Решение № 7248 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10686/2014 г.

Решение № 7248 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10686/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, представен от юрисконсулт Станимир Станков, против решение № 4202/23.06.2014 г., постановено по адм. д. № 7905/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 9600-0234/17.07.2012 г., на началника на Митница Столична, установяващо в тежест на "Садат" ООД задължение ДДС за довнасяне в общ размер 9 238.44 лева и за закъснителна лихва в резултат на разпоредено извършване на корекции в съответните клетки по два броя ЕАД. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Отричат се изводите на съда за за допуснати при издаването на утежняващия акт съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Настоява, че с представените от турската митническа администрация документи е установена възприетата от него митническа облагаема стойност, а не декларираната в ЕАД. Иска отмяна на съдебното решение, а имплицитно и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът - "Садат" ООД, чрез повереника си адв. Костов, отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД № 10BG005807Н0114068 от 22.12.2010 г. и № 10BG005807Н0004685 от 18.01.2011 г. деклариране от жалбоподателя на стока - носни кърпички с държава на изпращане Турция и изпращач "Козмо Кимия Санай Ве дъш Тиджарет" - гр. Истамбул, Турция за поставянето им под режим допускане за свободно обращение и крайно потребление. Декларираната митническа стойност е и по двете митнически декларации е 4 590 евро или 8 977.26 лева. Приложени са инвойс фактури съответно № 9510/21.12.2010 г. и № 95054/17.01.2011 г., издадени от Козмо, в които стоките и цената са идентични - 1 700 кашона с единична цена 2.70 евро и обща цена 4 590 евро. В обхвата на извършена проверка на митническата стойност по реда на международното митническо сътрудничество е представено от турската митническа администрация заверено копие на митнически декларации за износ, подадени при износните операции, осъществени от турското дружество за жалбоподателя. В приложените към износните митнически декларации фактури с номера и дати идентични на представените при вноса, но с различни цени и условия на доставката. В приложените при вноса фактури условие на доставката е СРТ Пловдив, а в тези по износа FOB Истамбул. Цената е съответно 31 335 щатски долара и 21 335 щатски долара. С оспореното решение № 9600-0234/17.07.2012 г. началникът на Митница Столична е определил нова митническа стойност на стоката (взимайки предвид получените от турската митническа администрация ЕАД и фактури) 31 637.81 лева по първата ЕАД и 32 508.92 лева по втората. В МОС са включени и транспортните разходи в размер 685 лева с оглед уговорката FOB Истамбул и с позоваване на становище на отдел "Тарифна политика" към Митница Столична. Възложеното на жалбоподателя задължение е за доплащане на ДДС в размер на 4 532.11 лв. По първата ЕАД и 4 706.33 лева по втората и лихва от датата на възникване на митническото задължение до датата на пълното погасяване на задължението. Правно основание за издаването на административния акт са разпоредбите на чл. 6 от Регламент № 2913/92 на Съвета и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 59, ал. 1 от АПК. При проверката по чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Определил е решението като противоречащо на материалния закон и е възприел съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяването му. Отнесъл е към дължимата доказателствена активност на администрацията установяването на посочената в решението митническа стойност като действително договорена. Според съда представената пред турската митническа администрация фактура, както и тези, представени пред националната митническа администрация от жалбоподателя са частни документи и кредитирането от ответника на първите за сметка на вторите не е мотивирано. Кота доказателствени източници, установяващи съответствието на посочената в ЕАД при вноса митническа стойност с действителната, е ценил договора на "Садат" ООД с "Козмо" от 4.01.2010 г.; декларация-потвърждение от турското дружество за получени плащания по фактурата от 2010 г. и издадените от него квитанции за вземане; счетоводните записвания на жалбоподателя. Дал е вяра на заключението на ССЕ, според което представените пред българските митнически органи фактури са отразени стойностно в счетоводството на "Садат" ООД и като задължение за плащане по разчети с доставчиците. Отрекъл е да съществува информационна следа за проформа фактури или за извършени от българското дружество авансови плащания, както и за извършена проверка при турското дружество за установяване на несъответствие в цените по фактурите на износа и вноса. Като съществено нарушение на административнопроизводствените правила е квалифицирано от първостепенния съд неизпълнението на задължението на митническия орган по чл. 181а, § 2 от Регламент (ЕИО) 2454/93 г. на Съвета да уведоми заинтересованото лице за наличието на основания за съмнение, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 29 от МКО. АССГ е изключил основанието за възникване на акцесорното задължение за лихва. Обсъдил е акта в частта относно включването в МОС на транспортните разходи и го е определил като неправомерно с оглед уговорката СРТ. Решение е правилно. С чл. 29, § 1 от МКО е установено правилото, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО. Несъгласието на митническия орган с договорната стойност по фактурата сочи на тезата му, че стойността по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не е приемлива. Вместо да коригира МОС по цитираните по-горе разпоредби, администрацията е приела друга договорна стойност, без да има данни за съгласието на вносителя с нея. Следователно изводът на административният съд, че износната декларация и приложената към нея фактура във варианта, приложен към тази декларация, са недостатъчни, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, е законосъобразен. В същото време, както правилно отбелязва първостепенния съд, с неизпълнението на задължението на митническия орган по чл. 181, ал. 2 от Регламент № 2454/93 на съвета е опорочено производството за определяна на нова митническа стойност при наличие на основания за съмнение за съответствие между декларираните стойности и платената или платима сума. Фактурата, издадена от износителя, е достатъчна за установяване, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е установената за плащане цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". Условието СРТ изключва правомерността на корекцията на МОС по чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета с включването в нея на транспортни разходи. Съдът основателно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и митническата стойност по чл. 29 от МКО е съответна на декларираната от жалбоподателя равностойност на 4 590 евро. Липсват правни и логически основания да се ценят представените пред турската митническа администрация митническа декларация и фактура за сметка на дискредитирането на тези, представени от ответника по касация в националното административно производство. Съответно на изискванията за главно пълно доказване е установяването, извършено от титуляра на режима с фактура № 109219/5.11.2010 г. С оглед разпределението на тежестта на доказване за административния орган е обвързаността да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта, т.е. че платената или подлежаща на плащане цена е 21 335 щатски долара - различна от определената по реда на чл. 29, § 1 от МКО и декларираната. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, не са оспорени по съответния процесуален ред писмените доказателствени средства, установяващи декларираната митническа стойност. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, различна от декларираната. Отсъстват предпоставките за установеното от администрацията задължение за лихви. В съответствие с чл. 56 от ЗДДС субекти на задължението за начисляване на данъка при вноса са митническите органи /освен хипотезата на начисляване от вносителя по чл. 57 от ЗДДС/, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Начисляването е съобразено със спецификата на възникване на данъчното събитие и настъпването на изискуемостта на данъка при вноса, които съвпадат с датата на възникване на задължението за плащане на вносни митни сборове на територията страната или когато е било дължимо възникването, дори при несъществуващо задължение или такова с размер нула /чл. 54, ал. 1 от ЗДДС/. Плащането на начисления ДДС се извърша по реда и в сроковете за заплащане на митните сборове /чл. 60, ал. 1 от ЗДДС/, а по правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС задължението за лихва върху данъка възниква в случаите, когато според митническото законодателство лихва се дължи върху митните сборове. Разпоредбата на чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността (МКО) обвързва възникването на вносно митническо задължение с допускането за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. По правилото на чл. 217, § 1 от МКО размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който митническите органи разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет /аналогична е разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ/. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По силата на чл. 222, § 1, б. "а" от същия акт на вторичното право на ЕС, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221 трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" от МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Без да има данни за взимане на задължението на "Садат" ООД под отчет и за отправяне на покана длъжникът не е изпаднал в забава. В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат сторените по делото разноски в размер 800 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,