Решение № 3157 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5036/2013 г.

Решение № 3157 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5036/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Общински съвет - Кърджали против решение 16 от 06.02.2013 г., постановено по адм. д. № 195 по описа за 2012 г. на Административен съд - Кърджали. релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Окръжна прокуратура Кърджали не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решението, Административен съд - Кърджали по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - гр. Кърджали, е прогласил нищожността на решение № 106 от 26.04.2012 г. на Общински съвет - Кърджали, в частта, в която на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във вр. с чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), чл. 17, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), е дадено съгласие за отдаване под наем на 13 броя микроязовира - публична общинска собственост и е възложено на кмета на община Кърджали да извърши всички действия във връзка с провеждането на търговете и сключването на договорите за наем. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че обжалваното решение притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, приет от компетентен колективен орган, на редовно проведено заседание, при спазване изискванията за писмена форма, излагане на мотиви, както и специфичните процесуални правила за кворум и мнозинство, регламентирани в ЗМСМА. Произнасяйки се по законосъобразността на акта съдът е счел, че решението на Общински съвет Кърджали е постановено при особено съществено нарушение на относимите материалноправни разпоредби, касаещи управлението на конкретните имоти, предмет на оспорване. Приел е за установено, че негов предмет са недвижими имоти, микроязовири - публична общинска собственост. Разгледал е подробно правилото на § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) и е стигнал до заключението, че тази норма препраща към препраща към ЗОбС в случаите, в които на територията на съответните язовири и микроязовири - публична общинска собственост има създадени сдружения за напояване и до предявяването на искане за предаване на владението върху горните обекти. От приложените по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че на територията на землищата, в които се намират процесните микроязовири няма регистрирани сдружения за напояване, поради което нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, на която се основава оспорвания административен акт, е неприложима. Поради което административният съд е направил извода, че в конкретния случай посоченият в обжалваното решение ред по Закона за общинската собственост (ЗОбС), за отдаване под наем е неприложим. Относно управлението на процесните обекти, предвид характера на собствеността и нуждите, които задоволяват, за тях са относими специалните норми на Закона за водите (ЗВ) и Закона за концесиите (ЗК). Ето защо, управлението им е следвало да извърши съобразно чл. 20 от ЗВ и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК, като не са били налице предпоставките на закона за отдаването им под наем, а е следвало управлението да се извърши по указания в специалния закон начин, а именно - отдаване на концесия. Обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения на правораздавателната дейност на първоинстанционния съд. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и при верен анализ на относимата нормативна уредба, след обсъждане доводите на страните и правнозначимите факти, първоинстанционният съд е постановил решение при точно приложение на материалния закон. В тази връзка е изложил законосъобразни мотиви, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Не е спорно по делото, че микроязовирите, предмет на обжалваната заповед са публична общинска собственост. От нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК следва, че обекти и имоти или части от тях, които са публична общинска собственост се отдават на концесия по реда на този закон, а по силата на чл. 19, т. 1 от ЗВ процесните имоти са именно ПОС. С оглед предписанието на чл. 20 от ЗВ управлението на посочените по-горе обекти се извършва чрез отдаването им на концесия. Следователно, разпореждане с водните обекти - публична общинска собственост се извършва по реда и условията, регламентирани в ЗК. Именно ЗК и ЗВ уреждат реда за управление на водните обекти - изключващ отдаването им под наем. Няма спор, че процесните имоти не попадат в кръга на обектите по § 3 ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОбС, след съгласуване с надзорния орган, съобразно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН. Последната разпоредба препраща към редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОбС по ДВ, бр. 96/1999 г., преди изменението на ЗОбС с ДВ, бр. 101/2004 г., след което отдаването под наем на части от имоти - публична общинска собственост вече се урежда именно от чл. 14, ал. 7 ЗОбС. Административен съд - Кърджали е направил правилен извод, че водоемът е публична общинска собственост и липсват данни на територията на съответните землища, в които се намират процесните микроязовири, да има регистрирани сдружения за напояване, което изключва приложението на § 4, ал. 1, вр. § 3 от ПЗР на ЗСН, следователно относимо е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК - обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Макар нормата на чл. 14, ал. 7 ЗОбС да е изменена и в нея да липсва изключението за обектите, подлежащи на концесиониране, разпоредбите на чл. 20, чл. 22 от ЗВ и чл. 13 от ЗК са непроменени. Съгласно чл. 20 от ЗВ управлението на водните обекти - публична общинска собственост се извършва само чрез отдаването им на концесия, а чл. 22, ал. 3 от ЗВ изрично предвижда, че по отношение на водните обекти - общинска собственост се прилага ЗОбС, доколкото със ЗВ и ЗСН не е предвидено друго. При тези мотиви е формиран решаващият правен извод, че ЗОбС е общ закон спрямо процесните микроязовири и се прилага само и доколкото няма изрично уредени правила в ЗВ и ЗСН, респ. че нормата на чл. 22, ал. 3 от ЗВ изключва възможността да се отдава под наем недвижимия имот - публична общинска собственост по реда на чл. 14, ал. 7 ЗОбС. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че дори и да липсва някоя от предпоставките за прилагане на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, то решението но Общинския съвет е незаконосъобразно, а не нищожно. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред, когато е изцяло лишен от законово основание, или при пълна липса на предпоставките на материалния закон. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетия от Общински съвет - Кърджали административен акт за откриване на процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на посочения недвижим имот. Обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд,