Решение № 4963 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15459/2011 г.
ВАСПетчленен състав04.04.2012 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 12233/3.10.2011 г., постановено по адм. д. № 8972/2010 г. от тричленен състав на ВАС, пето отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4963 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15459/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Максим Веселинов Горанов, подадена чрез процесуалните му представители адв. Андонова и адв. Цолова против решение № 12233/3.10.2011 г., постановено по адм. д. № 8972/2010 г. от тричленен състав на ВАС, пето отделение. С доводи за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - министърът на културата оспорва жалбата чрез адв. Карпузова. Ответникът - Митко Генчев Щерев представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилно постановено съдебно решение. Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС, пето отделение, отхвърля жалбата на Максим Веселинов Горанов против заповед № РД09-0176/21.05.2010 г. на министъра на културата, с която е възобновено административното производство по заявление за регистриране на наименованието на артистична група "Диана експрес" и е отказана регистрация на наименованието "Диана експрес". За да постанови този резултат решаващият съд приема, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, заместник-министърът изпълнява функциите на министъра по време на отсъствие от страната на последния, за което е издадена нарочна заповед, актът е в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, изброени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Прието е също така, че произнасянето на акта не е свързано с нарушения на административнопроизводствените правила в каквато насока са оплакванията на Горанов пред първата инстанция и на последно място заповедта е издадена и при наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба за регистриране на наименованията на артистичните групи (НРНАГ). Решението е правилно. Изложените съображения на първоинстанционния съд са законосъобразни и правилни. Отхвърлени са възраженията на жалбоподателя в първоинстанционното производство за нищожност на атакуваната заповед. Според съдържанието на заповед № РД 09-0151820.05.2010 г. на министъра на културата, определеният от него заместник-министър изпълнява функциите му, в негово отсъствие. В рамките на правомощията на министъра да администратора предвидените в нормативен акт дейности, заместник-министърът издава и оспорваната заповед. След като в заповедта е посочено, че му се възлага да упражнява "правомощията ми във връзка с текущата дейност на администрацията на министерството", представителната му власт не би могла да бъде поставена под съмнение. Отбелязването в заповедта предмет на съдебен контрол пред тричленния състав, че е издадена на основание заповед за делегиране на правомощия не променя този извод, тъй като доказателствата по делото-заповедта за заместване и отсъствието на министъра на културата от страната към датата на издаването- сочат по категоричен начин за упражнено правомощие по заместване след като титулярът на правомощията е в обективна невъзможност да ги изпълнява. Относно основанието на което е отхвърлена регистрацията - чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба за регистриране наименованията на артистичните групи (НРНАГ), предходната инстанция правилно приема, че е налице. Посочено е в мотивите на съдебния акт, че "ДИАНА ЕКСПРЕС" покрива изискванията за световноизвестна група по смисъла на § 1 от НРНАГ. Настоящият състав споделя същото, по същите съображения. Безспорно е налагането на групата в музикално-артистичния свят с оригиналния, специфичен стил на пеене и запомнящи се, емблематични песни. Обстоятелството, че има група, която е "световноизвестна", предопределя отказ на административния орган, при заявка за регистрация на група със същото име. Законосъобразно такъв е направен. Наредба за регистриране на наименованията на артистичните групи е издадена на основание чл. 83, ал. 1 от Закона за авторското право и сходните му права (ЗАПСП). Според него с Наредбата се регламентира реда на регистрация на наименование на артистична група. Самият ЗАПСП в чл. 83, ал. 3 защитава вече регистрираните групи, с Наредбата се включват и "световноизвестните групи", които не попадат в регистрационния режим. Не може да се приеме, че Наредбата въвежда рестрикция, непредвидена в закона, по отношение на заявителите за регистрация на наименование на артистична група. "Световноизвестните групи" са категория, която не би могла да бъде регистрирана само съобразно националното ни законодателство, но следва да се ползват от защитата на регистрираните. Понятието съдържа наднационалност, което включва както чужди, така и български формации. В духа на ЗАПСП, Наредбата въвежда защита на тяхното наименование, без да му противоречи, преиначава или да разширява действието му извън смисъла му. В тази насока настоящият състав приема, че основанието за отказ на регистрация - визирано в чл. 9, ал. 1, т. 2 от НРНАГ не противоречи на закона. Изводът на предходната инстанция, че доводите в жалбата, за липса на мотиви на атакуваната заповед са неоснователни, е правилен. Мотиви са изложени, посочен е текста на нормативния акт, в който няма вариантност, както и описание на групата, и преповтаряне на изискванията за "световноизвестност" на групата. Така написаното не би могло да бъде неясно или да държи в неведение заявителя за причините поради които му се отказва регистрация. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, петчленен състав на II колегия,
Цитирани разпоредби
2- чл. 83 ЗАПСП
- чл. 9, ал. 1, т. 2