Решение № 2084 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9237/2020 г.

Решение № 2084 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9237/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 21 от 19.06.2020 г. по адм. дело № 678/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Русе, с което по жалба на "Каолин" ЕАД - гр. Сеново, Община Ветово е отменено решение за възстановяване на акциз № BG004000-ИВ-24-2-11-PB40/09.07.2019 г. на директора на Териториална дирекция "Дунавска", потвърдено с решение № Р-820/32-294413 от 11.10.2019 г. на директора на Агенция "Митници" в частта, в която е отказано да се възстанови акциз в размер на 80 023, 68 лева за използвана през 2018 г. електрическа енергия в количество 40 011. 880 MWh за осъществяване на производствени процеси по производство на обогатен каолин, силициев и кварцов пясък, продукти от доломит и варовик, натриев фелдшпат във фабриките на дружеството, находящи се в гр. Сеново, гр. Ветово, гр. Каолиниво, с. Игнатиево и с. Устрем, за които дейности е прието, че не представляват минералогични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 ЗАДС. Със същото решение е върната преписката на Териториална дирекция "Дунавска" при Агенция "Митници" за ново произнасяне съгласно дадените задължителни указания в решението на съда.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател поддържа, че митническият орган се е съобразил с относимите разпоредби на българското и европейското законодателство и законосъобразно е отказал възстановяване на акциза. Счита, че дружеството не представя доказателства, свързани с конкретиката на спора, свързана с класифицирането на продуктите за целите на акцизното законодателство според Приложение NACE Rev. 1. 1, подраздел ГИ 26 от Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета. В тази връзка изразява становище, че неправилно съдът е кредитирал заключенията по приетите съдебни експертизи. Прави възражение, че първоинстанционният съд не е изследвал обстоятелството какво е използваното количество електрическа енергия в "производствените" процеси, тъй като видно от доказателствата по делото добивът и производството са различни процеси. Счита, че технологичните процеси и операции, на които се подлагат вече добити/извлечени минерални продукти попадат в обхвата на допълнителните операции от сектор "Добивна промишленост". Счита, че неправилно АС Русе е приел, че Националните статически класификации, кореспондиращите таблици между КН, ПРОДКОМ, КПИД – 2008, представляват национални статистически документи, нямащи отношение към понятието "минералогичен процес". Касаторът изразява несъгласие с приетото от съда, че митническият орган е постановил решението си в нарушение на разпоредбите на чл. 24ж, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, т. 33 ЗАДС относно дефиницията на понятието "минералогични процеси". Поддържа, че съдът неправилно е ценил доказателствата по делото, същите са разгледани едностранчиво и неправилно са тълкувани и приложени норми на европейското и национално законодателство във връзка с понятието "минералогични процеси". Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Каолин" ЕАД срещу решението на митническия орган за отказ от възстановяване на акциз. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Стефанова, която е представила и писмени бележки по съществото на спора, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът "Каолин" ЕАД – гр. Сеново, Община Ветово, чрез процесуалния си представител адв. Д. Йорданов, оспорва касационната жалба по подробно развити съображения в депозирания по делото писмен отговор. Претендира се присъждане на направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

1. По отношение на искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира следното:

Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване по делото с въпрос: "Следва ли разпоредбата на чл. 2, параграф 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО да се тълкува, че процесът на обогатяване/преработка на минерални суровини, при които се получават неметални минерални продукти с различен състав, попада в обхвата на понятието "минералогичен процес".

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице обстоятелства, които да водят до разумни съмнения за неяснота в нормата на чл. 2, параграф 4, б. "б. " от Директива 2003/96/ЕО. Касационният жалбоподател поддържа, че разпоредбите на чл. 2, параграф 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО на Съвета относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията и на приложението към Регламент 3037/90 на Съвета относно статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност и по-конкретно Подраздел ГИ 26 – Производство на продукти от други нерудни минерали, са неясни, защото от тях не може да се прецени точно обхвата на понятието "минералогичен процес". Видно от приложението на цитирания регламент и по-точно от раздела ГИ 26, в него са посочени дейностите, обхващащи производство на продукти от други нерудни минерали. Изброени са конкретни дейности, свързани с производството на различни промишлени продукти, като на последно място е посочено, че към този раздел спадат и дейностите по производство на други продукти от нерудни минерали. Това означава, че ясно са посочени дейностите, попадащи в обхвата на понятието "минералогични процеси", поради което не е налице неяснота в съдържанието на цитираната разпоредба на Директивата.

Следва да посочи, че нормата на чл. 4, т. 33 ЗАДС транспонира разпоредбата на чл. 2, параграф 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО. Видно от съдържанието и на двете разпоредби нормите идентично препращат към номенклатурата NACE с код ГИ 26 "производство на други неметални минерални продукти", предвидена в Регламент /ЕИ0/ № 3037 на Съвета от 09 октомври 1990 г. относно статическата класификация на икономическите дейности в ЕО. В този смисъл не са налице обстоятелства, които да водят до разумни съмнения за неяснота в съдържанието на нормата на чл. 2, параграф 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО и искането за отправяне на преюдициално запитване с поставения от касационния жалбоподател въпрос се явява неоснователно.

1. С оглед липсата на предпоставки за отправяне на преюдициално запитване до СЕС настоящият съдебен състав на Върховния административен съд дължи произнасяне по съществото на спора, като намира, че касационната жалба се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени решението на директора на ТД Дунавска за постановено по жалба на "Каолин" ЕАД отказ от възстановяване на акциз за закупена електрическа енергия, използвана през 2018 г. от дружеството за дейности, които не представляват минералогични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 ЗАДС, въз основа на съдебно-техническата експертиза, приета по делото, първоинстанционният съд е приел, че производството на обогатен каолин, кварцов пясък, на варовик за керамичната, стъкларската, химическата и фуражната промишленост, производството на фелдшпат във фабриките в Сеново, Ветово, Игнатиево и Устрем са дейности по производство на неметални минерални продукти от нерудни минерали, представляват неметални продукти с нови свойства, различни от влаганата суровина в производствения процес. Според съда при прилагането на различни минералогични процеси се получават крайни продукти – неметални минерални продукти с различни качествени характеристики, съобразени с приложението им в отделните отрасли.

Въз основа на приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза/СТЕ/ и представените по делото писмени доказателства, съдът е приел, че от природната суровина се произвеждат нови продукти с коренно различни показатели от влаганата в производството суровина, както и че дейностите на дружеството по производство на неметални минерални продукти са обособени технологично, производствено и териториално като самостоятелни дейности от дейността по добив на нерудни минерални изкопаеми /добив на кварц-каолинови пясъци/. По отношение на нерудните минерални полезни изкопаеми (варовик, доломит и пегматит), които се преработват в Игнатиево и Устрем, те не са продукт от добивната дейност на "Каолин" АД, а са добити и закупени от трети лица. Съдът е възприел констатациите в експертизата на проф. Нишков, според който дейностите във фабриките в Сеново, Ветово, Каолиново, Игнатиево и Устрем са дейности по производство на неметални минерални продукти и не представляват добивни дейности. Относно понятието "минералогични процеси" съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 4, т. 33 ЗАДС, която препраща към класификацията според NACE Rev. 1. 1 с код ГИ 26 "Производство на продукти от други нерудни минерали", както и че разпоредбата на чл. 24ж, ал. 1, т. 1 и чл. 4, т. 33 ЗАДС са в съответствие с чл. 2, § 4, б. (б) от Директива 2003/96/ЕО. От посочената от съда разпоредба на Директива 2003/96/ЕО съдът е извел извод, че тя изключва от обхвата на прилагане на облагането на енергийните продукти и електроенергията, използвана за минералогични процеси, а дефиниция за последните се съдържа в чл. 2, § 4, б. (б), пето тире на същата Директива и това са процесите, класифицирани според номенклатурата NACE с код ГИ 26 "Производство на други неметални минерални продукти" съгласно Регламент /ЕИО/ № 3037 на Съвета от 9.10.1990 г. относно статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност. Съдът, позовавайки се на посочените разпоредби от европейското законодателство, е приел, че използваната от митническите органи национална статистическа класификация не следва да се прилага при изясняване съдържанието на понятието "минералогични процеси", че не следва да се прилага. В тази връзка съдът се е позовал на влязлото в сила решение по адм. дело № 462/2018 г. по описа на АС Русе / оставено в сила с решение по адм. дело № 7064/2019 г. на Върховния административен съд/, както и трайна съдебна практика на Върховния административен съд по аналогични спорове между същите страни.

