Решение № 6429 от 15.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Национална агенция за приходите и "Мултикомерс-79 ЕООД чрез процесуалните им представители срещу Решение 4919 от 18.07.2022г., постановено по адм. д. 6332/2021г. на Административен съд София-град. Касаторът Национална агенция за приходите /НАП/ обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на "Мултикомерс-79 ЕООД сума в размер на 47 279,61 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразно постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. 5372/12.01.2015 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София. Твърди, че решението е неправилно по съображения, които следва да се квалифицират като доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Изтъква, че вдигането на наложените запори след приключване на ревизионното производство не е равнозначно на отмяна на ПНПОМ като незаконосъобразно. Поддържа, че не са налице пропуснати ползи във връзка със запорираната банкова сметка на дружеството в размер на законната лихва, тъй като сумите по сметката не са били отнети и дружеството е можело да извършва неотложни плащания с тях. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната от него част и претендира разноски. Касаторът "Мултикомерс-79 ЕООД /дружеството/ обжалва решението в останалата му част, с която са отхвърлени исковете за сумата над 47 279,61 лв. до претендирания размер от 47 334,14 лв по посоченото по-горе перо, за обезщетение за пропусната полза в размер на 317 341 лева, от нереализирана печалба в периода 2015 г. - 2017г.; за обезщетение за понесена загуба в размер на 66 414,41 лв. за финансовата 2015 г. и за обезщетение за понесена загуба в размер на 120 711 лева от неустойка по анекс 1/02.01.2014 г. и лихва по договор за финансиране от 03.09.2012 г., сключени с Мултикомерс 97 LTD Кипър. Касаторът твърди, че решението в тези части е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Подържа, че отмяната на ревизионния акт води до незаконосъобразност и на наложените обезпечителни мерки. Излага подробни доводи срещу изводите на съда за липса на настъпили имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразните актове, като набляга на редовно воденото счетоводство на дружеството и данните за договорни отношения между него и посоченото по горе юридическо лице, регистрирано в Кипър. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на НАП и за неоснователност на касационната жалба на дружеството. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Административен съд София-град е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от "Мултикомерс-79 ЕООД срещу Национална агенция по приходите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, както следва: обезщетение за пропуснати ползи в размер на 317 341 лева, от нереализирана печалба в периода 2015 г. - 2017г.; обезщетение за понесена загуба в размер на 66 414,41 лв. за финансовата 2015 г.; обезщетение за понесена загуба в размер на 120 711 лева от неустойка по анекс 1/02.01.2014 г. и лихва по договор за финансиране от 03.09.2012 г., сключени с Мултикомерс 97 LTD Кипър; обезщетение за пропуснати ползи в размер на 47 334,14 лева, представляващи законна лихва върху главница от 162 765,46 лв. или 83220,66 евро - запорирани парични средства по сметка на дружеството съгласно постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки 5372/12.01.2015 г., за периода от 15.01.2015 г. до 24.11.2017г. От фактическа страна съдът е установил, че в хода на образувано срещу "Мултикомерс-79 ЕООД ревизионно производство, с Постановление изх. 5372/12.01.2015 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София е наложен запор върху налични и постъпващи по банкови сметки на дружеството суми, до размер от 1571992 лв. Исканията за разрешаване на неотложни плащания покупка на 200 бр. мобилни телефони и за замяна на обезпечителни мерки са били оставени без уважение с влезли в сила актове на публичния изпълнител. Установено е, че по запорираните банкови сметки на дружеството е била налична към 29.06.2015 г. сума в общ размер на 91 176,02 евро. Съдът е приел, че Постановление изх. 5372/12.01.2015 г. е отменено с постановление изх. С 170022-024-0030282/22.11.2017 г., с мотив отмяна на изпълнителното основание и цялостно погасяване на задължението. Ревизията е приключила с ревизионен акт Р-22221414000065-091-001/31.03.2015 г., с който са установени публични задължения на дружеството в общ размер на 1 609 459,48 лв, но РА е отменен с решение 3744/05.06.2017 г., постановено по адм. д. 2207/2016 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 13419/07.11.2017 г., постановено по адм. д. 9355/2017 г. по описа на Върховен административен съд. Съдът е обсъдил съдържанието на договор за финансиране от 03.09.2012 г., сключен между Мултикомерс 97 LTD Кипър и касатора, както и сключения към него анекс от 02.01.2014г., в който е уговорена неустойка в размер на 50 000 евро. Съдът е счел за ненужно да обсъжда договора за овърдрафт 006-0D-L-000015/21.03.2011 г., сключен с Първа инвестиционна банка АД /П./, тъй като той е сключен с дружество, различно от касатора. В процеса е изслушано и прието и експертно заключение относно счетоводните записвания на дружеството, като е установено, че няма отразени постъпили и върнати суми от/на Мултикомерс 97" LTD Кипър; изчислени са размери на лихви и неустойки по поставените задачи, констатирал е реализираният от дружеството оборот и загуби. При така установените факти съдът е приел за установено от правна страна, че Национална агенция за приходите е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по предявените искове, но е счел само един от тези искове за основателен. Съдът е приел за доказано, че първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ е налице ПНПОМ изх. 5372/12.01.2015 г. и РА Р-22221414000065-091-001/31.03.2015г. са отменени по предвидения в закона ред. За недоказана е счетена твърдяната пропусната полза в размер на 317 341 лева, от нереализирана печалба в периода 2015 г. - 2017г., тъй като по делото липсват доказателства, сочещи че дружеството би реализирало търговска печалба в този период, а именно договори, кореспонденция и други търговски документи, въз основа на които да се формира извод за осигурен оборот, гарантиращ печалба в размер на 317 341 лева. Отчетени са липсата на твърдения и доказателства за начина и основанията, въз основа на които би могла да бъде реализирана печалба в посочения размер; взето е предвид и обстоятелството, че съгласно констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, за периода 2012 г. 2014 г. дружеството е реализирало оборот в общ размер на 8 764 788 лв. и печалба от 78 627 лв., т.