Решение № 15804 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7908/2013 г.

Решение № 15804 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7908/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Живко Асенов Димитров от гр. Кюстендил срещу решение № 86 от 19.04.2013 г. по адм. дело № 388/2012 г. на Административен съд- гр. Кюстендил. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - гр. Кюстендил е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу решение № РД-12-100 от 04.12.2012 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) в гр. Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № 5902172926 от 18.10.2012 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ в гр. Кюстендил. За да постанови този резултат административният съд е приел, че жалбоподателят не отговаря на едно от условията за пенсиониране по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, а именно няма сбор от осигурителен стаж и възраст равен на 100. Така постановеното съдебно решение е правилно. От доказателствата по делото е категорично установено, че сборът от осигурителния стаж и възрастта на жалбоподателя е равен на 92 точки. Осигурителният стаж се състои от осигурителен стаж от първа категория - 15 г. 11 м. и 4 дни, от втора категория - 2 г. 4 м. и 3 дни и от трета категория - 8 г. 10 м. и 4 дни или общо 38 години 4 месеца и 7 дни приравнени към трета категория труд. Възраст - 53 г. 7 м. и 22 дни. Сбор на осигурителен стаж и възраст - 91 г. 11 мес. и 29 дни или 92 точки при необходим минимум 100. Основният спорен въпрос по делото е бил следва ли периодът от 10.08.2007 г. до 27.09.2012 г., през който жалбоподателят е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване, да бъде зачетен за осигурителен стаж. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че на основание чл. 75, ал. 2 от КСО следва посочения период да му бъде зачетен за осигурителен стаж. Правилото на чл. 75, ал. 2 КСО е само инструмент за изчисляване размера на пенсията за инвалидност. Трудов и осигурителен стаж се придобиват само при полаган труд от съответна категория. Пенсионер, вкл. и по инвалидност, може да бъде осигурено лице за всички осигурителни случаи, но само при условията на чл. 4 или на чл. 4а КСО, т. е. само ако едновременно с пенсията за инвалидност получава и доходи от трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Пенсионер по инвалидност, който не упражнява трудова дейност, е задължително осигурено лице само по Закона за здравното осигуряване, но не и по КСО. Законодателят е признал за осигурителен стаж и такива периоди от време, през които лицето не е полагало труд по обективни, независещи от него причини, напр. незаконно уволнение, незаконно недопускане до работа, временна неработоспособност, принудителна безработица и т. н. - чл. 9 КСО. Трайно намалената работоспособност обаче не е включена в чл. 9 КСО. Законосъобразно е изразеното от директора на ТП на НОИ - гр. Кюстендил становище, че по аргумент за обратното основание от чл. 9 КСО и поради изчерпателния характер на уредбата, дадена с тази правна норма, се налага изводът, че периодът, през който лицата получават лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване не следва да бъде зачитан за осигурителен стаж. Като е достигнал до този правен извод, Административен съд - гр. Кюстендил е постановил едно правилно съдебно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са и всички останали доводи в касационната жалба за съществени нарушения на съдопроизводствени правила - основният факт, какъвто е липсата на законоустановения сбор от осигурителен стаж и възраст, не би претърпял никаква промяна, ако административният съд бе изслушал лично жалбоподателя. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,