Решение № 7525 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15008/2018 г.

Решение № 7525 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15008/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация-Сливен" ООД, чрез пълномощника адв. Рафаилов против решение № 157/12.10.2018 г., постановено по адм. д. № 414/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Претендира сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решението, в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на "Ви К-Сливен" ООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 94/15.11.2017 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район", с който са установени такси за водовземане от подземни води по Разрешително № 300894 от 8.06.2005 г., издадено от Директора на БД ИБР за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 7 085, 62 лева и лихва за забава общо в размер на 2 907, 00 лева; по Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г., издадено от Директора на БД ИБР за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 2 870, 00 лева и лихва за забава общо в размер на 1040, 73 лева и по Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г., издадено от Директора на БД ИБР за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 7 063, 14 лева и лихва за забава общо в размер на 3 344, 63 лева. С решението на АС-Сливен установените с АУПДВ задължения за лихва по Разрешително № 300894 от 08.06.2005 г. на директора на БД ИБР в размер на 2 907, 00 лева е намалено на 2 961, 95 лева; по Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г. на директора на БД ИБР в размер на 1060, 03 лв. е намалено на 1040, 73 лв.; по Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г. на директора на БД ИБР в размер на 3 410, 43 лв. е намалено на 3 344, 63 лв., в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Таксата за водовземане по Разрешително № 300894 от 8.06.2005 г. е от подземни води от вододайна зона "Олук дере" - дренаж и вододайна зона "Соуджак" - дренаж "Карагьоджук 1" и каптаж "Карагьоджук 2", с цел на водоползването: питейно-битови цели, място на водовземане -за питейно-битово водоснабдяване на с. Градско, община Сливен. Таксата за водовземане по Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г. е от подземни води посредством два броя хоризонтални дренажи Баня 1 и Баня 2, разположени в поземлени имоти № 000276 и № 000277 в землището на с. Баня, общ. Нова Загора, с цел или цели на ползваната вода: питейно-битово водоснабдяване на с. Баня, община Нова Загора. Таксата за водовземане по Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г. е от подземни води посредством два броя каптирани извори КЕИ 1 и КЕИ 2, разположени в землището на с. Научене, община Нова Загора, с цел на водоползването: питейно-битови нужди, обект на водоснабдяването: водоснабдяване на с. Научене, община Нова Загора. С процесния АУПДВ е определено задължение такса за водовземане от подводни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ, § 9 от ПЗР на ЗВ и вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 1, т. 1, б. "б", чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 2, т. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., Обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г. /отм. С ПМС № 383/29.12.2016 г. /. Таксата е годишна и е изчислена съгласно чл. 8, ал. 1 на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /нар. Тарифата/ - с единичен размер на таксата от 0, 02 лв. /куб. м. за периода. Размерът на таксата е определен по формулата в чл. 10, ал. 2 от Тарифата, на база използвано годишно водно количество и справки от "ВиК-Сливен" ООД за подадена вода и декларации по чл. 194б от ЗВ. Съдът е приел, че при издаването на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания и е спазена процедурата по неговото издаване. АУПДВ е издаден въз основа на представени от ВиК дружеството справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2010-2016 г. Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ, заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, изготвена въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси е издаден процесният АУПДВ. Първоинстанционният съд не е възприел възражението на жалбоподателя относно твърденията, че задълженията не отговарят на действителния размер на водовземане по години. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от дружеството-жалбоподател справки за използваните количество вода за конкретните периоди. Същите са били представени от ВиК-Сливен на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия жалбоподател количества са изчислени и задълженията по години. При правилно изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновани и законосъобразни изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Не е било спорно по делото, че ВиК-Сливен е титуляр по 3 бр. разрешителни за водоползване, издадени от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БДИБР), с които е предоставено правото на водовземане за подземни води, както и че не е заплатена дължимата такса за осъщественото водовземане за периода 1.01.2010 г. – 31.12.2016 г. Разпоредбата на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водоползване по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт – Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г. отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г. изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г. /отм. С ПМС № 383/29.12.2016 г. /. Дължимите такси правилно са определени въз основа на представените от ВиК дружество пред административния орган справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б ЗВ за периода 2010 г. -2016 г. Размерите на изразходваните количества вода са установени въз основа на подадените от ВиК-Сливен справки и декларации за използвани количества вода за конкретните периоди. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. Жалбоподателят не е предоставил други данни за ползваните води по разрешителните за водоползване, освен установените от служителите на БД ИБР в констативните протоколи, въз основа на справките и декларациите, подавани от ВиК-Сливен. Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Съгласно ал. 2 Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата. Това е сторено с подадените справки към административния орган по години и разрешителни. Посочените количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с АУПДВ. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,