е. печалбата му за предходните 3 години е четири пъти по-малка от колкото твърдяната нереализирана печалба от 317341 лева за периода 2015 г. - 2017г. За недоказана е приета и твърдяната загуба в размер на 66414,41 лв. за финансовата 2015 г. Направените разходи, свързани с дейността в общ размер 66 414,41 лв., в т.ч. за заплати, за осигуровки, за материали и услуги са счетени за типични и пряко свързани с функционирането на търговеца, без връзка с отменените актове. За неоснователен е счетен и искът във връзка с твърдяна загуба в размер на 120711 лева от неустойка по анекс 1/02.01.2014 г. и лихва по договор за финансиране от 03.09.2012 г., сключени с Мултикомерс 97 LTD Кипър, тъй като по делото не е доказано заплащането на въпросните лихви и неустойка на кредитора. За частично доказан е счетен искът за пропуснати ползи в размер на 47 334,14 лева, представляващи законна лихва върху главница от 162 765,46 лв. или 83220,66 евро - запорирани парични средства по сметка на дружеството, за периода от 15.01.2015 г. до 24.11.2017г. Според съда, ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи - лихви в размер на 47 279,61 лв., за периода от 15.01.2015 г. до 24.11.2017 г. (датите на налагане и вдигане на запора) върху сумите, блокирани въз основа на наложения с ПНПОМ изх. 5372/12.01.2015 г. запор. Прието е, че незаконосъобразно дружеството е било лишено от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи до размера на законната лихва за периода. По тези съображения НАП е осъдена да заплати на дружеството сумата от 47279, 61 лв, а в останалата част исковете са отхвърлени. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира съгласно ЗОДОВ. Предвид чл. 203 от АПК вр. чл.1 ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. По касационната жалба на дружеството: Доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилен краен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение. Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след и в резултат на реализиране на противоправното поведение - акт, действие или бездействие. Разликата между имуществото след противоправното поведение и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако това поведение беше законосъобразно, формира размера на претърпяната загуба. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора или накратко, в липсата на едно благо. Към момента на предявяване на исковата молба, а и към настоящия момент в имуществото на касатора не се установява разместване. Поетите от дружеството задължения за неустойка и договорни лихви, както и счетоводното им отразяване като такива, не са достатъчни, за да се приеме, че вредата е настъпила. Това, което е категорично установено е, че задължението за заплащане на неустойка и лихви не е изпълнено, а и няма гаранция, че ще бъде изпълнено, дори ако исканото обезщетение бъде присъдено. Правилни са и изводите на съда, че текущите разходи на дружеството във връзка с осъществяваната от него търговска дейност не представляват претърпяна вреда във връзка с незаконосъобразни актове на НАП. Тези разходи са щели да бъдат направени, дори въпросните актове да не бяха издадени. Следователно не е налице причинна връзка между въпросните разходи и незаконосъобразните актове. Следователно, и по двете посочени пера реално настъпила загуба в патримониума на касатора не е налице. При събраните доказателства, правилно е счетен за неоснователен и искът за пропуснати ползи от нереализирана печалба в претендирания размер за процесния период. Съгласно Тълкувателно решение 3 от 13.01.2023г. по т.д. 3/2021г., ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Това означава, че за да е основателен искът, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. Твърдението за пропуснатата полза при искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, ако вредоносният акт не беше настъпил. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че твърдяната евентуална печалба не е доказана. От представените доказателства за търговски отношения със свързаното кипърско дружество и за доставка на мобилни телефони от трето лице, чиято търговска реализация не е сигурна като срокове и параметри, не може да се формира извод за сигурни търговски отношения на дружеството, в резултат на които твърдяната търговска печалба би се осъществила. По тези съображения касационната жалба на дружеството е изцяло неоснователна. По касационната жалба на НАП: Мнозинството от състава приема, че не е налице първият елемент, изискуем за ангажиране отговорността на държавата в настоящия случай отменен административен акт. Неправилно АССГ е приел, че постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е отменено като незаконосъобразно. Видно е от постановление изх. С 170022-024-0030282/22.11.2017 г. на публичен изпълнител при НАП, че не се отменя самото постановления, а се отменят наложените обезпечителни мерки, поради отмяна на изпълнителното основание и цялостно погасяване на задължението. Постановлението за налагане на тези мерки обаче не само не е отменено като незаконосъобразно, но е и оставено в сила при оспорването му по предвидения в закона ред. Освен това, запорът върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на дружеството е наложен с отделен акт на публичен изпълнител - постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, основано на разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ДОПК. Този акт подлежи на контрол както по административен, така и по съдебен ред, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Идентично е положението и с постановения отказ за отмяна на наложените обезпечителни мерки. Доводите в касационната жалба, че актовете на публичния съдебен изпълнител нямат самостоятелно значение и сочените в исковата молба последици произтичат пряко от отменения ревизионен акт, основани на предположението, че обжалването им не би довело до друг резултат, не се споделят от мнозинството от състава. Законосъобразността на постановленията на публичния съдебен изпълнител не може да бъде преценявана в производството по чл. 203 и сл. АПК. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно в осъдителната му част и следва съответно да бъде отменено, включително в частта за присъдените на дружеството разноски. Предвид изхода от спора, на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение