Решение № 1213 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13710/2019 г.

Решение № 1213 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13710/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Павлов против решение № 4633/4.07.2019 г. по адм. дело № 1874/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 437/7.11.2018 г. по преписка № 75/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно и съдът не е отговорил на основният въпрос - получавал ли е касатора в продължение на години невярна информация. Иска се настоящата инстанция да му отговори на поставените в касационната жалба въпроси. Не претендира разноски. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация в писмено становище, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на административният съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Столична община, чрез процесуален представител в писмено становище по делото оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. При анализиране на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД и § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. съдът е приел, че от страна на ответниците Столична община и район "Искър" на Столична община не е осъществена пряка или непряка дискриминация по отношение на Т. Павлов по признаците "обществено положение", "лично положение" и "убеждения". Съдът е изложил събражения, че твърдяното по - неблагоприятно третиране в сравнение с членове на Комисия за защита от дискриминацията, на които е възложено разглеждане на преписка № 336/2013 г. нямат връзка със спора и са напълно недоказани. Споделил е и изводите на КЗД за липсата на осъществена дискриминация спрямо жалбоподателя по признак "убеждения" с мотиви, че администрацията на район "Искър" - СО е отговорила на всички молби, жалби и писма, подадени от него в срок и не са налице данни за осъществена дискриминация. В касационната жалба не са посочени конкретни пороци на решението, представляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като при извършената проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на комисията и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът на първонистанционният съд за съответствие на решението с материалния закон, е направен при правилно тълкуване на приложимите норми и се споделя напълно от настоящата инстанция. В жалбата си до Комисия за защита от дискриминация и допълнения към нея, касатора твърди, че Столична община го лъже, че няма никакви задължения за ремонт на общите части на жилищата, а такива имат нейните наематели. Това твърдение според Павлов е обективирано в писмо - отговор от кмета на СО - район "Искър" с вх. № 94 - Т -279/9/27.02.2014 г., приложено към жалбата. Така изложеното в писмото било в противоречие с представеният по делото отговор пред КЗД, който общината дала в рамките на производството по преписка № 336/13 г., обобщен на стр. 3 от доклад - заключение по същата преписка. Като лица за сравнение жалбоподателя посочва тримата членове на КЗД от състав по преписка № 336/2013 г., които според него Столична община е третирала по - благоприятно при предоставяне на отговора си. До него Столична община изпращат добре измислени лъжи, докато до членовете на КЗД се заявява истината. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не е установено по-неблагоприятно третиране на касатора на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства. В производството пред КЗД не са изложени конкретни твърдения и не са ангажирани доказателства за по - неблагоприятно третиране на жалбоподателя по признаците "обществено положение", "лично положение" и "убеждения" от други лица при сравними сходни белези. За да е налице осъществен състав на нарушение на Закона за защита от дискриминация трябва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличието на пряка - причинно следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак от изброените по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по - неблагоприятно третиране на лицето, а следва да се докаже също така, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в цитираната законова норма. Правилни и съответни на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. са изводите на КЗД, които са споделени и от първоинстанционният съд, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, за това Столична община да го е поставила в по- неблагоприятно положение в сравнение с други лица, намиращи се в сходно негово положение. Не е налице сходство в положението на сравняваните субекти - членове на състава от КЗД, разглеждащи възложената им преписка и осъществяващи вменените им от закона правомощия с това на жалбоподателя. Същите не могат да служат като лица сравнители, тъй като не отговарят на изискването за сравними сходни белези, като тези на жалбоподателя. Не всяко укорително или засягащо индивида поведение е дискриминационно проявление. Жалбоподателят навежда твърдения за упражнен спрямо него тормоз от страна на Столична община с представеният отговор в писмо от 27.02.2014 г. по посочените по - горе признаци. Определението на понятието "тормоз" изисква нежеланото поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Трябва да се установи различно третиране на определено лице в конкретен случай, както и че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него. Съответен на доказателствата по делото и закона е правният извод, че спрямо Павлов не е установено съзнателно нежелано поведение, което да цели или предизвика обидна или застрашителна среда. Както правилно е установила КЗД и впоследствие първонистанционният съд, служителите на СО - район "Искър" не са осъществили тормоз по отношение на Павлов. Същите са обработвали образуваните преписки, отговаряли са на подадените от него молби и жалби, с оглед на което твърдението му за осъществен тормоз на основата на някой от признаците, посочени в жалбата са недоказани. Твърденията на жалбоподателя, че изпратеното до него писмо от Столична община, съдържа неистини и превратно тълкуване на нормите на Закона за общинската собственост би могло да се тълкува като неизпълнение на служебните задължения и нарушаване на служебните правомощия от страна на издателя на писмото, срещу което жалбоподателят разполага с други средства за защита. Този отговор не може да обуслови наличие на дискриминация, тъй като по делото не са ангажирани каквито й да е доказателства за установено дискриминационно третиране на жалбоподателя, спрямо други лица, както и обективно наличен противоправен резултат за него при упражняване на някаква дейност или при неизвършването на определена дейност и то именно заради наличен негов признак или няколко признаци по подробно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Както сам твърди в касационната жалба касатора, не всяко неблагоприятно третиране е дискриминация, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено поради някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр. В случая както органът, така и съдът са извършили пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на неравно третиране не е нарушено. В обжалваното решение са изложени съответни на закона правни съображения, обосноваващи постановения резултат, които се споделят напълно от настоящата инстанция. В касационната жалба се съдържа искане за отговори на конкретни въпроси, на които касационната инстанция счита, че е отговорила в мотивите на настоящото решение при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед предмета на правния спор. По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при точно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение