Решение № 6383 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6229/2015 г.

Решение № 6383 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6229/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 8088 от 22.12.2014 г. по адм. дело № 8696/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 526 от 16.07.2014 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на М. Н. Н. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Н. против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съдебен състав незаконосъобразно приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед № 526/16.07.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което служебното правоотношение на М. Н. Н. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл- поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 10, т. 9 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на фонда), но изводите на административния съд за постановяване на заповедта при неспазване изискванията за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, са направени при неправилно тълкуване и прилагане на закона и не се споделят от настоящата инстанция. В съответствие с нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл заповедта е постановена в писмена форма, посочени са правното основание, както и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения или в случая това е отнемането на разрешението на Н. за достъп до класифицирана информация. Така постановена заповедта съдържа всички, предвидени в цитираната по-горе разпоредба реквизити, поради което заключението за допуснати съществени нарушения на формата, обосноваващи отмяна на административния акт, е направено в противоречие със закона. С оглед всички събрани доказателства неправилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Пропускът на административния орган да изясни дали актът за отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация е влязъл в сила, в разглежданата хипотеза не може да се квалифицира като съществено нарушение на процедурата по издаване на заповедта, тъй като не се отразява на правилността на крайния извод за наличие на предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на Н. на посоченото в заповедта основание (актът на отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация е потвърден с решение № 65-II/ 4.09.2014 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Ето защо констатираното от първоинстанционния съд неизпълнение на нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК в случая не обосновава съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е основание за отмяна на заповедта. Спазени са и материалноправните предпоставки за издаване на административния акт. Същият е постановен на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, текст който предоставя право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. По делото е установено, че Н. е назначен като директор на дирекция "Обществени поръчки" със заповед от 13.11.2013 г. Длъжността е ръководна, с длъжностно ниво 3В и за заемането й освен другите специфични условия съгласно длъжностната характеристика се изисква разрешение за работа с класифицирана информация до ниво "секретно". Такова изискване е въведено и с заповед № 03- РД/ 2537 от 15.11.2013 г., издадена от М. Н. в качеството му на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е утвърден списък на длъжностите и задачите, за които се изисква достъп до класифицирана и чуждестранна класифицирана информация, представляваща "държавна тайна" за Държавен фонд "Земеделие". С акт № 112 от 9.07.2014 г. на заместник - председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" разрешението на Н. за достъп до класифицирана информация е отнето. На това основание е постановена заповед № 526/16.07.2014 г., предмет на оспорване, с която служебното правоотношение на Н. е прекратено поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Актът за отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация е потвърден с решение № 65-II /4.09.2014 г. на ДКСИ, а с решение № 68-I/ 18.09.2014 г. същата комисия обявява за невалиден и сертификата на Н. за достъп до класифицирана информация на ЕС (писма от 5.09.2014 г. и от 1.10.2014 г. на ДКСИ). При тези факти административният съд неправилно приема, че предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не са осъществени. За да възникне посоченото в текста основание е необходимо да се установи наличието на следните кумулативни условия: създаване на нова фактическа обстановка; промяната да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията за съответната длъжност и промяната да е настъпила извън и независимо от волята на страните по служебното правоотношение. В разглеждания случай, актът на заместник-директора на ДАНС, с което е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация е нов юридическия факт, който препятства изпълнението на служебните задължения от страна на служителя Н.. Отпадането на възможността за работа със секретни материали, която е част от специфичните изисквания за длъжността, поставя служителя в обективна невъзможност да осъществява възложените му служебни задачи и функции. Създадената обективна невъзможност произтича от обстоятелства, които са извън волята на страните по правоотношението и не може да бъде субективно преодоляна. Този нов факт обвързва с правните си последици органа по назначаването и служителя, който след отнемането на разрешението за достъп обективно не може да продължи да изпълнява длъжността. Ето защо обстоятелството, че заповедта е издадена преди актът за отнемане на разрешението да е влязъл в сила, не представлява основание за отмяна, още повече, че с решение на ДКСИ отнемането на разрешението е потвърдено. Последното обстоятелство, настъпило до приключване на устните състезания, е следвало да бъде съобразено от съда съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК като факт от значение за законосъобразността на постановената заповед. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в този смисъл следва да бъдат споделени. Доводът на ответника по касационната жалба, че притежава документ, който му осигурява необходимото ниво на достъп, е неоснователен. Както се посочи по-горе сертификатът на Н. за достъп до класифицирана информация на ЕС е обявен за невалиден с решение № 68-I/18.09.2014 г. на ДКСИ. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед и като достига до извод в обратния смисъл съставът на Административен съд София - град постановява решение в противоречие със закона. Касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след преценка на законосъобразността на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Обсъдени са доводите и възраженията на страните, а изводите на съда са мотивирани. Поради това настоящата инстанция приема, че от страна на административния съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, още повече, че конкретни съображения в този смисъл не са изложени от касатора, а доводите му всъщност засягат законосъобразността на правните изводи на съда, които бяха обсъдени по-горе. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на М. Н. Н. против заповед № 526 от 16.07.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" да бъде отхвърлена. Както се посочи по-горе оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в предвидената от закона форма (чл. 108, ал. 1 от ЗДСл), след осъществяване, както се посочи по-горе, на материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на Н. съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. При липсата на данни за действително направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции (доказателства в този смисъл не са представени от адв. Н.) съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на Държавен фонд "Земеделие", въпреки направеното от процесуалния представител на административния орган искане в този смисъл. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,