Решение № 429 от 22.01.2010 г. на ВКС по н. о. х. д. № 423/2009 г.

Решение № 429 от 22.01.2010 г. на ВКС по н. о. х. д. № 423/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срока по чл. 423, ал. 1 НПК е постъпило искане от задочно осъдения В. П. Д. за възобновяване на основание чл. 423 НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК на Н. О. Х. Д. № 693/08 г. по описа на Видинския районен съд. Иска се отмяна на постановената по делото присъда № 781 от 05.11.2008 г., връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне по мярката за отклонение на основание чл. 423, ал. 4 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание. Гражданският ищец и частен обвинител Т. Р. И. не се явява пред настоящата инстанция и не се представлява. В писмено становище от същия, подадено чрез повереника му преди съдебното заседание се излагат доводи относно неоснователността на искането на осъдения и правилността на постановените от видинския районен съд и Видинския окръжен съд съдебни актове. Прокурорът пледира за неоснователност на искането, като намира, че същото не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид постъпилото искане, изложените в него доводи и становището на страните, намира следното: С присъда № 781/05.11.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 693/08 г. по описа на Видинския районен съд В. П. Д. е признат за виновен в това, че на 08.11.2006 г. в гр. В. в района на ПТГ "Васил Левски" нанесъл побой на Т. Р. И. от гр. В., вследствие на което му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката (далака) - престъпление по чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, като на същото основание и във вр. с чл. 36 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от ЧЕТИРИ години, което да се изтърпи при първоначален "общ" режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК Д. е осъден да изтърпи отложеното по н.о.х.д. № 838/2004 г. по описа на Видинския районен съд наказание "лишаване от свобода" за срок от ЕДНА година, което да бъде изтърпяно при първоначален "общ" режим. Със същата присъда В. Д. е осъден да заплати на гражданския ищец Т. Р. И. сумата от 2 000 (две хиляди) лева имуществени вреди, 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева за причинени неимуществени вреди ведно с лихвата, считано от 8.11.2006 г. и направените по делото разноски (адвокатски хонорар) в размер на 200 (двеста) лева. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото за възнаграждение на вещо лице и държавната такса върху уважения размер на гражданския иск. С решение № 180/15.01.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 336/2008 г. Видинският окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Осъденият Д. не е знаел за започналото срещу него съдебно производство, видно от приложената на л. 42 от с.д. справка за пътувания. В същата е отразено, че е напуснал страната на 1.02.2007 г., преди образуване на делото пред Районен съд - гр. В., което е разгледано по реда на 269, ал. 3, т. 3, б. "а" НПК. Задочно е постановена и атакуваната присъда. С оглед изпълнението й е издадена европейска заповед за арест № Р - 14/31.03.2009 г., с която е предоставена гаранция за възобновяване на делото. След екстрадирането на Д. присъдата е приведена в изпълнение. Категоричната разпоредба на чл. 423, ал. 5 НПК налага производството по делото да бъде възобновено независимо дали осъденият е знаел или не за съдебното производство, поради което искането е основателно. С оглед на горното и във връзка с процесуалната приоритетност на основанието по чл. 423 пред това по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК не следва да се обсъждат доводите на защитата и повереника на гражданския ищец и частен обвинител, свързани с последното. Обстоятелството, че Д. е знаел за започнатото срещу него досъдебно производство и е напуснал пределите на страната, и повдигнатото срещу него обвинение за престъпление против личността по чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, обосновават спрямо същия на осн. чл. 423, ал. 4, вр. чл. 63, ал. 1 НПК да се определи мярка за неотклонение "задържане под стража". Водим от горното и на осн. чл. 423, ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,