Решение № 13738 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2016 г.

Решение № 13738 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Ем джи ес - трейдинг" ООД със седалище гр. С., против решение № 3240 от 12.05.2016 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. д. № 7174/2015 г., с което е отхвърленo искането на дружеството за обявяване нищожността на Ревизионен акт № Р 2213 1402598 091 01/17.10.2014 г., издаден от Р. Я., началник сектор, възложил ревизията и М. К., ръководител на ревизията, оставено без уважение с Решение № 848/8.06.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът в нарушение на правилата на разпределяне на доказателствената тежест е приел, че оспореният ревизионен акт е подписан с два електронни подписа във времето посочено в програмата за проверка валидността на електронните подписи. Излага подробни мотиви във връзка с твърденията си, претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП, представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва същата и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Производството пред АС С.-град е образувано по повод искане за обявяване нищожността на Ревизионен акт № Р 2213 1402598 091 01/17.10.2014 г., издаден от Р. Я., началник сектор, възложил ревизията и М. К., ръководител на ревизията, което /искане/ е оставено без уважение с Решение № 848/8.06.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП. Жалбоподателя е посочил, че актът е връчен на адресата си по реда на чл. 29, ал. 4 вр. чл. З0, ал. 6 ДОПК. В изпратеното електронно съобщение се съдържала връзка за изтегляне на ревизионен акт, при чието активиране е изтеглен и визуализиран документ, наименован ревизионен акт, който не е бил подписан, а липсата на подписи води до отсъствие на волеизявление на административния орган. За да отхвърли искането, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Това заключение е формирано при следните фактически констатации: Предвид спецификата на конкретния казус съдът е назначил две експертизи /СТЕ/ и допълнителна Съдебно-компютърна техническа експертиза /ДСКТЕ/, като въз основа на представените заключения, съдът приема за установено по несъмнен начин, че РА № Р 2213 1402598 091 01/17.10.2014 г. е материализиран като акт на 17.10.2014 г., бидейки подписан в 14,13 ч от М. К., ръководител на ревизията и в 14,23 ч от Р. Я., началник сектор, възложил ревизията орган. В цитирания час издаването на РА като електронен документ по ЗЕДЕП е завършено - съгласно чл. 2, ал. З и чл. 4 от ЗЕДЕП електронен документ е словесно изявление, представено в цифрова форма за преобразуване и разчитане, чийто автор е физическото лице, извършило изявлението. В разглеждания случай авторите на РА са възложилият ревизията орган и нейният ръководител, които са издали РА последователно, в 14,13 ч и в 14,23 ч на 17.10.2014 г. Съгласно чл. З, ал. 2 и чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП с електронния документ се счита спазена писмената форма, а електронният подпис има значение на саморъчен подпис. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Административният съд е извършил съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, включително и на изслушаните по делото заключения на вещите лица по СТЕ и ДСКТЕ. Изложил е задълбочени и подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което счита, че не следва да бъдат изцяло преповтаряни. По делото безспорно е установено, че съобщението, което оповестява че актът е издаден, действително изхожда от електронния адрес на ръководителя на ревизията, М. К., главен инспектор приходи в ТД на НАП С. Цитираното обстоятелство не влияе върху валидността на РА като властническо волеизявление, което, е извършено на 17.10.2014 г. в 14,23 ч. Съобщението за издаване на РА не е еквивалентно на самия РА, още повече, че липсва нормативно изискване, че то следва да изхожда от съвместно издалите акта органи по приходите. От друга страна, формата на административния акт е начинът, по който е обективирано властническото волеизявление. За да породи правни последици, то следва да бъде направено само по предписания от съответния закон начин - писмено, устно или с конклудентни действия. Във всички случаи, обаче, формата е за действителност на акта, а пълното й неспазване го прави нищожен. Неспазването на отделни нейни реквизити, когато е писмена, води само до отменяемостта му. Предвид обстоятелството, че АС С.- град е сезиран именно с искане за обявяване нищожността на процесния ревизионен акт, поради липса на електронен подпис на Р. Я., началник сектор и възложил ревизията, правилен е крайния извод на съда за неоснователност на същото. С оглед изложеното, решението на административен съд С. - град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото, на данъчна администрация следва да се присъдят разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита пред касационната инстанция . На основание чл. 161. ал. 1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8. ал. 1 от Наредба № 4 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 1593 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение