Решение № 7244 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2129/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадената касационна жалба от В. И. Ж. срещу решение № 42189 от 16.12.2025 г. по адм. дело № 7853/2025 г. на Административен съд София – град ( АССГ), с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу Заповед № РД-16-2821/02.07.2025 г., издадена от Директора на [заличен текст] гр. София. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът не е установил в пълнота фактическата обстановка по спора и е достигнал по погрешни правни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Наведени са твърдения и за издаването на заповедта от некомпетентен орган, при липсата по делото на доказателства, че Д. Ц. е заемала длъжността директор на [заличен текст] гр. София към момента на издаване на оспорената заповед. Оспорват се изводите на АССГ за допуснато от В. Ж. тежко нарушение – упражняване на физическо и психическо насилие по отношение на друг ученик от училището. Твърди се неспазване на изискването на форма на административния акт и липсата на фактически установявания в него в какво точно се изразява противоправното поведение на ученика и в какво с състои неизпълнението на неговите задължения съгласно Закона за предучилищното и училищно образование ( ЗПУО) и Правилника за дейността на училището. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил възраженията му за допуснати нарушения в производството по издаване обжалваната заповед При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, както и в позиция по същество в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска да се отмени обжалваното решение и се уважи първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, съобразно представен списък на разноските. Ответникът по касационната жалба - директорът на [заличен текст] гр. София, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Представя доказателства, че към датата на издаване на Заповед № РД-16-2821/02.07.2025 г. е заемала длъжността директор на [заличен текст] гр. София. В позиция по същество, чрез пълномощник, моли за оставяне в сила на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил релевантните фактически обстоятелства по спора и въз основа на подробен и точен анализ на събрания доказателствен материал по делото е достигнал до правилни и обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма и изискуемо съдържание. Изводите за издаването на заповедта от компетентен орган са в съответствие с представените в касационното производство писмени доказателства. Съдът е установил от фактическа страна, че на 18.05.2025 г. е качен видеозапис в група на класа на жалбоподателката в Инстаграм, от който е видно, че В. Ж. и друга нейна съученичка си разменят обидни реплики, изразяващи се в нецензурни думи, както и заплахи, отправени към нейна съученичка на име Р.. На 19.05.2025 г., вследствие на разменените обиди и заплахи в Инстаграм групата, двете момичета се срещнали в междублоковото пространство в близост до сградата на [заличен текст], където се достигнало до физическа саморазправа между двете момичета. АССГ приел за установено, че за периода от 15.05.2024 г. до 25.06.2025 г. В. Ж. има допуснати 66 отсъствия по неуважителни причини, за които й е наложена санкция „Забележка“. От съдържанието на доклад до директора на училището, изготвен от класния ръководител на [клас] клас АССГ е установил, че класния ръководител е уведомена от бащата на В. Ж. на 20.05.2025 г. за случката на 19.05.2025г. в междублоковото пространство между В. и Р.. Първоинстанционният съд е установил предприетите дейности за мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение, които описал хронологично в решението си, а именно на 22.05.2025 г. е проведен разговор между ученичката и педагогическия съветник; на 29.05.2025 г. е проведен разговор с бащата на ученичката в присъствието на директор, зам. - директор, класен ръководител, педагогически съветник и училищен психолог; на 05.06.2025 г. е проведен разговор с майката на ученичката в присъствието на директор, зам. - директор, класен ръководител, педагогически съветник и училищен психолог; на 12.06.2025 г. е проведена среща на Училищния екип за противодействие на тормоза и насилието между учениците и Етичната комисия за въздействие на ученичката, за които срещи и разговори са съставени протоколи, доклади и становище. Изготвено е уведомително писмо изх. №АСВ-07-1020/26.06.2025 г. до родителите на В. Ж., с което те са уведомени, че за ученичката е открита процедура по налагане на санкция "преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение" във връзка с извършеното нарушение от Ж. на 19.05.2025 г. Разяснено е, че поведението на В. ще бъде разгледано на Педагогически съвет, на който са поканени и родителите й, където да изразят мнението си по въпроса. АССГ констатирал и уведомяването на Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“, район „Хр. Смирненски“ на 26.06.2025 г. На заседание на педагогическият съвет на училището на 30.06.2025г. е взето решение на В. И. Ж. да бъде наложена санкция „преминаване от дневна форма на обучение в самостоятелна форма на обучение“ за учебната 2025 г. – 2026 г., след което последвало издаването на оспорената в производството пред първоинстанционния съд Заповед № РД-16-2821/02.07.2025 г., издадена от Директора на [заличен текст] гр. София. Решаващият съд е обсъдил данните по административната преписка и събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство относно допуснатите нарушения на законовите разпоредби и вътрешни правила на учебното заведение от В. Ж. и аргументирано е приел, че същите кореспондират с изложените факти в обстоятелствената част на оспорената заповед. Правилно е установил, че при издаване на заповедта са спазени административно производствените правила. Изложените от съда фактически обстоятелства във връзка с проведената процедура по санкциониране на ученика кореспондират с данните по делото и се възприемат изцяло от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на административно производствените правила, които неправилно не са отчетени от първоинстанционния съд, не намират опора в доказателствения материал по делото и са неоснователни. Неоснователни са доводите на касатора за постановяване на обжалваното решение при липса на доказателства. Освен доказателства, събрани в производството по издаване на оспорената заповед, в съдебното производство са допуснати и гласни доказателства. Гласните доказателства са поискани от жалбоподателката и от ответника във връзка с изясняване на фактическата обстановка, описана в заповедта. В тази насока по делото са изслушани като свидетели съученичка на В. и на Р., очевидец на случилото се между тях, педагогическият съветник и психолога в училището. След попълване на делото с доказателства, съдът правилно е приел, че събраните свидетелски показания и обясненията на страните, преценени поотделно и в съвкупност с останалата доказателствена маса очертават безпротиворечиво релевантните за спора фактически обстоятелства. Неоснователни са касационните доводи за нарушение на материалния закон от съда при преценка на законосъобразността на обжалваната заповед поради неточно отчитане на релевантните факти и несъобразяване на факта, че с предходна Заповед № РД-16-1897/14.03.2025г. на В. Ж. е наложено наказание „Забележка“ отсъствия по неуважителни причини за периода 19.09.2024г. до 05.03.2025г. Посочването на този брой отсъствия и периода на допускането им в обжалваната заповед е част от мотивите за издаването й, но не обосновава извод, че за едно и също нарушение ученикът се наказва два пъти, още повече, че наложената санкция „Забележка“ за тях е посочена в заповедта. Съгласно чл. 200 ал.4 от ЗПУО санкцията "преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение" се налага за тежки или системни нарушения. Съдът правилно е посочил, че според чл. 199, ал. 1 от ЗПУО на учениците се налагат санкции след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната им мотивация и за преодоляване на проблемното поведение, което се явява задължителна предпоставка преди предприемане на действия по издаване на акт за санкциониране на съответния ученик. Дейностите за въздействие върху вътрешната мотивация и преодоляване на проблемното поведение на ученик са регламентирани в чл. 45 от Наредбата за приобщаващото образование. Съгласно визираната разпоредба се прилагат една или повече от следните дейности за въздействие върху вътрешната мотивация: обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му; използване на посредник при решаване на конфликт в училище; консултиране на детето или ученика с психолог/педагогически съветник; създаване на условия за включване на ученика в група за повишаване на социалните умения за общуване и за решаване на конфликти по ненасилствен начин; насочване на детето или ученика към занимания, съобразени с неговите потребности; индивидуална подкрепа за ученика от личност, която той уважава (наставничество); участие на ученика в дейности в полза на паралелката или училището, включително определяне на възможности за участие на ученика в доброволчески инициативи; други дейности, определени в правилника за дейността на институцията. В обжалваната пред първата инстанция заповед е отразено, че за преодоляване на проблемното поведение на ученика, са предприети и проведени съответните приложими дейности по мотивация, описани в заповедта, вкл. насочване за работа с училищния психолог, която ученичката отказала. Съдът мотивирано е посочил, че директорът на училището приложил тази санкция, която отчита причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, видът и тежестта му, както и възрастовите и личностните особености на ученика, съобразявайки и предходно наложеното наказание „забележка“, което не е постигнало необходимия ефект. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът е достигнал до обосновани изводи, че действията на В. Ж. покриват фактическите състави на нарушенията по чл. 172, ал.1, т.3 от ЗПУО и на забраната учениците да накърняват правата и достойнството на другите ученици и да упражняват физическо или психическо насилие над тях, в т.ч. и на основата на религиозни, етнически и полови различия, съдържаща се в чл. 86, т.3 от правилника за дейността на училището. Съдът е обсъдил конкретните прояви на жалбоподателката и е приел, че преценени в тяхната съвкупност, действията на ученика правилно са квалифицирани като тежки и показващи системно нарушение на задълженията, които са основание за налагане на санкцията с обжалваната заповед. Правилно и обосновано съдът е приел, че наложената санкция е съобразена с тежестта на нарушенията, поради което се явява подходяща и пропорционална, с оглед постигане целите на наказанията, а именно да се предупреди и превъзпита ученикът към спазване на установения училищен ред и нормите за поведение, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите ученици. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, касационният жалбоподател В. И. Ж. следва да заплати на [заличен текст] гр. София направените разноски пред касационната инстанция в размер на 818 евро за адвокатско възнаграждение, съгласно представените доказателства за извършването им. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,