Решение № 3549 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12027/2020 г.

Решение № 3549 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12027/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Казанлък чрез проц. представител гл. юрк. Б., против решение № 315/12 август 2020 г., постановено по адм. д. № 122/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Д. против виза за проектиране на постройки на допълващо застрояване в УПИ XVI-369, кв. 47 по плана на [населено място] от 02 октомври 2019 г. издадена от гл. архитект на община Казанлък, в частта й за допуснато допълващо застрояване - гараж, разположен при условията на свързано застрояване на вътрешната граница на УПИ XVI-369 с УПИ XV-368, кв. 47 по плана [населено място]. Съдът е отменил визата в оспорената част като незаконосъобразна. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително заключението на приетата и неоспорена СТЕ, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Изложените мотиви са подробни, обосновани и законосъобразни и този съд ги споделя като препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК. В тази връзка всички касационните доводи са намерили отговор в обжалваното решение. Според чл. 41, ал. 1 ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Според чл. 41, ал. 2 ЗУТ, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план - каквато е конкретната хипотеза - то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140 ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Разпоредбите установяват изчерпателно белезите на допълващото застрояване и не могат да се тълкуват разширително. Ако застрояването не отговаря на някой от тях, предвиждането му с виза по чл. 140 ЗУТ не е допустимо. В случая, съгласно заключението на СТЕ, липсват сгради на основно/допълващо застрояване в съседния УПИ, разположени на вътрешната границата с процесния УПИ, както и плътни огради или новопредвидени сгради. Хипотетичната възможност такива да се изградят впоследствие е неотносима към настоящото производство. Поради това изводите на административния съд са съответни на материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. При този изход на спора, разноски на ответника не се дължат. Поисканите разноски за производството пред първата инстанция са присъдени с обжалваното решение, а пред касационната инстанция не са представени доказателства за извършаването на такива. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав