Решение № 7863 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4578/2013 г.

Решение № 7863 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4578/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Радка Пеева Исаева от гр. Шумен, против решение № 258/7.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2267/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ 271104401/17.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, ИРМ гр. Добрич, потвърден с решение № 208 от 18.05.2012 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП /променено наименование на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на Радка Пеева Исаева против ревизионен акт 271104401/17.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, ИРМ гр. Добрич, потвърден с решение № 208/18.05.2012 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в обжалваната част, с която са установени задължения за осигурителни вноски за 2010 г., както следва: за фонд Държавно обществено осигуряване /ДОО/ в размер на 356,10 лв. главница и 70,34 лв. лихва, за задължително здравно осигуряване /ЗЗО/ в размер на главница 262,51 лв. и лихва в размер на 26,10 лв. и за допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ - Универсален пенсионен фонд /УПФ/ в размер на главница 161,86 лв. и лихва в размер на 31,97 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалвания РА законосъобразно са определени посочените осигурителни вноски, дължими от Радка Исаева в качеството й на самоосигуряващо се лице, като правилно е прието, че съответните осигурителни вноски се изчисляват помесечно върху разликата между избрания осигурителен доход за авансовите вноски и средномесечния осигурителен доход за периода на осъществяване на дейността. Съдът е изложил, че съгласно чл. 6, ал. 7 КСО самоосигуряващите се лица дължат авансово осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, съгласно ал. 8 на същия чл. окончателният размер на месечния осигурителен доход са определя за периода, през който е осъществявана дейността въз основа на данните в ГДД по ЗДДФЛ, както и че окончателната осигурителна вноска се определя върху разликата между общия размер на дохода по ГДД и сборуваните доходи, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Според съда, тази регламентация, както и съдържанието на чл. 2, ал. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, налагат извода, че месечните размери на осигурителния доход се изравняват, а не се определят на месечна база върху дохода, реално получен за всеки месец, както поддържа жалбоподателката. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил правилни изводи относно приложението на материалния закон. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд и отразени в мотивите на обжалваното съдебно решение. Жалбоподателката Радка Пеева Исаева, касатор в настоящото производство, е регистрирана като самоосигуряващо се лице в качеството й на лице, упражняващо свободна професия - адвокат, считано от м. юни 2010 г. Същата е подала годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2010 г., в която по Приложение 3 - Доходи от упражняване на свободна професия, е декларирала доход в размер на 10 290 лв.; нормативно признати разходи в размер на 25 % - 2572,50 лв.; облагаем доход в размер на 7717,50 лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО в размер на 1212,50 лв., от които внесени през годината вноски за ДОО - 389,01 лв., вноски за фонд "Пенсии" за довнасяне - 198,83 лв.; внесени през годината вноски за ДЗПО - УПФ - 134,30 лв., вноски за ДЗПО - УПФ за довнасяне - 90,38 лв., внесени през годината вноски за задължително здравно осигуряване /ЗЗО/ - 258,91 лв., вноски за ЗЗО за довнасяне - 141,07 лв.; годишна данъчна основа в размер на 6505 лв., авансово удържан данък върху доходите в размер на 58,94 лв., обща годишна данъчна основа в размер на 8851 лв. и дължим данък в размер на 885,10 лв. При извършената ревизия е констатирано неправилно попълване на данните в Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за годината, върху който се дължат вноски за фонд ДОО и за фонд ДЗПО-УПФ и в таблица 2 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за годината, върху който се дължат вноски за фонд ЗЗО. С ревизионния акт е определен окончателен размер на осигурителния доход за 2010 г., върху който се довнасят осигурителни вноски в размер на 5044,78 лв., представляващ разлика между декларирания облагаем доход в размер на 7717,50 лв. и сбора от осигурителните доходи, върху които са внасяни авансови осигурителни вноски, който е в размер на 2672,72 лв., като в резултат на това е определен средномесечен осигурителен доход и са изчислени размерите на дължимите осигурителни вноски за фонд ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО и съответните лихви за забава, посочени по-горе. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса по какъв начин следва да бъде определен окончателния размер на осигурителните вноски. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд по този въпрос и изложените в тази връзка доводи. Като лице упражняващо свободна професия касаторката Радка Исаева е задължено лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 7 КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В ал. 8 на същия член, изречения първо, второ и трето, е предвидено, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към ГДД по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход; окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация; годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДДПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Анализът на тези разпоредби налага извода, че окончателният размер на месечните осигурителни вноски за фонд "Пенсии" и ДЗПО се изчисляват за периода, през който е упражнявана дейността, като се вземе предвид годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания от лицето облагаем доход от упражняване на дейността и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. В случая с РА размерът на годишния осигурителен доход е определен в размер на 5044,78 лв., като разлика между декларирания от лицето облагаем доход от упражняване на адвокатска професия /7717,50 лв./ и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски /2672,72 лв./. Окончателният размер на осигурителните вноски се дължи на база годишния осигурителен доход, определен по посочения начин, като размера на вноските за отделните месеци се определи като годишния осигурителен доход се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността и получената сума се умножи по ставката за съответния вид осигурително плащане. Затова, месечният осигурителен доход представлява средномесечен доход, изчислен на база годишния месечен доход и броя на месеците, през които е упражнявана дейността. Не може да бъде споделено становището на касатора, че месечният осигурителен доход следва да се определя въз основа на действителния доход на лицето за съответния месец. Подобно тълкуване противоречи на изискването за изчисляване на годишен осигурителен доход, като разлика между декларирания от лицето облагаем доход от упражняване на свободна професия /или определен такъв с влязъл в сила РА/ и сбора от доходите, върху които са внесени авансово осигурителни вноски. Ако волята на законодателя е била да се определя окончателен месечен осигурителен доход и съответно окончателен размер на осигурителните вноски върху действителния размер на реализираните доходи по месеци, то в съответните разпоредби на КСО би следвало да е регламентиран именно този начин на изчисляване на окончателните вноски и в този случай би било напълно безпредметно да се определя годишен облагаем доход. Изискването за определяне на годишен облагаем доход въз основа на данните в ГДД по ЗДДФЛ, както и изискването за определяне на окончателен размер на месечния осигурителен доход за месеците, през които е упражнявана дейността именно въз основа на тези данни, обаче, е изрично и ясно регламентирано в чл. 6, ал. 8 КСО. Следва в тази връзка да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 2, ал. 4, изречение трето от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, която намира приложение при определяне на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, изрично е предвидено, че годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски. Тази разпоредба е била оспорена пред ВАС по реда на чл. 185 АПК с твърденията, че противоречи на разпоредбата на чл. 6, ал. 8 КСО, която не предвиждала месечно изравняване на доходите. С решение № 9876/6.07.2012 г. по адм. дело № 13320/2011 г. на ВАС, трето отделение, оспорването е отхвърлено и това решение е оставено в сила с решение № 14235/13.11.2012 г. по адм. дело № 10366/2012 г. на петчленен състав на ВАС. В мотивите на решението е прието, че изразът "средномесечния" деклариран облагаем доход от подзаконовата разпоредба не противоречи на чл. 6, ал. 8 КСО. С оглед изложените съображения, настоящият състав приема за правилно становището на административния орган и на първоинстанционния съд, че окончателните осигурителни вноски не се определят и изчисляват за всеки месец поотделно съобразно реално получения доход за съответния месец, а се дължат върху средномесечния доход на лицето, определен въз основа на годишния осигурителен доход, изчислен като разлика между декларирания осигурителен доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Поради това че в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО е предвидено, че окончателното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 3 КСО се осъществява върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по чл. 6, ал. 8 КСО, то изложените по-горе съображения относно начина на определяне на окончателните месечни осигурителни вноски се отнасят и за вноските за задължителното здравно осигуряване. Предвид горното, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,