Решение № 12460 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1665/2014 г.

Решение № 12460 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1665/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Калинка Атанасова Иванова от гр. Бургас срещу решение № 2087 от 25.11.2013 г. по адм. дело № 1623/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № З-1460/13.05.2013 г. на главен разследващ полицай в отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - Бургас. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - Главен инспектор Соня Николова - главен разследващ полицай в отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - Бургас, редовно призована за съдебно заседание, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на Иванова е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца за извършено нарушение на служебната дисциплина поради небрежност, изразяващо се в допуснато бягство на задържано лице при извършване на процесуално-следствени действия. Първоинстанционният съд, след извършената проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 от АПК е намерил, че същата не страда от пороци, водещи до нейната незаконосъобразност. Така постановеното решение е правилно. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност. Дисциплинарнонаказващият орган е наложил дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за проявена небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед по реда на чл. 226, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (отм.) поради неизпълнение на вменено задължение с типова длъжностна характеристика, а именно "В рамките на законовите си правомощия (служителят) организира предприемането на регламентираните процесуални действия по събиране на доказателства и предотвратяване на престъпления." Не е спорно по делото, че Иванова е излязла от кабинета си с ясното съзнание, че задържаното лице е останало само единствено в присъствието на служебния защитник. Отпред не е стоял служителят, който е конвоирал лицето до кабинета на разследващия полицай, тъй като такива инструкции от Иванова не са му били дадени и той се е прибрал в стаята си. Същият не е бил повикан отново с цел осигуряване на охраната на задържаното лице в кабинета по време на временното й отсъствие, а това безспорно е могло да бъде сторено. В този смисъл, ВАС изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд, че макар на Иванова да не са вменени задължения и функции по охрана, от нейна страна се дължи поведение предвид спецификата на работата, което да осигури непрекъснат надзор над задържаното лице и тези действия не изключват фактическата преценка в конкретната ситуация, че напускайки служебното помещение се създава риск и предпоставка за предприемане на непозволени действия от страна на задържаното лице. Предвид горното не са налице основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,