Решение № 8508 от 19.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 760/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Ц. К., чрез процесуален представител, срещу Решение 9428 от 04.11.2024 г., постановено по адм. дело 2156/2023 г. на Административен съд (АС) Пловдив. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните доказателства за разкриване на обективната истина. Сочи, че съдът неправилно е възприел обясненията на свидетеля Б., а показанията на свидетеля П. неправилно кредитира с доверие, като не отчита пристрастността и заинтересоваността му от изхода на делото. Иска отмяна на решението, както и отмяна на административния акт и връщане на преписката на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), чрез процесуален представител, в писмено становище, оспорва жалбата, като неоснователна. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба директорът на Технически университет София, филиал Пловдив, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който излага съображения, че касационната жалба е неоснователна и следва да се потвърди обжалваното решение на административния съд. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ректорът на Технически университет - София, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който излага съображения, че касационната жалба е неоснователна и следва да се потвърди обжалваното решение на административния съд. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.За да се произнесе по съществото й, приема следното: Предмет на оспорване пред АС-Пловдив е Решение 283 от 02.08.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установила, както следва: Директорът на Технически университет филиал Пловдив В. Н. Н. не е допуснал нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 вр. с ал.1 ЗЗДискр. спрямо П. Ц. К. на основата на признаци лично положение и обществено положение ; директорът на Технически университет филиал Пловдив В. Н. Н. не е допуснал нарушение на забраната за дискриминация спрямо П. Ц. К. въз основа на членуване в синдикална организация по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда във връзка с упражняване правото на труд и е оставила без уважение жалба с вх. 44-00-1411/27.04.2021 г. и допълнение с вх. 44-00-1789/25.05.2021 г., подадени от П. Ц. К., като неоснователни и недоказани. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил жалбата на П. Ц. К. против Решение 283 от 02.08.2023 г. на петчленен разширен заседателен състав на КЗД, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания по чл. 146, т. 1 - 5 АПК за неговата отмяна решението е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По делото е установено следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба вх. 44-00-1411/27.04.2021 г. на П. Ц. К., в която са изложени обстоятелства, свързани с избора й за ръководител на катедра "Машиностроене и уредостроене" в Технически университет - филиал Пловдив. Жалбата й е насочена срещу директора на филиал Пловдив проф. В. Н. и Технически университет - филиал Пловдив. В жалбата са формулирани две искания: 1. Да се установи, че спрямо жалбоподателката е извършена дискриминация и да се постанови преустановяване на нарушенията, както и да се наложат предвидените в закона санкции и принудителни административни мерки 2. Да се изяснят обстоятелствата относно процедурата по утвърждаване на ръководител катедра в Правилника на Техническия университет - София. С уведомление изх. 44-00-1653/14.05.2021 г. председателя на КЗД е дал указания на жалбоподателката да изясни срещу кого поддържа оплаквания за дискриминация, като посочи имена и адрес за кореспонденция; да систематизира оплакванията си за дискриминация, като опише в какво се изразява проявеното спрямо нея неравенство в третирането. В изпълнение на дадените й указания, с допълнение към жалбата с вх. 44-00-1789/25.05.2021 г. П. К. е заявила, че поддържа оплакванията си за евентуална дискриминация срещу директора на Технически университет - филиал Пловдив проф. В. Н. Н.. Отправените искания за установяване на дискриминация са на основание чл. 4, ал. 1 - 3 ЗЗДискр., по признаците "лично и обществено положение" в сфера - право на труд и професионална реализация. Изложила е фактически обстоятелства за това, че след три поредни избора, проведени законно съгласно чл. 26д, ал. 4 от Закона за висшето образование, не е утвърдена от факултетния съвет на факултет "Машиностроене и уредостроене" при ТУ филиал Пловдив, без същият да има такива права по закона. Поддържала е, че решенията на факултетния съвет са в резултат на въздействие и нежелание на директора на филиала проф. В. Н. да бъде утвърдена на тази длъжност, като с тях е допуснато и извършено неравно третиране спрямо нея, т. к. всички други нейни колеги, избирани от катедрените съвети на пет катедри са утвърдени от ФС на МУ. Посочила е, че в Закона за висшето образование и в Правилника на ТУ - София не се съдържа процедура при неутвърждаване на избрания ръководител катедра от ФС и е поискала КЗД да изложи становище по този въпрос. С разпореждане 627/02.06.2021 г. на председателя на КЗД е образувана преписка 172/2021 г по описа на КЗД и са дадени указания на страните. За образуваното производство са уведомени П. К., директорът на ТУ - филиал Пловдив проф. В. Н. и Техническият университет гр. София, представляван от ректора. С доклад - заключение, изготвен от докладчика по преписката, са изложени обстоятелствата по случая. Като надлежни страни са посочени: жалбоподател - П. К., ответна страна - директорът на Технически университет - филиал Пловдив проф. В. Н. и заинтересована страна - Техническият университет гр. София, представляван от ректора. В хода на административното производство са проведени открити заседания от КЗД на 09.11.2022 г. и 05.04.2022 г., в които конституираните страни са участвали лично и чрез процесуален представител. С обжалваното пред административния съд Решение 283 от 02.08.2023 г. Комисията за защита от дискриминация е описала установената по преписката фактическа обстановка и е отчела, че в рамките на производството основните оплаквания на жалбоподателката са насочени към проф. В. Н.. В тази връзка е посочила, че извън предмета на проверката остава механизмът на вземане на решения на факултетния съвет, вследствие на които К. не е утвърдена за ръководител катедра, предвид изричните оплаквания на жалбоподателката за неправомерно дискриминационно поведение от страна на директора на филиала. След като подробно е изложила установените фактически обстоятелства, комисията е достигнала до извод, че не са налице основания, които позволяват да се приеме, че по отношение на жалбоподателката е допуснато неравно третиране по признаците "лично положение" и "обществено положение", че липсва каузална връзка между заявените признаци "лично положение" и "обществено положение", както и членуване в синдикална организация по смисъла на чл. 8, ал. 3 КТ, при което е постановила обжалваното решение. Жалбоподателката е сезирала административния съд с жалба срещу решението на Комисията за защита от дискриминация, в която е изложила доводи, че комисията изобщо не е обсъдила наведените от нея твърдения за оказано въздействие чрез натиск и убеждаване от директора на филиала проф. В. Н. върху решенията на факултетния съвет, като се позовава на чл. 5 ЗЗДискр., който забранява подбуждането към дискриминация под формата на даване на указания, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация. Оплаква се, че комисията не е подложила на критичен анализ поведението на директора на филиала, включително под формата на конклудентни действия, и създадения прецедент да не се утвърждава избраният ръководител катедра. Сочи също, че в законовите правомощия на комисията е да сигнализира съответните компетентни органи относно празноти и пропуски в Закона за висшето образование, които създават предпоставки за дискриминация. Съдът е приел, че жалбата е редовна и е конституирал в хода на производството като страни по делото П. К. в качеството й на жалбоподател, Комисията за защита от дискриминация в качеството на ответник и директора на Технически университет - филиал Пловдив и ректора на Технически университет като заинтересовани страни. В съдебно заседание на 26.02.2024 г. по делото за заинтересованата страна директор на ТУ - филиал Пловдив се е явил доц. Н. Ш., представяйки заповед за назначаване, и в това качество е допуснат от съда до участие в съдебното заседание. Със становище вх. 4071/05.03.2024 г. адвокат Новакова, пълномощник на жалбоподателката, е заявила, че предмет на спора са действия, съставляващ дискриминация спрямо жалбоподателката К. в периода 2019 - 2023 г., т .е. в мандата на бившия директор проф. В. Н., който е участвал като ответник в производството пред Комисията за защита от дискриминация и в този смисъл счита, че същият е конституиран като заинтересована страна в процеса. Поискала е да се яви лично и отговори на поставените от оспорващата въпроси в процедура по чл. 176, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание на 14.10.2024 г. проф. В. Н. е допуснат и разпитан в качеството на свидетел, въпреки изричната позиция на пълномощника на жалбоподателката. Съдът е мотивирал това процесуално действие със съображения, че лицето е участвало като заинтересована страна в процеса в качеството на директор, а не в качеството на физическо лице и след като е загубило същото няма пречка да бъде разпитан като свидетел. С обжалваното решение съдът е приел, че жалбоподателката не се е справила с доказателствената тежест като установи на първо място, че е носител на един или повече защитени признаци, както и че е останало недоказано твърдението й за осъществена дискриминация на основание защитения признак обществено положение , изразяваща се в не утвърждаването ѝ от страна на Факултетния съвет на Факултета по машиностроене и уредостроене при Технически университет София, филиал Пловдив, за ръководител на катедра Машиностроене и уредостроене . Намерил е, че К. не е установила по категоричен и безспорен начин наличие на причинно-следствена връзка между нейното социално-икономическо положение, обуславящо твърдяното ѝ обществено положение и действията на факултетния съвет, които според нея са били предприети под въздействие на директора на филиала В. Н., с дискриминационен мотив. Посочил е, че действително от събраните по делото доказателства, а именно протокол 7/05.12.2019 г., протокол 4/14.01.2021 г. и протокол 7/15.04.2021 г., се установява, че К. не е била утвърдена на длъжността ръководител на катедра , въпреки избора ѝ от страна на самата катедра, но това обстоятелство само по себе си не представлява достатъчно основание за извода, че спрямо нея е извършена дискриминация. Съдът е обсъдил подробно показанията на допуснатите свидетели в процеса - В. Б., Д. Ж., Х. П. и В. Н., като в заключение е посочил, че кредитира свидетелските показания с доверие. В обобщение съдът е приел, че процедурата по утвърждаване на ръководител катедра е спазена и липсват доказателства, че решенията на факултетния съвет са взети под външен натиск и влияние от директора на филиала. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон касационната инстанция следи служебно. Решението е недопустимо, по следните съображения: Съдът неправилно е конституирал заинтересованите страни по делото, в резултат на което е провел производството с участие на ненадлежни страни и при допуснати съществени процесуални нарушения. Неправилно съдът е приел, че надлежна заинтересована страна в процеса е директорът на Технически университет - филиал Пловдив, в качеството на административен орган. Видно от оплакванията на жалбоподателката, както пред комисията, така и в жалбата до съда е, че са насочени срещу лицето, заемало длъжността директор на Технически университет - филиал Пловдив - проф. В. Н.. Фактическите основания, изтъквани от касаторката са, че В. Н., заемайки административна длъжност, е упражнявал неправомерно влияние върху членовете на факултетния съвет, в резултат на което не е утвърждаван изборът й за ръководител катедра. Следователно соченият за дискриминатор е физическото лице, което според оспорващата с поведението си е провокирало неблагоприятните за нея решения. Посочването на административната длъжност при конституирането му в производството пред комисията не променя това обстоятелство. В решението си комисията е обсъждала именно развилите се отношения между касаторката и лицето, заемало длъжността директор на филиала към процесния период. Действително постановеният диспозитив на решението на комисията не е прецизен, но с оглед формулираният предмет на административното производство за неправомерно дискриминационно поведения от страна на физическото лице, съдът неправилно е счел, че заинтересова страна следва да бъде административният орган. Такива са и наведените доводи от пълномощника на жалбоподателя в хода на съдебното производство, които съдът неправилно е игнорирал. Неправилното конституиране на заинтересованата страна в процеса е довело до участие на лице, което няма материалноправна легитимация по спора - настоящият директор на филиал Пловдив, съответно не може да притежава и процесуалноправната легитимация на заинтересована страна, за която обжалваният акт е благоприятен. В резултат на неправилното определяне на заинтересованата страна в процеса, съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е допуснал лицето В. Н. да участва в две различни процесуални качества по делото - първоначално в качеството на директор на филиал Пловдив и по-късно, след загубване на това качество, като свидетел по делото, без да отчете, че преустановяването на заемането на административната длъжност не го лишава от качеството на заинтересована страна в процеса. Поради това съдът неправилно е ценил дадените от него свидетелски показания наред с останалите гласни доказателства, при това кредитирайки ги изцяло, независимо от констатираната заинтересованост в най-голяма степен от изхода на спора. Неправилно също съдът е конституирал като заинтересована страна по делото ректора на Техническия университет, който не е участвал в производството пред административния орган и не е адресат на обжалваното решение на КЗД. В производството пред административния орган като заинтересована страна е конституиран Техническият университет, представляван от ректора. Доколкото с решението си Комисията за защита от дискриминация е отхвърлила изцяло жалба с вх. 44-00-1411/27.04.2021 г. и допълнение с вх. 44-00-1789/25.05.2021 г., подадени от П. К., т. е. решението е благоприятно за заинтересованата страна, съдът е следвало да конституира в това качество Технически университет, гр. София. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се обезсили и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Касационните доводи на жалбоподателката, насочени към спора по същество не следва да се обсъждат, същите следва да бъдат прецени от първоинстанционния съд, доколкото са свързани със законосъобразността на оспорения административен акт. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК разноските пред касационната инстанция следва да бъдат присъдени в зависимост от изхода на спора пред първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,