Решение № 4928 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10992/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Ненчев, чрез пълномощник адв. Раднев, против решение 333 от 16.10.2023 г., постановено по адм. дело 269/20223г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) 01-6500/3468 от 19.07.2023г., обективиращо отказ за финансово подпомагане по схема за държавна помощ "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на COVID -19" за 2022г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по подадената жалба срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по заявление от 12.05.2022г., съдът се е произнесъл извън рамките на производството, с което е сезиран, като е приел, че жалбоподателят не е подал в срок заявление по схема за обвързано подпомагане ДПЖСК за кампания 2021г., както и не е разгледал представената по адм. дело 282/2022г. справка за наличните към 25.02.2022г. животни - 85 бр. овце и 32 бр. коне, изготвена от БАБХ. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административният орган за разглеждане по същество на подаденото заявление, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрк. Петкова в представен писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АС Сливен е уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) 01-6500/3468 от 19.07.2023г., обективиращо отказ за финансово подпомагане по схема за държавна помощ "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на COVID -19" за 2022г. С оспореното писмо, изпълнителният директор на ДФЗ е отказал финансово подпомагане, като се е позовал на т. 4.3.1, б "а" и б. "б" от от Указанията за прилагане на държавна помощ "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на икономическото въздействие на COVID -19" за 2022г. При извършен контрол за съответствие с условията за допустимост е установено, че данните за "0" броя допустими животни, отразени в регистър ИСАК са резултат от административната обработка на депозирано от Ненчев заявление по "Схема за обвързано подпомагане за овце - майки и/или кози - майки под селекционен контрол за кампания 2021г. Установено е също така, че заявителя не доказва реализация на продукция по заявената от него схема за обвързано подпомагане за животни за кампания 2021г., поради което не са налице допустими за подпомагане животни по схемата ДПЖСК, съгласно изискването в т.4.3.1, б "б" от Указанията, с което е обвързано финансовото подпомагане по настоящата държавна помощ за 2022г. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания, съгласно изискването на чл.59,ал.2, т.4 АПК . Според съда не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта и същият е издаден при спазване на относимите материалноправни разпоредби на закона. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не дължи произнасяне по жалбата срещу мълчалив отказ на ДФ" Земеделие" по заявление с вх. 20/333223/0377231 от 12.05.2022г. , тъй като мълчалив отказ не е налице. Налице е изричен отказ за подпомагане, обективиран в оспореното в настоящото производство уведомително писмо 01-6500/3468 от 19.07.2023г. за отказ за финансово подпомагане по схема за държавна помощ "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на COVID -19" за 2022г., който е постановен именно по заявление с вх. 20/333223/0377231 от 12.05.2022г. Този изричен отказ е връчен на 26.07.2023г. лично на жалбоподателя, видно от приложеното известие за доставяне и е обжалван на 01.08.2023г. пред АС - Сливен, която жалба е предмет на разглеждане в настоящото производство. Подадената жалба срещу мълчалив отказ по адм. дело 294/23г. на АС - Сливен, присъединено по настоящото дело с определение 1163 от 04.09.2023г. е недопустима поради липсата на предмет, а именно годен за оспорване мълчалив отказ при наличие на издаден изричен отказ, предмет на разглеждане в настоящото производство. При съобразяване с разпоредбите на чл.58, ал.3 и чл.172, ал.3 от АПК, съдът правилно е преценил, че при наличие на издаден изричен отказ след подаване на жалбата срещу мълчалив такъв, жалбата е насочена само срещу изричния отказ-ППВС 4/1976 г. и дължи произнасяне по него. Оплакванията за наличие на преюдициален спор и образувано адм. дело 314/2023г. по описа на АС - Сливен с предмет оспорване на уведомително писмо изх. 02 - 200 - 6500/3587 от 18.01.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за кампания 2021г., с което по схема за обвързано подпомагане за животни е оторизирана "0" лева, които обстоятелства не са взети предвид при постановяване на оспореното решение са неоснователни. Преписката по посоченото уведомително писмо е представена с молба от 20.09.2023г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и касатора е имал възможност да се запознае с нея и да ангажира искания по доказателствата, включително и искане за спиране на производството, поради преюдициалност, което не е сторено. Преписката е приета в съдебно заседание на 21.09.2023г. на което не е присъствал касатора или негов процесуален представител, като в становище от 02.10.2023г. на упълномощения адвокат изрично е заявено да се приемат представените доказателства, както и, че жалбоподателя няма доказателствени искания. Това становище и докладвано от съда в съдебно заседание на 05.10.2023г. До приключване на съдебното дирене и постановяване на решение по делото твърдение за преюдициален спор и искане за спиране на производството по делото не са правени от страна на касатора. Ето защо твърдението за допуснато от съда съществено процесуално нарушение е неоснователно. Доказателства за образувано адм. дело 314/2023г. по описа на АС - Сливен с предмет оспорване на уведомително писмо изх. 02 - 200 - 6500/3587 от 18.01.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за кампания 2021г. са представени и доводи за наличие на преюдициален спор наведени едва с касационната жалба, което е недопустимо предвид разпоредбата на чл.220 от АПК и забраната за фактически установявания в хода на касационното производство. Съгласно същата разпоредба, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Споделят се мотивите на първоинстанционния съд за правилно приложение на материалния закон при издаване на оспореното писмо. Правилно решаващият съд е приел, че кандидатът не отговаря на изискванията за подпомагане по мярка "Помощ в подкрепа ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на COVID -19" за 2022г. Разпоредбата на т. 4.3.1., б "а" от Указанията за прилагане на държавна помощ по процесната мярка императивно предвижда, че на подпомагане подлежат земеделски стопани с подадено заявление по реда на Наредба 5 от 27.02.2009г. за кампания 2022г. за подпомагане на животни по която и да е от схемите за обвързано подпомагане за животни и/или по Преходна национална помощ за овце - майки и/или кози - майки, обвързана с производството (ПНДЖЗ), отглеждани едри и/или дребни преживни животни и с установени за подпомагане животни по схемите за обвързано подпомагане за животни и/или по Преходна национална помощ за овце - майки и/или кози - майки, обвързана с производството (ПНДЖЗ) за Кампания 2021г. Съгласно т.4.3.1, б"б" от Указанията земеделските стопани по т.4.3.1, б "а" се подпомагат за установения брой животни, след извършените административни и/или проверки на място, вкл. и след проверката за реализация на продукция по схемите за обвързано подпомагане за животни и/или по Преходна национална помощ за овце - майки и/или кози - майки, обвързана с производството (ПНДЖЗ) за Кампания 2021г. В случая безспорно от извършените административни проверки и обработка на депозираното заявление е установено, че данните за касатора са "0" броя допустими животни по схема за обвързано подпомагане за овце - майки и/или кози - майки по селекционен контрол (ДПЖСК) за кампания 2021г. и липсват доказателства за реализация на продукция по заявената схема за обвързано подпомагане за животни за Кампания 2021г. Ето защо както административният орган, така и АС - Сливен правилно са приели, че не са налице допустими за подпомагане животни по схемата ДПЖСК, съгласно изискването на т.4.3.1, б"б" от Указанията. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че финансовото подпомагане по настоящата държавна помощ е пряко обвързано с финансирането за установен брой допустими животни по заявлението за подпомагане на кампания 2021г., каквито доказателства не са ангажирани от жалбоподателя. Констатациите на административния орган в оспореното УП не са опровергани с относимите доказателства от страна на земеделския производител, поради което съдът правилно е счел, че при постановяването му органа е приложил правилно материалния закон и посочените разпоредби от Указанията за прилагане на съответната мярка. Несъстоятелни са възраженията в касационната жалба, че оспореното писмо не обективира изричен отказ по подаденото заявление от жалбоподателя, с оглед на което преписката следва да се върне на органа за разглеждане по същество. Оспореното уведомително писмо съдържа изричен отказ за финансиране по съответната схема с изложени конкретни мотиви и съображения по същество на органа по подаденото заявление и не обективира отказ на административния орган по смисъла на чл.197 от АПК, както правилно е приел в решението си първоинстанционният съд. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а постановеното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определено на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,