Решение № 10124 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7206/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на У. О. К., гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощник адв. Т. Лисичкова от Софийска адвокатска колегия- (САК). Жалбата е против решение 12360 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело 12082/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е нарушен принципа забрана за връщане. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юриск. Е. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на У. О. К., гражданин на Сирия, против решение 11647/08.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на У. О. К. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Административният съд е приел, че в настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Не можело да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, при това в държавата му по произход. Нямало и опасенията от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, поради което ни били налице и условията по чл. 8, ал. 7 и ал. 8 от ЗУБ. С оглед на това съдът е приел, че административният орган правилно е формирал извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, че не се доказвало в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо У. О. К., които са изброени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично било заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/. Не се установявало, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 "Забрана за изтезания" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. Изхождайки от бежанската история на У. О. К. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки от 23.08.2024 г., 12.07.2024г., и две справки от 14.03.2025г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният съд приел, че У. О. К. доброволно е напуснал държавата Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, поради което и с оглед твърденията на жалбоподателя, следвало да се приеме, че същият цели получаването на международна закрила по лични причини, а не поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради което и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, каквито са твърденията на касационния жалбоподател. Същият е редовно уведомен за съдебното заседание, не представя доказателства за отлагането му, поради което е могъл да вземе участие лично в съдебното заседание. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю, обективирано в протокол с УП 6846/14.08.2024 г., той е заявил пред интервюиращ орган, че напуснал Сирия на 07.07.2024 г. и влязъл нелегално в Турция. Там останал около три дни. В България влязъл по незаконоустановения ред на 10.07.2024г. Твърди, че е роден в гр. Дейр Алзор. Посочил, че не е женен и няма деца. Заявил, че причината поради която напуснал страната си на произход е, че не иска да ходи в казарма и да стане като брат си, който след като се върнал от войната не бил нормален. Допълва, че войната и положението там също са повод да напусне страната си. Не е отбил редовната си военна служба. Не бил арестуван или осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, нито с официалните власти. Не членувал в политическа партия. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на подобри условия за живот и реализация. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства У. О. К. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че същият не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Сирия. Не е установено върху него да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е бил принуждаван да напусне Сирия. Затова правилно е прието, че за него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Правилно Административен съд София-град е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражение, направени от касационния жалбоподател, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия, включително и предоставените в съдебно заседание справки за Сирия от 14.03.2025г. се преценяват за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от У. О. К. бежанска история и актуална информация относно Сирия. Административен съд София-град е обсъдил данните в справки от 23.08.2024 г., 12.07.2024г., и двете справки от 14.03.2025г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самия жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. От значение са и обстоятелствата, че самият жалбоподател е заявил пред ДАБ, че в Сирия е останало цялото му семейство. Посочените от пълномощника на касатора с молба от 07.10.2025г., 12 бр. статии от интернет, не могат да променят тези изводи, доколкото представените статии не произхождат от официални източници, а представляват медийни публикации. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуални справки с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-528/31.09.2025 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същата, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че е нарушен принципа забрана за връщане. Съдът е извършил и преценка относно приложимостта на принципа "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Макар да не е изложил нарочни мотиви конкретно за приложението на тази норма, административният орган се е съобразил с визирания принцип. Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел, че чужденецът не е бил принуден да напусне нито страната си на произход, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния съд в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в страната и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в страната му по произход няма да застраши неговия живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, поради което не е нарушен и принципът "non-refoulement". По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение