Решение № 3644 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14500/2008 г.
ВАСVI отделение19.03.2009 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 134 от 10.10.2008 г. по адм. дело № 310/2008 г. на Добричкия административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3644 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14500/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Павлина Петрова Петрова от гр. Добрич против решение № 134 от 10.10.2008 г. по адм. дело № 310 по описа за 2008 г. на Добричкия административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 20/6.08.2007 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич. Развитите съображения за порочност на съдебното решение се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Добрич, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Добричкият административен съд е отхвърлил жалбата на Павлина Петрова Петрова от гр. Добрич против решение № 20 от 6.08.2007 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него разпореждане № 241-2193 от 15.06.2007 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е прекратено изплащането на парично обезщетение за безработица на жалбо- подателката, считано от 29.01.2007 г., на основание чл. 54д, ал. 1, т. 2 от КСО - прекратяване на регистрацията от Дирекцията "Бюро по труда". За да постанови решението си, Добричкият административен съд законосъобразно е приел, че жалбоподателката няма право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО за периода на полученото обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. Изводите на съда произтичат от извършената преценка на събраните по делото доказателства, включително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, при която е установено, че за периода 29.12.2006 г. - 29.04.2007 г. жалбоподателката е получила обезщетение за оставане без работа от работодателя "Е. ОН България Продажби" АД. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 54в, ал. 3 от КСО, която не позволява съвместяване на двете обезщетения за безработица, отпуснати на различни правни основания за един и същ период от време. Развитите в касационната жалба съображения относно добро- съвестността на жалбоподателката са неотносими към спорния предмет. Добричкият административен съд законосъобразно е приел, че доводите ще имат значение в евентуално бъдещо производство по жалба срещу издадено разпореждане за събиране на неправомерно получените суми за посочения четиримесечен период. В същия смисъл е и решение № 5338 от 12.05.2008 г. по адм. дело № 1390/2008 г. на Върховния административен съд и оставеното с него в сила решение от 19.12.2007 г. по адм. дело № 348 от 2007 г. на Добричкия административен съд, с което е отхвърлена жалбата на Павлина Петрова Петрова против решение № 19 от 6.08.2007 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него разпореждане № 241-2192 от 15.06.2007 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Събирането на неоснователно получените суми в нарушение на чл. 54в, ал. 1 от КСО се извършва с нарочно разпореждане, издадено от ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по реда на чл. 54ж, ал. 2 от КСО. Спорът за добросъвестност ще подлежи на разглеждане в производството по обжалване на разпореждането за възстановяване на сумите и на акцесорните им задължения. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,