Решение № 4363 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16693/2013 г.

Решение № 4363 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16693/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Достена Асенова Мишева от гр. Перник, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Надежда Хаджийска от същия град, срещу решение № 201 от 18.10.2013 г. по адм. дело № 303/2013 г. на Административен съд - гр. Перник, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу точка 1740 на приложение № 1 към т. 53, б, на решение № 1 от 11.02.2013 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет (МКВПМС) срещу отказа да й отпусне възстановителна помощ над размера от 6786 лв. (увеличен с решението на Пернишкия административен съд с 304 лв.) до пълния размер от 10129 лв. на официално установените щети по жилището й, причинени от земетресението от 22.05.2012 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. С посоченото решение Пернишкият административен съд е изменил точка 1740 на приложение № 1 към т. 53, б, на решение № 1 от 11.02.2013 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет, като е увеличил с 304 лв. размера на възстановителната помощ, отпусната на касационната жалбоподателка за отстраняване на част от щетите на жилището й, засегнато от земетресението от 22.05.2012 г. с епицентър на 5 км от гр. Перник. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

1. "В доклад до комисията за предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последици от бедствията, т. 2 от дневния ред на заседанието на комисията за 11.02.2013 г. е предложено, а от фактическите резултати по отпускане/отказ на възстановителна помощ се установява, че има три критерия за определяне размера на финансови средства които се/не се/ отпускат. Не се подпомагат със средства за възстановителна помощ, щети оценени до 1500 лева; в останалите случаи за възстановителна помощ се отпуска 70% от оценените щети и максимално допустим размер на помощта - 10000 лева. Този довод, възприет от комисията е изцяло в нейна компетентност и не е основание да се счита, че е незаконосъобразен. От решаващо значение е до каква степен може да се подпомагат пострадали от бедствия според възможността за отпускане на безвъзмездни средства от ограничения републикански бюджет. Няма законово или конституционно задължение за обезщетяване на действителни щети в пълен размер."

1. "Според експертното заключение на общинската комисия щетите по имота на жалбоподателката са за 10129 лв., а определената от МКВПМС сума от 7018 лв. не е точно пресметната. В тази част решението е неправилно и следва да се измени, като се определи на 7322 лв. обезщетението за Достена Асенова Мишева за щетите от земетресението."

II. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Пернишкия административен съд, в частта, с която е отхвърлил жалбата на Достена Асенова Мишева над определения размер на възстановителната помощ до пълния размер от 10129 лв. на официално установените щети, е неправилно, поради следните съображения:

1. Според чл. 33, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ЗЗБ всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, която се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6.

Правилникът по чл. 54, ал. 6 ЗЗБ е Правилникът за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, с чл. 29, ал. 2 и 3 на който са установени две съществени правила за допустимостта и размера на възстановителната помощ:

а) според чл. 29, ал. 2 предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2 (собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища);

б) а според чл. 29, ал. 3 не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

1. Към тези правила следва да бъдат прибавени и легалните дефиниции на минимално необходимите битови условия по чл. 29, ал. 2 и на текущ ремонт по чл. 29, ал. 3. Според § 1 (допълнителна разпоредба) на ПОДМКВПМС по смисъла на правилника "минимално необходими битови условия" е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите, а според § 5, т. 43 ДР на ЗУТ "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата и не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата.

С оглед на тези легални дефиниции чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС имат следното съдържание:

а) предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ на лицата по чл. 26, ал. 2 жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите (чл. 29, ал. 2);

б) не се предоставя възстановителна помощ за подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата (чл. 29, ал. 3).

III. Решението на МКВПМС не съдържа никакви мотиви дали размерът на отпуснатата на Достена Асенова Мишева възстановителна помощ съответства на правилото по чл. 29, ал. 2 ПОДМКВПМС, т. е. дали с оглед на описаните от общинската комисия вреди по жилището отпуснатата на Достена Асенова Мишева възстановителна помощ й осигурява минимално необходими битови условия по смисъла на чл. 29, ал. 2 и § 1 ПОДМКВПМС. Пернишкият административен съд не е констатирал тази липса на мотиви по отношение на нормативно установения критерий за размера на възстановителната помощ, а вместо това е обсъждал някакви други критерии, за които по делото няма доказателства как са били установени и на какво правно основание. В противоречие на правилото, че подзаконов нормативен акт не може да противоречи на по-висш по степен акт, този съд е приел дори, че "съдържанието на решението на МКВПМС е посочено в чл. 30 от ПОД на МКВП при МС, като няма изискване за излагане на мотиви при отпускане на средства". Поради това постановеното от него решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлил жалбата до пълния размер от 10129 лв. на официално установените щети по жилището на Достена Асенова Мишева и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 АПК следва да бъде постановено друго, с което да се отмени отказа на МКВПМС да отпусне на Достена Асенова Мишева възстановителна помощ за разликата над уважения до пълния размер от 10129 лв. на официално установените щети по жилището й и делото да се изпрати като преписка на тази комисия за решаване на въпроса по същество въз основа на правилото по чл. 29, ал. 2 ПОДМКВПМС.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че следва да бъде изрично посочено, че в позитивната за жалбоподателката част за размера от 6786 лв., увеличен с 304 лв. със съдебното решение, решението на Пернишкия административен съд не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това в тази му част, увеличена с решението на Пернишкия административен съд, решението на МКВПМС е стабилен административен акт, който подлежи на изпълнение.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,