Решение № 8266 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1173/2019 г.
ВАСIV отделение04.06.2019 г.докладчик Румяна Монова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 927 от 07.12.2018 г., постановено по адм. дело № 385/2018 г. от Административен съд – Хасково. ОСЪЖДА "ВЕТ – братя Николови" ООД, ЕИК 201518866, със седалище и адрес на управление в гр. Димитровград, ул. "Меричлерска" № 86, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8266 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1173/2019 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ВЕТ – братя Николови" ООД, гр. Димитровград, подадена чрез адв. Г. Стоева, срещу решение № 927 от 07.12.2018 г., постановено по адм. дело № 385/2018 г. от Административен съд – Хасково. С него е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/602 от. 01.02.2018 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015, в частта, с която по подадено от "ВЕТ – братя Николови" ООД заявление за подпомагане с УИН 26.12.0615/39608 за кампания 2015 г. е намалена субсидията по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), по Схема за преразпределително плащане (СПП), по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), по Схема за млади земеделски стопани (МЗС) и по Подмярка 13. 2/НР2 - Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения. Излагат се подробни доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което оспореният административен акт да бъде отменен, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" в подадено чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Д. Попов, писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:. Производството пред Хасковския административен съд е било образувано по жалба на "ВЕТ – братя Николови" ООД против уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/602 от 01.02.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015, в частта с която по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 26.12.0615/39608 за кампания 2015 г. е намалена субсидията СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС и по Подмярка 13. 2/НР2. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от материално компетентен орган, при условията на надлежно делегирани със заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия. Обжалваният административен акт бил постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържал всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно бил приложен и материалния закон. Съдът е приел, че оторизирането на подпомагане в намален размер по СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС и НР2 с процесното уведомително писмо се основавало на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, която съдържа като материалноправни основания за намаляване на размера или за отказ за изплащането на суми за финансово подпомагане случаите, в които част от заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за съответната година. Съдът е установил, че основанието за намалението на площи от заявените БЗС (колона 5 от таблица 1 от оспорения акт) е именно невключването им в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. В случая не следвало да се обсъждат причините, поради които отделни площи от заявените от оспорващия БЗС не били включени в специализирания слой, тъй като тези причини подлежали на проверка в хода на производството по одобряване на специализирания слой, респ. по обжалването му, което било самостоятелно от настоящото производство. При произнасяне по подадените заявления за подпомагане административният орган бил обвързан с влезлия в сила акт по одобряване на окончателния специализиран слой за съответната кампания. По този начин ДФЗ действал в условията на обвързана компетентност и нямало как да извърши финална оторизация и плащания на площ за съответната кампания, ако заявените за подпомагане парцели не били включени в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. /сега отм./. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, на която съдът се е позовал и според която посочените в таблицата към оспорения акт намаления на площи с оглед попадането им извън одобрения от МЗХГ специализиран слой на площи, допустими за подпомагане, се припокривали географски с този слой. Вещото лице потвърждава констатациите, направени от административния орган при издаване на оспореното уведомително писмо. Решението е правилно. Видно от данните по делото, със заявление с УИН 26.12.0615/39608 "ВЕТ – братя Николови" ООД е заявило за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС и НР2 общо 6 парцела с обща площ от 31, 03 ха, находящи се в землището на Ивайловград, област Хасково. На декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки за определяне на допустимите за подпомагане площи. В резултат на извършените кръстосани проверки е установено, че част от 3, 05 дка от общо декларираната площ попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Недопустимите площи са установени за три от заявените парцели. По отношение на тези парцели са били извършени теренни проверки от ОСЗ – Ивайловград. Във връзка с възражението в жалбата по отношение на тези проверки следва да се отбележи, че теренните проверки не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. Поради това фактът, че жалбоподателят не е бил уведомен за извършваните теренни проверки и не е подписал докладите от тях не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. Със заповед № РД-09-937 от 22.12.2015 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен обновения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. като част от СИЗП на земеделските парцели. От данните по делото се установява, че "ВЕТ – братя Николови" ООД не е подало възражение срещу тази заповед. Със заповед № РД-46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г., като част от СИЗП. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да оспори и тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното в нея. С т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой при действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. В заключение следва да се приеме, че правилно е била определена като недопустима за подпомагане площ от 3, 05 ха от общо заявените за подпомагане 31, 03 ха. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,