, . чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-75/4.08.2015 г.; разрешение № 112/9.10.2012 г, . чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-78/14.08.2015 г.; разрешение № 111/9.10.2012 г, . чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-79/14.08.2015 г.; разрешение № 127/17.07.2009 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-82/20.08.2015 г.; разрешение № 133/23.07.2009 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-83/24.08.2015 г.; разрешение № 39/25.03.2009 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-84/25.08.2015 г.; разрешение № 126/17.07.2009 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-85/3.09.2015 г. Освен тези разрешения за строеж на "И. И. Р. Е. И." ЕООД са издадени от главния архитект на община Ц. следните влезли в сила разрешения за строеж за процесните имоти: № 77/20.04.2011 г., № 76/20.04.2011 г., № 75/20.04.2011 г., № 74/20.04.2011 г., № 73/20.04.2011 г., № 72/20.04.2011 г. - всичките за външно кабелно електрическо захранване. В имотите няма ново строителство въз основа на така описаните строителни разрешения. Според основното заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), което съдът е кредитирал в неоспорените му части като компетентно и безпристрастно, изброените 9 имота на "И. И. Р. Е. И." ЕООД не попадат върху "Натура 2000", нито в други защитени зони, нито в защитени територии. Източно от тях е защитена зона "Ропотамо", която обхваща устието на река "Ропотамо" и част от акваторията на Черно море. Югозападно е разположен природен парк "Б.", видно от извадката от карта по "Натура 2000". След приемане на измененията от 2013 г. на ЗУЧК в специализираната карта по ЗУЧК са нанесени шест от деветте имота на този жалбоподател, намиращи се зад плаж "Корал" заради попадащи в тях пясъчни дюни. Затревени и влажни сиви дюни няма в три имота - № 3.512, № 3.514 и № 3.519, поради което същите не са отразени в специализираната карта (основна СТЕ) и специализирания регистър (допълнителна СТЕ). Според специализираната карта и огледа на място в имот № 22.33 има затревени дюни, като между вещото лице и карта има противоречие относно обхвата им - според вещото лице засягат около половината имот и са локализирани в югоизточната част, докато на картата е отбелязано, че засягат целия имот. Относно другите пет имота, засегнати от пясъчни дюни според специализираната карта, вещото лице е установило наличие на дюни в тях при огледа, като конкретната квадратура е отразена за всеки от тези шест имота (и още един извън обхвата на заповедта) и е посочена в допълнителната СТЕ съобразно данните от специализирания регистър. "П. п. БГ" АДСИЦ, гр. С. и "К. Р." ЕООД, гр. С. са съсобственици на имот № 44094.22.35 с площ от 40407 кв. м., находящ се в местност "Рибарницата", село Л., община Ц., който според представената по делото скица е с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на ползване - незастроен имот за курортно-рекреационен обект. Този имот е образуван от имоти с предишни номера № 000130, № 000133 и № 021001, които фигурират в издадено решение № 09-05/2004 г. на директора на РИОСВ - гр. Б., с което е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение в тях "Изграждане на хотелски комплекс" с инвеститор "В. И." АД, гр. Б.. За цитираните предишни номера имоти със заповед № РД-01-133/28.02.2006 г. на кмета на община Ц. е одобрен проект за подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) и от тях са обособени два УПИ, от които УПИ I е отреден за "хотелски комплекс", а УПИ II - за озеленяване. Заповедта е влязла в сила, видно от приложения акт от 12.04.2006 г. на кмета на община Ц.. За имота има издадени през 2009 г. 6 броя разрешения за строеж, презаверени на 9.11.2012 г. и едно разрешение през 2010 г., презаверено на 13.03.2014 г. В имота няма ново строителство въз основа на строителните разрешения. Видно от основната СТЕ, неоспорена в тази й част, имотът на двете дружества не попада в "Натура 2000", нито върху други защитени зони или защитени територии. От специализираната карта по ЗУЧК е видно, че върху имота не са отразени обекти по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЧК, а именно: морски плажове, брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения и системи, езера, лагуни, пясъчни и влажни дюни. Вещото лице, извършило оглед на имота на място, сочи в съдебно заседание пред тричленния състав, че имотът се намира на около 30-40 метра надморска височина, в него няма морски плаж, няма дюни, в потвърждение на което е изготвило и приложило към експертизата две фотографии (приложения № 1 и № 2). В специализирания регистър, видно от заключението на допълнителната СТЕ, са отразени 55 кв. м. сиви дюни. Предвид противоречието в събраните доказателства относно този имот - от една страна според специализираната карта, заключенията на вещото лице и разпита му в съдебно заседание в имота няма дюни, а от друга страна според специализирания регистър има 55 кв. м. сиви дюни, първоинстанционният състав е кредитирал специализираната карта и вещото лице, и е приел, че в този имот няма дюни. Както личи от заключението на основната съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено в тази му част от страните, процесните имоти и на трите дружества - първоначални жалбоподатели, според Общия устройствен план на О. Ц. попадат в урбанизирана територия, за която е отредена устройствена зона 4/Ок към датата на издаване на обжалваната заповед. Съдът е обсъдил и заповед № РД-02-15-17/7.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие, с която е спряно прилагането на Общия устройствен план на община Ц., одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като при преценката дали процесните имоти са в урбанизирана територия е намерил, че следва да се вземат предвид единствено влезлите в сила заповеди за одобряване на ПУП-ПРЗ и предвид тях следвало да се приеме, че към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ всички имоти на тримата жалбоподатели, посочени в заповедта, са в урбанизирана територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Във всички тях няма започнато ново строителство, свързано с инвестиционните предложения, които са били предмет на процедури по ЗООС и съответно, за които са издадени строителни разрешения. Решаващият съдебен състав е намерил, че представените в съдебно заседание на 11.05.2014 г. от процесуалния представител на ответника ботаническа и биологична експертиза, за които последният е твърдял, че са част от преписката по издаване на оспорвания акт, но ги е представил по- късно, а жалбоподателите от своя страна са оспорили твърдението му и са поддържали, че не следва да се ценят, като възложени от частни лица извън административното и съдебното производство, не представляват част от административната преписка по издаване на оспорената заповед. В мотивите на проверяваното решение в тази насока са изложени съображения, че на първа страница на ботаническата експертиза е вписано, че възложители на експертизата са клуб "Екстрем" и "Асоциация на парковете в България", а на първа страница на биологичната експертиза като възложител е вписано сдружение "Да запазим Корал", но двете заключения не са подписани от вписаните за изпълнители, нямат дата на изготвяне, не са цитирани и в оспорената заповед. Предвид изложеното съдът е приел, че двете експертни заключения не притежават белезите на възложени от административния орган в рамките на административното производство по реда на чл. 49-51 от АПК експертизи, и не ги е ценил като годни доказателствени средства. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед, с която е наложена процесната принудителна административна мярка, е издадена от компетентен орган по чл. 158 от ЗООС и по чл. 122, ал. 1 от ЗБР- министърът на околната среда и водите, заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, не е налице съществено административно-производствено нарушение на производството по издаване на ПАМ, но заповедта е частично материалноправно незаконосъобразна. В мотивите на проверявания съдебен акт е посочено, че не са налице фактически и правни основания за прилагане на ПАМ по ЗООС, ако и общият устройствен план на община Ц. да е със спряно действие. Решенията на директора на РИОСВ - Б. по оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС), издадени за цитираните имоти в процесната заповед, са изгубили правно действие, но за "П. п. БГ" АДСИЦ, "К. Р." ЕООД и за "И. И. Р. Е. И." ЕООД не е възникнало задължение за иницииране на ново производство по реда на глава шеста от ЗООС, тъй като инвестиционните им предложения "ваканционно селище" и "хотелски комплекс" към датата на издаване на заповедта попадат в урбанизирана територия и липсват съпътстващи дейности по Приложение № 1 по ЗООС, поради което не попадат в обхвата на Приложение № 2, т. 12 от ЗООС. П. отношение на част от имотите, посочени в заповедта - № 44094.3.512, № 44094.3.514, № 44094.3.519 и № 44094.22.35, липсват основания за налагане на ПАМ и по ЗБР, понеже за посочените имоти не следва да се провеждат процедури съгласно чл. 2 от Наредбата за ОС предвид липсата на задължение за ОВОС, това, че тези имоти не попадат в границите на защитени зони и в тях няма дюни. Решаващият съдебен състав е приел, че извършването на преценка за наличието или липса на дюни следва да се съобрази специализираната карта и заключенията на вещото лице (геодезист), а не съобразно специализирания кадастър. По отношение на останалите шест имота, собственост на "И. И. Р. Е. И." ЕООД, посочени в заповедта, съдът е приел, че в тях са налице дюни, които имат характера на местообитания по приложение 1 към чл. 6, ал. 1 от ЗБР и за тяхното опазване се обявяват защитени зони, поради което инвестиционното предложение за тези шест имота подлежи на оценка за съвместимост. Съдът е приел и, че оспорената пред него заповед частично противоречи и на целта на закона, защото целта на ПАМ по ЗБР е да се предотврати извършване на нарушения по ЗБР и/или вредни последици от извършените вече нарушения, при липса на задължение за оценка за съвместимост по ЗБР и Наредбата за ОС (за четирите имота без дюни), наложената ПАМ не е в съответствие с целта на закона. За останалите шест имота прилагането на ПАМ е в съответствие с така формулираната цел на закона. По тези съображения заповедта е била частично отменена за четирите имота без дюни поради противоречие с материалния закон и целта на закона, а за останалите шест имоти (в които има дюни) жалбата на "И. И. Р. Е. И." ЕООД не е била уважена. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Съдебният акт е неправилен по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК в частта му, с която е отменена заповедта, а касационните жалби на министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу тази част от решението са основателни. Съдът неправилно е приел, че процесната заповед в частта за имоти № 44094.3.512, № 44094.3.514, № 44094.3.519 и № 44094.22.35 не е в съответствие с целта на закона. Целта на процедурите по оценка за съвместимостта е дефинирана в чл. 6

3

на Директива 92/43/ЕИО и в чл. 31, ал. 1 от ЗБР. Компетентните органи следва да пристъпят към одобряване на даден проект (план), само след като са се убедили, че целостта на защитените зони няма да бъде увредена. Основен принцип при прилагането на тези процедури е принципът на предпазливостта, произтичащ от визирания текст на директивата, съгласно тълкуванията й от Съда на ЕО. Вероятността за значително отрицателно въздействие се поражда от момента, в който възложителят извърши уведомление към компетентния орган за своите намерения за извършване на дейности, засягащи защитени зони по силата на Директива 92/43/ЕИО и Директива 2009/47/ЕИО. Компетентният орган, провеждащ процедура по чл. 31 от ЗБР, издава решение само ако е убеден в липсата на значително отрицателно въздействие на проекта върху предмет на опазване в защитена зона (зони), респ. разрешава само онези проекти, за които категорично и без съмнение е доказана липсата на значително отрицателно въздействие. Обсъжданата заповед е издадена с цел предотвратяване на опасността от увреждане и/или унищожаване на представителни за България и Европейския съюз типове природни местообитания и местообитания на застрашени, редки и ендемични видове, включени в рамките на Националната екологична мрежа, част от Европейската екологична мрежа "Натура 2000". С издаването й министърът на околната среда и водите е спазил принципа на предпазливостта, според който в случай дори на минимално съмнение за наличие на опасност от увреждане или унищожаване на защитени територии, целите на "Натура 2000" имат превес, а реализацията на планове и проекти може да се разрешава само при абсолютна сигурност, че няма да бъде нарушена целостта на защитената зона. Следователно единствено чрез провеждане на процедура по оценка за съвместимост би могло да се прецени дали реализацията на плановете може да доведе до увреждане или унищожаване на засегнатите (макар и косвено) защитени зони или на части от тях. С оглед на това съдът необосновано е приел, че не е налице непосредствена опасност от увреждане или унищожаване на защитени зони или на части от тях, както и, че за първоначалните жалбоподатели не възниква задължение да инициират процедури по реда на Наредбата за ОС. Решаващият съдебен състав необосновано е приел и, че за осъществяването на инвестиционни предложения в описаните в заповедта имоти не следва да се извършва ОВОС, понеже същите представляват урбанизирана територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗУТ (Закона за устройство на територията). Действително по делото са представени и приети като доказателства заповеди на кмета на община Ц. касателно процесните имоти за одобряване на подробни устройствени планове, но няма данни преди издаването им да са спазени изискванията на екологичното законодателство, действало към онзи момент за извършване на екологична оценка по реда на ЗООС - чл. 81, ал. 1, т. 1 (в сила от 1.07.2004 г.), чл. 81, ал. 3 (в сила от 1.07.2004 г.), и чл. 91, ал. 1 от ЗООС. С. чл. 85, ал. 1 от ЗООС екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областта на устройственото планиране, когато тези области очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и № 2 от ЗООС. Е. оценка на плана или програмата се извършва независимо от ОВОС. И. инициативи за територии, които имат одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, могат да не отговарят на изискванията на ЗООС, който, както и ЗБР, е специален спрямо ЗУТ по отношение на екологичните изисквания и с ПУП да се създаде риск за околната среда, ако за устройствените планове не са проведени необходимите процедури по ЗООС и ЗБР, а за инвестиционните предложения решенията по ОВОС за изтекли. Следва да се има предвид и това, че решенията по ОВОС не могат да заместят становищата или решенията по екологична оценка. Съдът не е съобразил (въпреки, че я е обсъдил в мотивите си) Заповед № РД-02-15-17 от 7.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е спряно прилагането на Общия устройствен план на община Ц., част от която община е и село Л., както и това дали влезлите в сила ПУП са процедирани по реда на глава шеста от ЗООС. Н. на влезли в сила разрешения за строеж за част от имотите при липса на осъществено строителство в тях, само по себе си не обуславя извод за незаконосъобразност на процесната ПАМ. В проверяваното решение не е отчетена липсата на актуална информация за инвестиционните предложения, респ. липсата на заявени от възложителите конкретни инвестиционни предложения с ясен предметен обхват в урбанизирана територия. Единствено при заявяване на инвестиционни предложения с прилагане на необходимата за извършване на преценка информация компетентният орган може да извършва преценка дали следва или не да се извърши процедиране по реда на глава шеста от ЗООС, включително и дали инвестиционните предложения попадат в предметния обхват на т. 12 от Приложение № 2 на ЗООС, както и дали са налице съпътстващи дейности по Приложение № 1 от ЗООС. П. своята правна същност решенията за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС и решенията по ОВОС отчитат актуална информация за факторите и компонентите на околната среда, съответно позициите на чл. 93, ал. 4 от ЗООС относно критериите за необходимостта от извършване на ОВОС и данните в изготвените доклади по чл. 96 от ЗООС, необходими за съгласуване или не на инвестиционното предложение. Оценяването на конкретните инвестиционни намерения, които са реализирани и/или предстоят да се реализират в същия район и как ще взаимодействат със заявеното инвестиционно намерение са част от фактическите констатации, които следва да отчете административният орган, а впоследствие и да анализира кумулативният ефект от инвестиционни намерения в района, за да достигне до заключението за липсата на значително отрицателно въздействие върху околната среда. Информацията всякога се преценява към момента на постановяване на ОВОС (в случая имаме изгубили правно действие решения по ОВОС), поради което и законодателят е предвидил с разпоредбите на чл. 93, ал. 7 и чл. 99, ал. 8 от ЗООС валидност на ОВОС. Материално незаконосъобразен е изводът в обжалваното решение, че процедурата по реда на Наредбата за ОС е приложима само в случаите, в които е налице задължение за извършване на ОВОС или инвестиционното предложение попада изцяло или отчасти в защитена зона. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ОС изчерпателно регламентира случаите, в които задължително се извършва оценка за съвместимост по реда на глава втора или трета от Наредбата за ОС: 1) планове, програми, инвестиционни предложения или техни изменения или разширения, попадащи в обхвата на глава шеста от ЗООС; 2) планове, програми, инвестиционни предложения или техни изменения или разширения извън обхвата на глава шеста от ЗООС, попадащи изцяло или отчасти в границите на защитени зони и свързани с промяна на предназначението и/или начина на трайно ползване на имота; 3) планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които са в съответствие с параметрите на планове, програми и проекти от по-висока степен, на които е извършена ОС и за които в крайния акт от процедурата по реда на глава втора или трета е поставено условие, изискващо изрично провеждането на оценка за съвместимост. С разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС законодателят е предоставил на компетентния орган да прецени начина на процедиране за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които са извън обхвата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за съвместимост и да уведоми възложителя в 14-дневен срок. Със следващата ал. 3 от цитирания чл. 2 е уредено, че за преценката по ал. 2 възложителят на най-ранен етап уведомява компетентния орган по чл. 6а чрез уведомление съгласно приложение № 1 към чл. 10, ал. 1. Анализът на горецитираните норми налага недвусмислено извода, че за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения извън обхвата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ОС оценката за съвместимост не е задължителна, но е задължително уведомяването на компетентния орган за извършване на преценка за начина на процедиране по реда на Наредбата за ОС. Т. е., противно на приетото от съда, провеждането на процедура по ОВОС и попадането на инвестиционното предложение в защитена зона не определят приложимостта на процедура по реда на глава втора от Наредбата за ОС. П. нормативна уредба е обвързала органа да процедира задължително инвестиционното предложение по реда на глава втора от Наредбата за ОС и да прецени необходимостта от процедиране по реда на Наредбата за ОС, в случай, че не попада в някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ОС. С разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС нормотворецът е предвидил извън случаите по чл. 2, ал. 1 от същата наредба, извършването на преценка за начина на процедиране по реда на наредбата, следвайки етапите в чл. 7 от нея, съответно процедиране по реда на чл. 10-13, чл. 15-19 и чл. 20-27 от наредбата. Съображенията в подложения на касация съдебен акт в насока, че не са налице основанията за налагане на ПАМ по реда на Закона за биологичното разнообразие, също не могат да бъдат споделени. По силата на § 14 от Закона за изменение и допълнение на ЗБР (обн. ДВ, бр. 52 от 29.006.2007 г.) оценката за съвместимост по чл. 31 от ЗБР се прилага и за планове, които към момента на влизане в сила на този закон не са одобрени по реда на съответния специален закон или подзаконов нормативен акт, въз основа на който се разработват, или са одобрени, но не са влезли в сила, независимо дали попадат в обхвата на ЗООС и дали за тях е завършена или започнала процедура по оценка на въздействието върху околната среда или екологична оценка съгласно глава шеста от ЗООС. И. регламент се съдържа и в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони - § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби. Това, че даден имот не попада пряко в защитена зона по ЗБР, не означава, че не следва да се установи въздействието на реализирането на инвестиционните предложения в него, с оглед близостта с такава зона и кумулирането на отрицателни и негативни въздействия със сходен и аналогичен произход, дължащи на многото инвестиционни намерения в непосредствена близост до защитени зони по Черноморското крайбрежие. Предвид горното изводът, че не са налице условията за налагане на ПАМ по реда на ЗБР, е неправилен поради противоречието му с материалния закон и с целта на ЗБР, още повече, че предмет на първоинстанционното съдебно производство не е била процедура по оценка на въздействието на конкретно инвестиционно намерение върху защитени зони от "Натура 2000", а законосъобразността на процесната заповед, с която е наложена ПАМ по ЗБР. От изложеното по-горе е видно, че са били налице фактически и правни основания за налагане на ПАМ по ЗБР с оглед преценката за наличието на непосредствена опасност от засягане, евентуално увреждане на защитени зони и местообитания. Не на последно място, съдът не е следвало да кредитира заключението на вещото лице-геодезист относно наличието на дюни въз основа на данните от специализираната карта, игнорирайки данните от специализирания регистър, защото източникът на данни за създаване на специализираната карта и специализирания регистър е един и същ, а и специализираният регистър в случая съдържа по-пълна информация за разпространението на дюните от специализираната карта. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената пред първата инстанция заповед, с която е наложена ПАМ, предмет на съдебния контрол пред тричленния състав, е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и в съответствие с целта на закона, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт в отменителната му част, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си в тази част съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за частична незаконосъобразност на процесната заповед е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени в тази част, както и в частта за присъдените деловодни разноски в полза на първоначалните жалбоподатели, обусловена от изхода на спора пред състава от пето отделение на ВАС. Д. спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадените първоначални жалби от три дружества се отхвърлят като неоснователни и в уважената от тричленния съдебен състав тяхна част. За пълнота на изложението трябва изрично да се отбележи по отношение на постъпилата на 28.09.2016 г. молба от "К. Р." ЕООД с искане за заместване на дружеството като страна в процеса от "В. и." АД, понеже последното е закупило всички притежавани от "К. Р." ЕООД идеални части от един от процесните имоти, че същата с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК се явява неоснователна (още повече, че "В. и." АД и без това е конституирано като страна по делото), поради което и не е била уважена от петчленния съдебен състав. По отношение на постъпилата на 9.12.2016 г. (т. е. след обявяване на делото за решаване) молба от "П. П. БГ" АДСИЦ с приложени към нея съдебни решения, отменящи откази на главния архитект на О. Ц. да презавери разрешения за строеж касателно процесния район, следва да се посочи, че изложеното в нея е ирелевантно досежно настоящия спор, защото в него се обсъжда принудителна административна мярка, а не ОС или ОВОС. Т., че дадено разрешение за строеж подлежи на презаверка, не изключва само по себе си екологичната оценка по реда на специалните закони. Изложените от молителя и факти и обстоятелства ще се преценят именно при провеждането на процедури по глава шеста от ЗООС и/или ЗБР. Извън горното, твърдението в молбата, че решението на Административен съд - Б. по административно дело № 1221/2015 г. е влязло в сила, е спорно, доколкото решението на Бургаския административен съд по делото е обезсилено частично с решение на Върховния административен съд по административно дело № 6381/2016 г., като в решението на ВАС липсва диспозитив "Оставя в сила". При тези данни не е налице приложното поле на чл. 253 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК да бъде отменен ходът по същество, за да вземат страните по делото становище по представените към молбата съдебни актове. От друга страна, касационната жалба на "И. И. Р. Е. И." ЕООД срещу процесното съдебно решение в частта му, с която съдът е отхвърлил оспорването на заповед № РД-676 от 4.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, е неоснователна, предвид гореизложеното и поради следните допълнителни съображения:

–

По отношение на шест от имотите на дружеството е безспорно установено, че в тях са налични дюни, които имат характера на местообитания по приложение 1 към чл. 6, ал. 1 от ЗБР и за тяхното опазване се обявяват защитени зони, поради което инвестиционното предложения за тези шест имота подлежи на оценка за съвместимост. Наличието на дюни води до възникване на задължението съответният орган да прецени дали следва да се извърши оценка за съвместимост. Нормите на ЗБР уреждат оценката за съвместимост като процедура за оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона, още повече, че по делото е установена близостта на такава зона. В този контекст правилно със заповедта е забранено строителството до провеждане на процедури по реда на ЗБР и приключване на тези процедури с окончателни, влезли в сила актове.

–

Съдът правилно е преценил, че решенията по ОВОС за инвестиционните предложения за строителство са с изтекъл срок на действие и общия устройствен план на община Ц. е със спряно действие, и че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министърът на околната среда и водите. В чл. 160 от ЗООС е регламентирано, че принудителните административни мерки се налагат с мотивирана заповед на органа по чл. 158. Един от органите по чл. 158 от ЗООС е министърът на околната среда и водите, който прилага ПАМ в случаите на възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората (чл. 158, т. 3) и за предотвратяване и/или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. В разпоредбата на чл. 123 от ЗБР е регламентирано прилагане на ПАМ с мотивирана заповед на органа по чл. 122 ЗБР, като органът по чл. 122, ал. 1 е министърът на околната среда и водите, който в случаите на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ЗБР спира разпореждания на органи на изпълнителната власт, които са в нарушение на ЗБР.

–

В хода на съдебно-административното производство пред тричленния състав на ВАС (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на атакуваната министерска заповед), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на делото. Съдът е обсъдил и анализирал всички факти от значение за изхода на спора, както и относимата правна уредба, и в съответствие с нея е извел обосновани изводи в частта от решението си, с която е отхвърлена частично една от сезиралите го жалби, съображенията за което се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни.

–

Проверяваният съдебен акт в тази му част се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Взети са предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички правнозначими доводи и възражения на страните. Законосъобразността на наложената ПАМ е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК.

–

Предвид гореизложеното се налага извод, че тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е постановил правилно решение в частта му, с която е отхвърлено оспорването на "И. И. Р. Е. И." ЕООД срещу заповед № РД-676 от 4.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, и предвид липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна в тази част, следва да бъде оставено в сила.

–

При този изход на спора неоснователни се явяват и акцесорните претенции на "И. И. Р. Е. И." ЕООД, на "П. п. БГ" АДСИЦ и на "К. Р." ЕООД за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред касационната инстанция.

–

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, в петчленен състав на Втора колегия,

Цитирани разпоредби

1