Решение № 9839 от 18.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Д-р С. Николова индивидуална практика за извънболнична специализирана медицинска помощ, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, чрез процесуалния представител адв. Ж. Харизанов против Решение 1009/03.08.2022 г., постановено по адм. дело 664/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, а с него и заповедта на административния орган. Ответникът Директорът на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение 1009/03.08.2022 г., постановено по адм. дело 664/2022 г., Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на ЕТ Д-р С. Николова индивидуална практика за извънболнична специализирана медицинска помощ против заповед 02/РД-25-344 от 05.03.2021 г. на директора на РЗОК Бургас и е присъдил разноски. Съдът е приел, че издаденият административен акт е законосъобразен, тъй като е бил издаден от компетентен орган, установената от закона форма е била спазена, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че съгласно чл.59, ал.1 от Закон за здравното осигуряване /ЗЗО/ и Национален рамков договор за Медицински дейности /НРД за МД/ 2020-2022г., между Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от директора на РЗОК Бургас, като възложител, и ЕТ Д-р С. Николова индивидуална практика за извънболнична специализирана медицинска помощ е бил сключен договор 020434/10.02.2020г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/. Директорът на РЗОК Бургас със заповед РД-25-229/10.12.2021 г. е наредил да бъде извършена тематична медицинска проверка на касационния жалбоподател. Целта е била да се установи дали законосъобразно се изпълнява индивидуалния договор 020434/10.02.2020г. за оказване на СИМП. Въз основа на проверката е бил съставен протокол 137/ 15.01.2021г. От фактическите обстоятелства са били установени осем идентични нарушения. По т. 1.1, т. 1.2, т.1.3, т. 1.4, т. 1.5, т. 1.6, т. 1.7 и т. 1.8 от Протокол 137 от 15.02.2021 г. са нарушени установените изисквания за работа с медицинска документация липсващи реквизити при попълване на Медицинско направление за високоспециализирани дейности (бл.МЗ-НЗОК 3А) на здравноосигурените лица (ЗОЛ) Г. Димов, М. Стоянова, Е. Гандозова, М. Михалев, Б. Керанков, Г. Милков, Д. Батилова и И. Кокаланов липса на данни на изпращащ лекар - подпис и личен печат и/или печат на лечебното заведение на изпращащия лекар. Нарушенията са квалифицирани по реда на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 217 и чл. 219, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022г. Директорът на РЗОК Бургас е издал заповед 02/РД-25-344/05.03.2021г. на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 422, ал.1 от НРД за МД 2020-2022г., с която са наложени осем отделни санкции финансова неустойка, на основание чл. 416, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022г. Всяка от санкциите е в размер на по 50,00 лева или общо 400,00 лева. Разпоредбата на чл. 218, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2020 2022 г. сочи, че първичните медицински документи са Медицинско направление за високоспециализирани дейности (бл. МЗ-НЗОК 3А). При липсата на реквизити по приложение 2 от цитирания рамков договор е налице нарушение на изискванията за работата с първична медицинска документация. Липсата на подпис и печат са императивно въведени изисквания, които следва да са налице във всеки документ. Съгласно приложение 2, Първични медицински документи, неразделна част от НРД за МД за 2020-2022 г., в указанията за попълване на медицинско направление за високоспециализирани дейности се съставя на лица в един екземпляр от лекар, работещ в лечебно заведение за оказване на извънболнична медицинска/дентална помощ по договор с НЗОК, като документът се попълва ясно и четливо. В т. 2.6. е отразено, че изпращащият лекар/лекар по дентална медицина вписва датата на издаване на направлението, подписва се и задължително подпечатва документа с личния си печат и/или с печата на лечебното заведение /за нает персонал/. Неизпълнението на горното задължение разкрива опасност от съставяне на медицинско направление за високоспециализирани дейности от страна на лекар без знание на пациентите, което би нарушило техните законни права и интереси. Съдът обосновано е приел, че жалбоподателят като изпълнител на извънболнична специализирана медицинска помощ е извършил осемте визирани в заповедта нарушения, установени при проверката, изразяващи се в липса на реквизити във водената медицинска документация и поконкретно липса на подпис и личен печат и/или печат на лечебното заведение на изпращащия лекар. Констатираните нарушения при воденето на документацията са в отклонение от изискванията на НРД за МД 2020 2022 г. и обуславят ангажирането на отговорността на изпълнителя на специализирана извънболнична медицинска помощ, на когото за извършването на всяко от тях е наложена финансова неустойка. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за наличието на маловажен случай. Нарушените разпоредби относно задължителните реквизити на посочените в чл. 218 от НРД за МД 2020 2022 г. първични медицински документи са императивни и не представляват маловажен случай по смисъла на §1, т.4.2 от ДР на НРД МД 2020-2022 г., нито се касае за явна фактическа грешка. Посочените хипотези, обосноваващи наличието на такъв съгласно § 1, т. 4.2 от ДР на НРД МД 2020-2022 г. са изчерпателно изброени и при преценката за законосъобразност на издадената заповед съдът не може да тълкува същите разширително. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Страните в касационното производство не са претендирали присъждане на разноски и такива не им се следват. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,