Решение № 5747 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4096/2025 г.

ВАСВторо отделение02.06.2025 г.докладчик Бранимира Митушева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 310 от 27.02.2025 г., постановено по адм. дело 240/2024 г. по описа на Административен съд Силистра.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Силистра.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Домостроене АД, чрез процесуалния представител адв. Станев, срещу решение 310 от 27.02.2025 г., постановено по адм. дело 240/2024 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед 1227 от 05.06.2024 г. на кмета на Община Силистра. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, а в условията на евентуалност отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Силистра, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Община Силистра, Сам 55 ООД и Ауто Юниън Рентъл ЕООД, редовно призовани, в съдебно заседание не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Домостроене АД срещу заповед 1227 от 05.06.2024 г. на кмета на Община Силистра, с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в заповед ЗК-1122/15.07.2022 г. на кмета на Община Силистра, като е постановено текстът Одобрявам: Подробен устройствен план /ПУП/ - План за застрояване /ПЗ/за УПИ I, УПИ II и УПИ III, кв. 25 по плана на ПЗ Запад гр. Силистра част от комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ по чл. 150 ЗУТ да се чете Одобрявам: Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПРЗ/ за УПИ I, УПИ II и УПИ III, кв. 25 по плана на ПЗ Запад гр. Силистра част от комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ по чл. 150 ЗУТ. За да постанови оспореното решение административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, както и при спазване на административната процедура. Прието е също така, че съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК поправката на очевидна фактическа грешка в издаден административен акт не е ограничена от определен срок, както и че за извършената поправка са уведомени заинтересованите лица, които са упражнили своевременно правото си да оспорят акта. Според съда, при положение, че предметът на цялото производство по одобряване на КПИИ е свързан в едната си част с одобряване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ за процесните поземлени имоти и в мотивите на крайния акт се коментира съответствието на искането със закона, не може да се счете, че непълното изписване в предмета на одобреното изменение в диспозитива на акта е преднамерено и цели да удовлетвори искането частично. В тази връзка съдът обосновава извод, че е налице класически пример на допусната фактическа грешка, състояща се в наличие на несъответствие между формулираната воля в мотивите на заповедта и постановения диспозитив, дължаща се на непълно изписване на предмета на изменението план за застрояване /ПЗ/, вместо план за регулация и застрояване /ПРЗ/, като поправката на тази грешка е възможна именно по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, както е процедирал ответния орган, поради което не може да се счете, че действията му не съответстват на материалния закон. За пълнота на изложеното съдът е посочил още, че жалбоподателят, в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор 66425.514.307 /второстепенна улица/, е засегнат единствено от промяната в уличната регулация пред лицата на УПИ I, УПИ II и УПИ III в кв. 25 по плана на ПЗ Запад в гр. Силистра, но не и от обединяването на имотите или от предвиденото застрояване в новообразувания УПИ I-613, доколкото същото е свободно, а не в условията на свързаност, както и че правата му от изменението в уличната регулация не се накърняват. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Относимите към спора факти не са изяснени, което е и пречка за надлежна проверка за правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, произнасяйки се без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства. Съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспорената заповед, с която е извършена на основание чл. 62, ал. 2 от АПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на заповед ЗК-1122/15.07.2022 г. на кмета на Община Силистра, без обаче да изложи каквито и да било мотиви, досежно едно от сочените релевантни за законосъобразността на заповедта възражения на жалбоподателя, а именно наличието на две заповеди с идентични номера и дата на издаване, но с различен диспозитив. В процесния случай по делото са били приложени две заповеди под 1122 и дата 15.07.2022 г., издадени от кмета на Община Силистра, които са с напълно идентично съдържание в обстоятелствената част. Видно обаче от диспозитивите на тези заповеди, с едната заповед се одобрява Подробен устройствен план /ПУП/ - план за застрояване /ПЗ/ за УПИ I, УПИ II и УПИ III, кв. 25 по плана на ПЗ Запад гр. Силистра част от комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ по чл. 150 ЗУТ, а с другата се одобрява Подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за УПИ I, УПИ II и УПИ III, кв. 25 по плана на ПЗ Запад гр. Силистра част от комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ по чл. 150 ЗУТ. Същевременно с процесната заповед се отстранява очевидна фактическа грешка в заповед ЗК-1122/15.07.2022 г. на кмета на Община Силистра, като в диспозитива на последната се включва и текста регулация и. С оглед на това определящо за правилното решаване на спора е било да се установи по безспорен начин коя от така представените по делото две заповеди на кмета на Община Силистра под ЗК-1122/15.07.2022 г. е изразявала действителната воля на административния орган при одобряване на съответното изменение на действащия ПУП, в каквато и насока е било основното възражение на жалбоподателя в първоинстанционната жалба. Доказателства в този смисъл по делото не са събрани. При липсата на безспорни установявания по делото на основни релевантни въпроси по спора съдът е следвало да изиска от административния орган прилагане по делото в оригинал на заповед ЗК-1122/15.07.2022 г. на кмета на Община Силистра, включително и цялата преписка по издаването й, в изпълнение на задължението му да съдейства за установяване на обективната истина. Именно безспорните фактическите констатации чрез служебното събиране на относими писмени доказателства биха обосновали и правния извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Силистра, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на процесната заповед като попълни делото с всички допустими и относими доказателства, обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,