При анализа на понятието "минералогични процеси" и въз основа на констатациите по приетото по делото заключение по СТЕ съдът е направил извод, че при тях не се предвижда непременно промяна на химично ниво, нито драстично изменение в суровините, използвани в производството, като от съществено значение е само обстоятелството дали въпросните процеси съставляват такива за производство на неметални минерални продукти. Според съда от събраните по делото доказателства безспорно е доказано, че извършваните от дружеството технологични процеси по производство на каолин и кварцов пясък, доломит и фелдшпат представляват минералогични процеси, както и че продуктите, които са получени в резултат на използването на тези минералогични процеси, представляват продукти от нерудни минерали. По спорния въпрос дали тези процеси представляват "добивна дейност" отговорът, даден от съда е, че дружеството има ясно разделение на добивна и производствена дейност, както и че и от двете експертизи – съдебно- техническа и съдебно-счетоводна, те се извършват самостоятелно. Изводът, обусловил правния резултат по делото е, че са били налице всички предпоставки по чл. 24ж, ал. 1, т. 1 ЗАДС за възстановяване на платения акциз за използваната електрическа енергия през 2018 г. при производството на продукти от нерудни минерали и това обуславя и незаконосъобразност на отказа на митническия орган.

Обжалваното решение е правилно постановено и не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Разпоредбата на чл. 24ж, ал. 1, т. 1 ЗАДС предвижда, че се възстановява платения акциз за електрическа енергия на лицата - потребители на електрическа енергия, използвана за химическа редукция или в електролитни, металургични или минералогични процеси.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 33 ЗАДС "Минералогични процеси" са процесите, класифицирани според Приложение NACE Rev 1. 1 (Обща статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност), подраздел ГИ 26 "производство на продукти от други нерудни минерали" Регламент /ЕИО/ № 3037/90, изменен с Регламент 1893/2006 относно статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност.

Спорът между страните по делото е дали производството на каолин, кварцов пясък, доломит, варовик и фелдшпат попадат в понятието "минералогични процеси". Установено е в тази връзка по делото, че митническият орган е приел, че следва на "Каолин" ЕАД да се възстанови платения акциз за електрическа енергия при производството на калциниран каолин и шамот от обогатен каолин предвид, че според него те представляват минералогични процеси. С оспорваното решение е отказано на дружеството възстановяване на платения акциз за електрическа енергия при производството на обогатен каолин, кварцов пясък, доломит, варовик и фелдшпат, като митническият орган е приел, че производството им не представлява минералогични процеси по смисъла на ЗАДС. Обосновано съдът е приел за неправилно позоваването от митническите органи на националния класификатор на икономическите дейности, тъй като то е в разрез с дадената дефиниция на минералогични процеси в чл. 4, т. 33 ЗАДС и която препраща към норми на правото на ЕС относно Общата статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност, респ. приложение NACE Rev 1. 1 и като е приел това, е постановил правилно решение.

Както правилно е посочил АС Русе, преценката за наличие на "минералогичен процес" следва да бъда извършена въз основа на технически анализ на конкретните процеси и сравняването им със съответните позиции в подраздел ГИ от Приложение NACE Rev. 1. 1 към Регламент № 3037/90, като се вземе предвид техническия смисъл на понятието "минералогични процеси".

С оглед особения характер на понятието "минералогични процеси" и относимостта му към настоящия правен спор обосновано съдът се е позовал на СТЕ и СИЕ. Според констатациите на проф. Нишков по техническата експертиза "Каолин" ЕАД преработва кварц-каолинови пясъци, варовик, доломит и албитизирани гранити, които представляват природни минерални суровини и не могат да се използват директно в съответната промишленост и за това като нерудни минерални полезни изкопаеми се подлагат на преработка със съответните минералогични процеси, при които се получават неметални минерални продукти. Според вещото лице добивът на нерудни минерални изкопаеми и производството на неметални минерални продукти не са един процес, а са различни и самостоятелни технологични и икономически дейности. В тази връзка вещото лице е разграничило добива на кварц-каолинови пясъци в открити кариери в Североизточна България, която е обособена като самостоятелна технологична, производствена и териториална дейност, като наред с това "Каолин" ЕАД произвежда и различни неметални минерални продукти – различни марки каолин, кварцов пясък, варовик, доломит и фелдшпат, които са самостоятелни производства в заводите на дружеството. Вещото лице е категорично, че дейностите, извършвани в "Каолин" ЕАД не са за добив на полезни изкопаеми, тъй като такъв се реализира в рудници и кариери, а в обогатителните фабрики на дружеството се извършват дейности по преработка на вече добити или закупени суровини. Проф. Нишков е пояснил в експертизата си, че добитите продукти притежават различни качества и свойства, различни от суровината химични, физични и физикомеханични свойства.

