Решение № 5373 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1746/2011 г.

Решение № 5373 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1746/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Велко Филипов Велков срещу решение № 12993 от 03.11.2010 г. по адм. дело № 2962/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Оплакванията в касационната жалба се квалифицират като такива за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация и заинтересованата страна Мая Илиева Куцарова молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като в производството пред Комисията за защита от дискриминация в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, въз основа на които може да се направи извод, че спрямо него е осъществена дискриминация по определен признак, а това законово изискване не е изпълнено. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Като разгледа по същество жалбата на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият петчленен състав на ВАС приема, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение е отхвърлил жалбата на Велко Филипов Велков срещу решение № 21/28.01.2010 г. по преписка № 67/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД; комисията), с което е установено, че Мая Илиева Куцарова, директор на 153-та Професионална гимназия "Неофит Рилски", гр. София, е осъществила нарушение по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с § 1, т. 1 и т. 7 от ДР на същия закон по отношение на Велко Филипов Велков по признак "лично положение" чрез ненавременното издаване на документи, необходими за пенсиониране, с което е засегнала негови права и законни интереси и е накърнила достойнството му; на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. на Мая Илиева Куцарова, директор на 153-та Професионална гимназия "Неофит Рилски", е предписано да се извини на Велко Филипов Велков в адресирано до него писмо за ненавременното издаване на документи, необходими за пенсионирането му; на основание чл. 47, т. 4, вр. с чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр. на Мая Илиева Куцарова, директор на 153-та Професионална гимназия "Неофит Рилски", е предписано за в бъдеще при изпълнение на служебните си задължения да се въздържа от подобна практика, която възпрепятства или забавя издаването на документи, които засягат законни интереси на служители в училището; установено е, че Мая Илиева Куцарова, в качеството си на директор на 153-та Професионална гимназия "Неофит Рилски" не е извършила нарушение на чл. 13 и чл. 14 ЗЗДискр. спрямо Велко Филипов Велков и са оставени без уважение предявените от Велко Велков искания, че спрямо него директорът на 153-та Професионална гимназия "Неофит Рилски" не е осигурил равни условия на труд и равно заплащане на равностоен труд. Съдът е приел, че фактическата обстановка по жалбата е правилно изяснена от КЗД и изводите на последната за наличие на дискриминация по признак "лично положение" съответстват на събраните по делото доказателства. Счетено е, че жалбоподателят пред комисия е доказал факти, от които следва изводът, че е налице "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр., който е извършен от Мая Илиева Куцарова и се изразява в съзнателен неправомерен диференциран подход към отделно лице по признак по чл. 4 ЗЗдискр. "лично положение". Прието е по повод оплакването на жалбоподателя Велко Велков, че работодателят не е допуснал нарушение на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 и 2 ЗЗДискр., тъй като към момента на възстановяване на жалбоподателя на работа след отмяната на незаконното му уволнение за учебната 2005-2006 г. в цитираното училище са налице 2 щатни бройки за длъжността "учител по философия", какъвто е и жалбоподателят и които бройки към момента на възстановяване на жалбоподателя Велко Велков на работа са заети от други лица, при което с оглед факта на последващото прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, същият не е полагал труд, поради което при липса на реално престиран труд от жалбоподателя не е налице дискриминация. Счетено е, че докато жалбоподателят е бил в трудово правоотношение, е получавал възнаграждение, определено в съответствие с приложимите правни норми и не са установени признаци на упражнено дискриминационно отношение спрямо него, поради което оплакването, че така определеното му възнаграждение ще рефлектира негативно при определянето на бъдещата му пенсия, не е неблагоприятно третиране по смисъла на ЗЗДискр. Прието е, че тъй като жалбоподателят на основание чл. 9 ЗЗДискр. не е доказал факти, от които може да се направи извод за наличие на неравно третиране, то КЗД правилно е приела относно твърдяните нарушения на чл. 13 и чл. 14 ЗЗДискр., че такива не са налице. Обжалваното решение е правилно. Установено по делото, че касаторът Велко Велков е допуснат на работа на 10.02.2006 г. след възстановяването му на предишната работа като учител по философия в 153-та Професионална гимназия "Неофит Рилски", гр. София. Установено е, че въпреки неколкократните му молби до директора на училището, осигуровките за задължителното обществено осигуряване, дължими по трудовото правоотношение за периода на отмененото незаконно уволнение 23.05.2002 г. - 10.02.2006 г. са заплатени едва на 26.01.2009 г. след като от органите на Националния осигурителен институт е извършена проверка и са дадени указания на осигурителя относно определянето размера на осигурителния доход за цитирания период. По повод същата проверка и след приключването й едва на 19.01.2009 г. на Велко Велков е издадено удостоверение Обр. УП-2 за осигурителния доход и то само за цитирания по-горе период на незаконно уволнение, въпреки че е констатирано от органите на НОИ, че Велко Велков е работил в същото училище и за периода 01.01.1997 - 22.05.2002 г., а видно от автобиографията на същото лице, то работи в училището от 1994 г. Установено е, че Велко Велков е навършил възраст 63 г. за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 26.05.2008 г. и към този момент необходимите му за пенсиониране документи не са били издадени от работодателя, а това е станало на 19.01.2009 г. и то некоректно от гледна точка на отработения в училището период. В същото време е безспорно, че на две негови колежки Цветанка Главова и Костадинка Костова своевременно са заплатени осигуровките и са издадени удостоверения образец УП-1, УП-2 и УП-3, необходими им за навременното придобиване на право на пенсия и получаването й, която същите са получили безпрепятствено. Безспорно е, че поради несъответствията между документите за пенсиониране и информацията в Персоналния регистър на НОИ и със закъснение от половин година след придобиване на правото на пенсия първоначално на касатора му е определена за изплащане от 18.02.2009 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, изменена с разпореждане на органа по пенсионно осигуряване от 30.10.2009 г. Установено е, че към момента на възстановяването на Велко Велков на предишната работа щатните бройки за длъжността "учител по философия" за учебната 2005/2006 г. са намалени на две, които длъжности са били заети от учителите по философия Александър Стамболийски и Иван Сапунджиев. На датата на допускане на касатора Велко Велков на работа след отмяна на уволнението - 10.02.2006 г., директорът на училището Мая Куцарова е назначила комисия за извършване на подбор поради наличие на предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ - съкращаване на щата и намаляване обема на работата с оглед прекратяване трудовото правоотношение на един от училите по философия на посоченото основание. В резултат от извършения подбор със заповед № 331/14.02.2006 г. на директора на училището Мая Куцарова трудовото правоотношение на Велко Велков е прекратено на цитираното по-горе основание от Кодекса на труда, считано от 15.02.2006 г. Прекратяването на правоотношението е прието за законосъобразно с влязло в сила решение на Софийския районен съд. С това решение съдът е отхвърлил исковете на ищеца и е осъдил Профилирана гимназия "Неофит Рилски", гр. София, да заплати на Велко Филипов Велков обезщетение по чл. 222 КТ за сумата от 189, 30 лева, ведно със законната лихва върху двете суми от 11.04.2006 г., като е отхвърлил иска по чл. 220 КТ до пълния предявен размер от 200 лева. Безспорно е, че отношенията между директора на училището Мая Куцарова и касатора Велко Велков са били конфликтни, видно от приложената статия в списание "Образование", бр. 1/2002 г. с автор Мая Куцарова и споразумението от 22.04.2003 г. по наказателно дело от частен характер № 8460/2003 г. на Софийския районен съд, подписано между двете посочени лица. При тези данни неоснователни са оплакванията в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че е налице дискриминация въз основа на признака "лично положение" на възстановения на предишната работа учител във връзка с изпълнението на задълженията на работодателя за издаване на предписаните от закона документи за пенсиониране, с което са засегнати правата и законните интереси на касатора и е накърнено достойнството му. При сравнение с учителките Цветанка Главова и Костадинка Костова се установява неравно третиране, както правилно е приел първоинстанционният съд, тъй като при сравними сходни ситуации на тях са им издадени документи за пенсиониране своевременно, без забавяне, при което същите надлежно са упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за разлика от касатора. В съответствие с приложимите норми на чл. 4, ал. 1 и 2 ЗЗДискр. съдът по същество законосъобразно е приел, че е налице пряка дискриминация, основана на личното негативно отношение на работодателя към учителя Велко Велков. Неоснователни са оплакванията за неправилност в касационната жалба на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Велко Велков срещу решението на КЗД, с което е прието, че работодателят не е извършил нарушения на чл. 13 и чл. 14 ЗЗДискр. и са оставени без уважение исканията на касатора за установяване на нарушения на цитираните разпоредби, тъй като тези искания не са подкрепени с доказателства съобразно чл. 9 ЗЗДискр. На първо място, неоснователни са оплакванията, че съдът незаконосъобразно не е обсъдил твърденията на касатора за дискриминация по признаците "социално осигуряване" и "осигурителен стаж". В случая фактическата обстановка по делото не разкрива дискриминация на посочените признаци, тъй като засягането на законните интереси на Велко Велков в областта на социалното право, в частност неизплащането на осигурителните му вноски и ненавременното признаване на осигурителния му стаж са следствие от установената от административния орган дискриминация по признака "лично положение". Дискриминацията е извършена в посочените сфери на осигурителните правоотношения, но е продиктувана от личното отношение на работодателя към касатора, законосъобразно подведено под признака "лично положение" като възстановен след незаконосъобразно уволнение служител, а не е резултат от различия в осигурителния статус с останалите учители, т. е. различието в осигурителния статус на касатора се явява резултат, а не признак на извършване на дискриминацията. Предвид горното, правилно съдът по същество е счел, че решението на КЗД е законосъобразно, тъй като с установяването на дискриминационно забавяне на издаването на документите за пенсиониране комисията е приела, че са засегнати правата и законните интереси на касатора Велко Велков и е накърнено достойнството му. Следователно, налице е установено накърняване на законните права на касатора в областта на социалните правоотношения, което е и по същество произнасянето на КЗД по неговите оплаквания. Ето защо, неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на материалния закон, изразяващи се в необсъждане от съда на съществуващи данни за дискриминация на допълнителни признаци освен посочения "лично положение". Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията за наличие на "множествена дискриминация" в разглеждания случай. Съдът намира, че предписанието на КЗД спрямо Мая Куцарова да се въздържа от практика, която възпрепятства или забавя издаването на документи, които засягат законни права на служителите в училището съдържа разпореждане за издаване на удостоверение образец УП-2 с дължимото по закон съдържание съобразно положения труд за периода от първоначалното назначаване на касатора Велко Велков в 153-та Професионална гимназия "Неофит Рилски", гр. София, до прекратяване на трудовото му правоотношение през 2006 г., поради което оплакването за липса на такова изрично разпореждане е неоснователно. Касаторът неоснователно твърди, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на дискриминация при прекратяването на трудовото му правоотношение поради съкращаване на щата и намаляване обема на работа са незаконосъобразни и в противоречие с чл. 21 ЗЗДискр. Действително, при грубо противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона са мотивите на КЗД, че тъй като при възстановяването на касатора на работа за учебната 2005-2006 г. са налице 2 щатни бройки за длъжността "учител по философия", които вече са били заети, от което очевидно за работодателя, след възстановяването на Велко Велков на работа, не е съществувала друга възможност, при така утвърдения брой часове, освен да прекрати трудовото му правоотношение. Задължението за подбор на работодателя е по отношение на всички служители, чийто щат се съкращава, независимо от статута им на дългогодишни учители или възстановени на работа и при извършването на подбор те са равнопоставени, като последният се прави въз основа на допустимите критерии според КТ, като законът забранява дискриминационни такива на основание чл. 6 ЗЗДискр. и чл. 8, ал. 3 КТ. Безспорно е по делото, че прекратяването на трудовото правоотношение на Велко Велков на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ е признато за законосъобразно с влязло в сила решение. При постановяването на влезлия в сила съдебен акт по трудовия спор е преценена законността на извършения подбор, както и спазването на разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ относно статута на касатора като синдикален член. Настоящата инстанция намира, че при извършването на посочената преценка съдът, като е стигнал до извод за законността на извършения подбор, е съобразил и липсата на дискриминация при извършването му, и защитата на касатора в това отношение е осъществена, поради което тази преценка не следва да се повтаря в ново производство и въпросът да се пререшава по настоящето дело, тъй като силата на присъдено нещо на мотивите относно законността на извършения подбор, както и относно правото на ползване от защита на касатора като синдикален член важи между страните по трудовия спор, които са същите като в спора пред КЗД относно наличието на дискриминация, основана на нарушение на чл. 21 ЗЗДискр., поради което силата на присъдено нещо на съдебното решение следва да бъде зачетена в настоящото производство и да се приеме, че такава не е налице. Предвид изложеното, касаторът неоснователно твърди, че не е подлежал на подбор, тъй като към датата на извършване на същия, той е бил правомерно допуснат до работа в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на уволнението му. Що се отнася до оплакването, че през 2006 г. касаторът е възстановен на работа със заплатата си от датата на уволнението през 2002 г. и работодателят не е актуализирал същата съобразно действащата нормативна уредба, поради което е налице нарушение на чл. 13 и чл. 14 ЗЗДискр., видно от решението на трудовия съд по иска с правно основание чл. 222 КТ, е признато, че дължимото обезщетение от един месец при съкращаване в щата е в размер на заплатата съгласно действащата уредба, а не според приложената от работодателя такава, действаща към момента на уволнението през 2002 г. Следователно, тъй като служителят след възстановяването му на работа е бил в трудово правоотношение пет дни, касае се до твърдения за наличие на правен спор, защитата по който се дължи пред съответния съд, компетентен да разгледа дела по правоотношения възникнали от прилагането на КТ, а не чрез средствата на дискриминационното законодателство в производството пред КЗД. Периодът от пет дни не позволява да се проследи реалното полагане на труд и неговата равностойност при сравними сходни обстоятелства съпоставено с други лица и да се констатира нарушение на чл. 13 и чл. 14 ЗЗДискр., тъй като фактически няма реално изпълнение на трудови функции в случая. Оплакването за размера на обезщетението при неползван отпуск е предмет на трудов спор, а не на настоящото производство, поради което не подлежи на разглеждане. Исканията на касатора за налагане на глоби на членовете на КЗД поради неспазване на сроковете за провеждане на производството пред административния орган не следва да се разглеждат, тъй като съдът няма компетентност да налага такива санкции. Останалите искания за налагане на санкции на членовете на КЗД за дискриминационно отношение към касатора, както и на работодателя Мая Куцарова също са неоснователни с оглед фактите по делото, приложимия закон и изхода на спора. Искането за присъждане на обезщетение за материални и морални щети не е от компетентността на КЗД, нито на съда в настоящото производство. Искането на касатора за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно, тъй като осъждането за разноски по делото е акцесорно и е в зависимост от изхода на спора по същество, съответно от неоснователността на касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,