Решение № 14254 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6239/2015 г.

Решение № 14254 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6239/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 208 АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП и на "Инспирация" ЕООД, чрез неговия пълномощник срещу решение № 149/14.04.2015 г. по адм. д. № 516/2014 г. на Административен съд Велико Търново. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяна на решението в обжалваните му части. Като ответник по касационната жалба на "Инспирация" ЕООД, директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП чрез своя пълномощник намира същата за процесуално недопустима и алтернативно - за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост поради просрочие на касационната жалба на "Инспирация" ЕООД и за неоснователност на касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП. По касационната жалба на "Инспирация" ЕООД: Същата е процесуално недопустима като просрочена: Съобщението до дружеството е получено на 14.04.2015 г. от неговия пълномощник-адвокат, а касационната жалба е подадена на 29.04.2015 г. - един ден след срока, изтичащ на 28.04.2015 г. - работен ден. Само в рамките на 14-дневния срок може да бъде упражнено валидно процесуалното правомощие обжалване. Срокът е преклузивен и пропущането му е пречка за разглеждане на касационната жалба по същество. Същата следва да се остави без разглеждане, а производството пред настоящата инстанция в тази част да се прекрати. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт № 04251300061/10.03.2014 г., потвърден в обжалваните му части с решение № 235/31.05.2014 г. на касатора в частите му, с които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер от 10 000 лв. по фактури № № 26/3.12.2008 г. и 28/5.01.2009 г. на доставчика "Рос Интернешънъл" ЕООД, отказано е правото на данъчен кредит в размер от 2013,32 лв. по фактури както следва: № 8/17.11.2009 г., № 9/4.12.2009 г., № 10/7.01.2010 г. и № 11/7.02.2010 г. и е преобразувано финансовият резултат на "Инспирация" ЕООД за данъчни цели за 2009 г. чрез увеличаване със сумата от 25 000 лв., представляваща основата по фактура № 28/5.01.2009 г. на доставчика "Рос Интернешънъл". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата в останалите й части и е присъдил разноски по компенсация. Решението в обжалваната му отменителна част е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че наемодателят "Рос Интернешънъл" ЕООД не е загубил това си качеството, тоест на доставчик въпреки прехвърлянето на имота на друго лице. Новият собственик на имота не се легитимирал пред данъчнозадълженото лице като наемодател, поради което такъв за данъчнозадълженото лице остава "Рос Интернешънъл" ЕООД. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. При наличието на валидно наемно правоотношение правото на данъчен кредит по двете фактури, издадени от "Рос Интерешънъл" ЕООД следва да се признае, тъй като е налице реалност на доставката. В този смисъл изложените от съда мотиви, съобразени и с правото СЕС, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, се споделят и от настоящата инстанция. Изискването на администрацията за наличие на формална регистрация по ЗДДС при упражняване на правото на приспадане излиза извън обхвата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. В разглеждания аспект решаващият съд законосъобразно е игнорирал обстоятелството за липсата на формална регистрация по ДДС на доставчика, след като към момента на реализирането на доставките процесните фактури съдържат цялата релевантна информация за извършените доставки. Същите са реални, поради което правото на данъчен кредит следва да бъде признато. По отношение на доставките на доставчика "Здраве" ООД: С фактури № 8/17.11.2009 г., № 9/4.12.2009 г., № 10/7.01.2010 г. и № 11/7.02.2010 г. се установява предоставянето под наем за съответните месеци на имот, предмет на договора от 5.10.2009 г. В случая съдът правилно е установил фактите, а именно: отдаденият под наем имот е ползван от данъчнозадълженото лице, имотът е собственост на наемодателя, като с процесните фактури наемът е заплатен на доставчика. Обстоятелството за дерегистрацията на доставчика е ирелевантно за реалността на извършените доставки при съображенията, изтъкнати по-горе. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че процесните фактури отразяват настъпили данъчни събития, които пораждат правото на приспадане на данъчен кредит, е законосъобразен. Предвид изложеното решението в обжалваната му от първия касатор част е обосновано и материалнозаконосъобразно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което не са налице твърдяните в касационната жалба основания за касиране и в тази част решението следва да се остави в сила. Касационната жалба на "Инспирация" ЕООД, срещу решението в обжалваната му отхвърлителна част е недопустима. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция разноски не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,