Решение № 2983 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2008 г.

Решение № 2983 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Кирил Танчев от гр. София срещу решение № 157 от 13.08.2008 г. по адм. д. № 141/2008 г. на Административен съд - Перник. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответната РДНСК - Перник не излага становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-П-к-04/13.02.2008 г. на началника на РДНСК - Перник, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "част от вила на етаж и половина със зимник и гараж - издатина към западната фасада, западното крило, с размери 1, 80м (2, 20м" в УПИ VII-127, кв. 26 по плана на с. Ездимирци, община Трън. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 1989-1992 г. без строителни книжа и при неспазено отстояние до съседния имот, за който има влязъл в сила на отказ за узаконяване. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесната пристройка (издатина към западната фасада на вилната сграда, западното крило, с размери 1, 80 м) 2,20м (е изградена без строителни книжа, тъй като излиза извън обема от 46 кв. м. вилна сграда по Разрешение за строеж № 196/19.09.1989 г. на главния архитект на Община Трън, т. е. при неспазване на действащия правен режим на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) Безспорно е и обстоятелството, че процесния незаконен строеж не е деклариран по реда на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ, а задвижената процедура по узаконяване по последващия правен ред по § 184 от ПЗР на ЗУТ е приключила с отказ за узаконяване на процесната част от вилната сграда, обжалван пред РДНСК и потвърден със заповед № ДК 10-40 от 1.11.2005 г. на началника на РДНСК - Перник, влязъл в сила на 31.10.2007 г., на която дата е постановено решение № 10528 на ВАС, което е окончателно. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане. Предвид това и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно нарушение на процедурата, поради липса на надлежно сезиране на РДНСК са неоснователни, тъй като в случая се касае за административно производство, задвижено служебно. Съгласно чл. 221 и 222 ЗУТ Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), респ. РДНСК е орган за административен контрол по устройство на територията с конкретно определени функции и правомощия по установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство. Органите на ДНСК действат служебно, като при констатиране на незаконно строителство издават актове за спиране, забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи, които съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ представляват индивидуални административни актове. Доводите по касационната жалба за статута на съседния имот са ирелевантни, тъй като неспазеното отстояние на процесния незаконен строеж не е единственото основание за квалифициране на строежа за незаконен, а позоваването на придобивна давност е релевантно в исково производство. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,