Решение № 2777 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13918/2016 г.

Решение № 2777 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13918/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София против Решение № 6717/03.11.2016 г., постановено по административно дело № 6509/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт № Р – 2221015009917 – 091 – 001/23.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 888/31.05.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София. В касационната жалба и допълнението към нея се съдържа оплакване за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Прилага се Заповед № 1332#2/12.10.2015 г. на Директора на ТД на НАП – София, с която са определени органите по приходите, които могат да изпълняват функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, считано от 12.10.2015 г., сред които фигурира и Т. П. Н., която е органът издал заповедта, с която е започнало процесното ревизионното производство. Следователно ревизионният акт се явява валиден, поради което неправилно е бил прогласен за нищожен от съда. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Волянова, която моли да бъде уважена по развитите в нея съображения и представя горепосочената заповед в заверено копие. Ответникът по касационната жалба – В. И. З. се представлява от процесуален представител адвокат Младенов, който оспорва жалбата и изразява становище в подкрепа на оспорения съдебен акт по мотиви, съдържащи се в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, с оглед на установените факти и предлага решението на Административен съд – София град да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Върховният административен съд, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд – София град е прогласил нищожността на оспорения пред него ревизионен акт, без да разгледа спора по същество, след като е приел, че актът е издаден от некомпетентен орган. Липсата на компетентност е изведена от обстоятелството, че органът, който е образувал ревизионното производство, издавайки Заповедта за възлагане на ревизия от 03.12.2015 г., не е притежавал такова правомощие. Приложена е разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, съгласно която ревизия може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на съответната териториална дирекция. В конкретния случай, по делото е представена единствено заповед на териториалния директор, с който Т. П. Н. са възложени само правомощия за издаване на заповеди за изменение на вече образувано ревизионно производство, но не и заповеди за започване на такова производство. В хода на настоящото съдебно производство е представена Заповед № 1332#2/12.10.2015 г. на Директора на ТД на НАП – София, с която са определени органите по приходите, които могат да изпълняват функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, считано от 12.10.2015 г., тоест да възлагат извършването на ревизия. Сред титулярите на натоварените с тези правомощия органи е посочено лицето Т. П. Н. на длъжност началник на сектор "Ревизии" в отдел "Ревизии" към Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София. Процесното ревизионно производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р – 22221015009917 – 020 – 001/03.12.2015 г., издадена именно от Т. П. Н., която предвид представената заповед на териториалния директор е притежавала компетентност да възлага ревизии към релевантния момент. Ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията – Т. Н. и от ръководителя на ревизията – С. М., при спазване на разпоредбите на чл. 112, ал. 2, т. 1 и на чл. 119, ал. 2 ДОПК, поради което се явява валиден акт, постановен от компетентни органи. Като е достигнал до други правни изводи относно липсата на компетентност на органа, възложил ревизията, а от там и на органите, издали ревизионния акт, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като, в оспореното съдебно решение не се съдържат мотиви относно законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, определящи се от формата му, спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, то делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,