В тази връзка необосновано е твърдението в касационната жалба, че дейностите по производство на каолин и кварцов пясък спадат по-скоро към добивните процеси по раздел С на NACE Rev. 1. 1, като се твърди, че разделението на добивната и производствената дейност в счетоводната система на "Каолин" ЕАД е без значение за целите на определяне на производствения процес по обогатяване на каолин като добивен процес. Според първоинстанционния съд неправилно митническият орган е приел, че извършваните от дружеството процеси по производството на продукти от нерудни минерали представляват добивни процеси. Видно от заключенията по СТЕ и СИЕ безспорно е установено, че при "Каолин" ЕАД има ясно разделение между добивната и производствените дейности. Вещите лице изрично констатират, че производствените дейности са обособени териториално, технологично, икономически и счетоводно в отделни производствени подразделения, а именно – фабриките в Сеново, Ветово, Каолиново, Игнатиево и Устрем. Същите производствени дейности се извършват самостоятелно в отделни производствени мощности и не представляват част от добивната дейност на дружеството. Добивната дейност на дружеството се извършва в специализирани кариери, като операциите по добив и първично трошене на добитите полезни изкопаеми представляват самостоятелни операции, извършвани по различно време и на различно място спрямо производствената дейност на дружеството. В приетите по делото СТЕ и СИЕ вещите лица подробно са описали конкретните аспекти на извършваната и въведената отчетност за различни дейности, които показват установената от дружеството обособеност на добивната и производствената дейност на дружеството по добив на кварц-каолинова суровина и процесите на производство от тази суровина на нови неметални продукти. В СТЕ е посочено, че добивът на суровината се извършва в кариерите, а суровината се подлага на минералогични процеси, които се извършват в обогатителните фабрики.

Видно от СИЕ, приета от съда дейностите по добив на нерудни минерални изкопаеми /кварц-каолинова суровина/ и дейностите по производство на неметални минерални продукти се отчитат отделно в счетоводството на дружеството. Отразено е, че в "Каолин" ЕАД е организирано синтетично и аналитично отчитане на двете дейности, съответно отчитането на добива са извършва по кариери, а отчитането на производството на готова продукция се организира по фабрики и цехове.

Необосновано е позоваването от страна на касационния жалбоподател на разпоредби от Закона за подземните богатства. Понятието "минералогични процеси" има собствено легално съдържание, произтичащо от чл. 4, т. 33 ЗАДС и чл. 2, параграф 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО във връзка с Регламент № 3037/90. Това съдържание няма отношение към понятията, използвани в Закона за подземните богатства, доколкото се касае за приложение на различни материални закони, с различен обхват и цели.

Първоинстанционният съд правилно е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е възприел констатациите на СТЕ и СИЕ, които не са оспорени от процесуалния представител на касационния жалбоподател /ответник в първоинстанционното производство/. Касае се за специални знания, които нито административният орган, нито съдът притежават, поради което последният чрез експертното мнение на проф. Нишков е направил законосъобразен правен извод за наличие на предпоставките по чл. 24ж, ал. 1, т. 1 ЗАДС за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия, използвана в минералогични процеси.

Изводът на първостепенния съд, че се касае за минералогични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 ЗАДС, е правилен и обоснован, поради което са били налице предпоставките по чл. 24ж, ал. 1, т. 1 ЗАДС за възстановяване на платения акциз за използваната електрическа енергия в производството на минералогични процеси, както е приел и АС Русе. Възражението от страна на процесуалния представител на директора на Агенция "Митници" в представените пред решаващия административен съд писмени бележки да не се кредитират заключенията по СТЕ и СИЕ, не представлява оспорване по смисъла на чл. 200, ал. 3 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. Правилно съдът се е позовал и е цитирал съдебна практика, касаещи идентични спорове между страните по делото – решенията на Върховния административен съд по адм. дела № 11463/2008 г., № 10903/2009 г., № 1461/2009 г., № 1140/2015 г., № 14283/2015 г., които изразяват постоянната съдебна практика по въпроса за естеството на "минералогични процеси" съгласно чл. 4, т. 33 ЗАДС.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, визирани в касационната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Д. Йорданов, на "Каолин" ЕАД следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 994, 72 лв. съгласно приложен списък и доказателства за плащането им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение