Решение № 10445 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7499/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на С. Николов от гр. София, срещу решение по т.4.27 от протокол 27 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), проведено на 19.07.2023 г., с което като младши прокурор в Районна прокуратура Русе е назначен на длъжност прокурор в Районна прокуратура Русе, с място на работа - съдебния район на Районна прокуратура - Русе. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението на ПК на ВСС. Жалбоподателят посочва, че при еднаква правна уредба за младшите съдии и младшите прокурори, е налице различно третиране на магистратите от страна на административния орган. Обосновава се с обстоятелството, че Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) прилага константно едни и същи критерии, докато ПК на ВСС е непоследователна при назначаването на младшите прокурори. В жалбата се изтъква, че ПК на ВСС при приемане на оспореното решение е нарушила принципите, посочени в АПК, а именно принципа на съразмерност, на истинност и равенство, както и решението е прието в нарушение на чл. 20 от Хартата на основните права на ЕС. Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), в писмено становище и чрез юрисконсулт Генадиева в открито съдебно заседание, поддържа, че подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт от неговия адресат - С. Николов, който има пряк, личен и непосредствен интерес да го оспори по реда на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗСВ. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: От данните по делото се установява, че жалбоподателят С. Николов е младши прокурор в Районна прокуратура Русе и съгласно протокол 28/28.07.2021 г. е встъпил в длъжност. Считано от 03.01.2023 г. Николов е командирован да изпълнява функциите на прокурор в Софийска районна прокуратура на свободна щатна длъжност. На 18.04.2023 г. Николов е подал заявление в деловодството на РП Русе чрез главния прокурор на Република България до ПК на ВСС, да бъде назначен на длъжност прокурор в Софийска районна прокуратура след изтичане на срока по чл. 240 ЗСВ. С предложение на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Русе, чрез главния прокурор, адресирано до ПК на ВСС е предложено на ПК на ВСС да приеме решение за назначаване на С. Николов, понастоящем младши прокурор в РП Русе, командирован в СРП, на длъжност прокурор в СРП. Мотивите на административния ръководител на РП Русе за направеното предложение се основават на личните и професионални качества на младшия магистрат да заеме длъжността прокурор в СРП, както и на семейното му положение, свързано с това, че семейството му е в гр. София, където живее и работи понастоящем Николов. Видно от писмо на заместник главния прокурор с вх. ВСС-5569/09.08.2023 г. по описа на ВСС, адресирано до председателя на Комисията по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС, в частта по т.12, касателно подаденото заявление от С. Николов, по щат към 01.06.2023 г. в Районна прокуратура София има общо 22 свободни длъжности за прокурор, от които 5 са обявени в конкурс за преместване и 3 в конкурс за първоначално назначаване на длъжност прокурор , т.е. остават 14 свободни длъжности за прокурор, като в това число младшите прокурори с изтичащ срок по чл. 240 ЗСВ са 8, а в РП Русе има 2 свободни щатни длъжности за прокурор и 1 младши прокурор с изтичащ срок по чл. 240 ЗСВ. Предложението за назначаване на младши прокурори по обявените конкурси, с решения на ПК на ВСС по протокол 3/30.01.2019 г. и протокол 3/29.01.2020 г. на длъжност прокурор след изтичане на срока по чл. 240 ЗСВ, е разгледано на заседание на КАК към ПК на ВСС, проведено на 18.07.2023 година. Според мотивите на помощния орган в частта по т. 2.27 макар С. Николов - младши прокурор в РП Русе, командирован в СРП, да е заявил желание да бъде назначен на длъжност прокурор в СРП, искането му не може да бъде удовлетворено. КАК е посочила, че след съответните изчисления, от общо 22 свободни длъжности прокурор в СРП, остават 9 свободни длъжности прокурор , 8, от които ще послужат за подсигуряване на младшите магистрати в органа на съдебната власт. Освен С. Николов, още осем магистрати са изявили желание да бъдат назначени на длъжност прокурор в СРП, от всичките подадени молби КАК към ПК на ВСС намира, че само една от тях може да бъде удовлетворена и това е молбата на Р. Тотева младши прокурор при РП Хасково, тъй като в този орган на съдебната власт липсва свободна длъжност, която да обезпечи назначаването й на длъжност прокурор съобразно предвиденото в чл. 243, ал. 2 ЗСВ. Независимо от изразеното положително становище на административния ръководител на РП Русе КАК към ПК на ВСС счита, че молбата на младши прокурор Николов не следва да бъде уважавана, тъй като в РП Русе има свободна длъжност прокурор и там следва да се обезпечи и подсигури неговото назначаване. С обжалваното решение на ПК на ВСС са възприети мотивите на помощния орган на колегията и е взето решение по т.4.27 от протокол 27 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което С. Николов - младши прокурор в Районна прокуратура Русе да бъде назначен на длъжност прокурор в Районна прокуратура Русе, с място на работа - съдебния район на Районна прокуратура - Русе. С оглед изясняване на спора от фактическа страна съдът е приобщил към доказателствата по делото и представените такива от жалбоподателя в открито съдебно заседание на 03.10.2023 г., касаещи щатната численост и заетите магистратски длъжности в РП Пловдив, РП Кърджали, РП Търговище, както и решения на ПК на ВСС по чл. 258а, ал.3 ЗСВ относно назначаване на прокурори в съответните районни прокуратури в страната. Настоящият съдебен състав като извърши проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията в чл. 146 от АПК, приема, че решението на ПК на ВСС е издадено от материално компетентния по смисъла на чл. 30, ал. 5, т. 1 и чл. 160 от ЗСВ орган при спазване на изискванията за кворум и мнозинство на гласувалите членове на кадровия орган, в предвидената от закона форма, съдържащ фактически и правни основания за издаването, включително мотивите на акта са съответни на съображенията на КАК при ПК на ВСС, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с твърденията на жалбоподателя за материалната незаконосъобразност на акта, съдът намира следното: Видно от относимата норма за конкретната хипотеза - чл. 240, ал. 1 ЗСВ младшите прокурори се назначават за срок от две години, като в правомощията на ПК на ВСС с оглед разпоредбата на чл. 240, ал. 2 ЗСВ, e да продължи този срок за още 6 месеца. Законодателят е въвел императивно правило след изтичане на сроковете по чл.240 ЗСВ младшият магистрат да се назначи в съответния орган на съдебната власт без да се провежда конкурс. В чл. 243, ал. 2 ЗСВ е въведено единствено изключение, а именно, че ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район. При тълкуването на цитираните разпоредби на чл. 243, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ следва извод, че при наличие на материалните предпоставки на чл. 243, ал.1 ЗСВ, кадровият орган в случая ПК на ВСС, не е обвързан от заявлението/желанието на младши магистрата за назначаване в друг съдебен район, различен от този, за който е класиран в конкурса за младши съдия, младши прокурор или младши следовател. Целта на чл. 243 ЗСВ е да се обезпечи кадрово съответния орган на съдебната власт в съответния съдебен район, където, с оглед встъпването в длъжност на младши магистрата,кадровият орган, в случая ПК на ВСС, е оправомощен да извърши назначаването при спазване на правилото на чл. 243, ал. 1 ЗСВ. От данните по делото безспорно се установява, че ПК на ВСС е изпълнила това си задължение, тъй като и съобразно своите дискреционни правомощия е констатирала, че при 9 свободни длъжности прокурор в СРП, осем от тях ще послужат за подсигуряване на младшите магистрати в органа на съдебната власт. Като освен С. Николов, още осем магистрати са изявили желание да бъдат назначени на длъжност прокурор в СРП. Но ПК на ВСС е намерила, че само молбата на Р. Тотева младши прокурор при РП Хасково следва да бъде удовлетворена и да бъде назначена на длъжност прокурор в РП София, тъй като в РП - Хасково липсва свободна длъжност, която да обезпечи назначаването й в хипотезата на чл. 243, ал.1 ЗСВ. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нарушаване на принципите на съразмерност, истинност и равенство, последователно посочени в чл. 6, 7 и 8 АПК, за нееднакво прилагане на изведените от колегиите на ВСС критерии и за неравно третиране в сравнение с останалите младши прокурори. Предвиденото в чл. 243 ЗСВ отговаря на обществените отношения, свързани с назначаването на магистрати в органите на съдебната власт, гарантиращо предвидимост на тяхното кариерно развитие, съотнесено и към кадровото обезпечаване на тези органи, с оглед тяхната натовареност при разглеждане на поверените им преписки и дела. Не се споделя и разбирането на жалбоподателя за осъществена спрямо него дискриминация по личен признак и нееднакво третиране в сравнение с останалите магистрати, без да се конкретизира в какво се изразява твърдяната дискриминация. Жалбоподателят не сочи аргументи, подкрепени с доказателства, за да защити тезата си, че е налице неравно третиране касателно него и останалите младши магистрати, нито, че е нарушен принципът за равенство пред закона, посочен в чл. 20 от Харта на основните права на Европейския съюз. При тези съображения обжалваното решение на ПК на ВСС е законосъобразно, като не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната му, поради което жалбата на С. Николов следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100.00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 182, ал. 7 от ЗСВ Върховният административен съд, шесто отделение,