Решение № 6881 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1606/2018 г.

Решение № 6881 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1606/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на И. Г. В., с адрес в с. Ж., община К., за отмяна на влязлото в сила определение № 478/28.09.2016 г. по адм. д. № 207/2016 г. на Административен съд - К., оставено в сила с определение № 589/17.01.2017 г. по адм. дело № 11816/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение. В уточнението към искането като основание за отмяна е посочено основанието по чл. 239, т. 5 АПК, като молителят твърди, че АС не се е произнесъл по направените от него искания, а недопустимо се е произнесъл по искане, което не е правил. Иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Ответникът по искането за отмяна - началникът на РДНСК, чрез процесуален представител, в писмено становище и в съдебно заседание, иска отхвърляне на искането за отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия намира искането за допустимо - предявено срещу подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а разгледано по същество за неоснователно. С определението, чиято отмяна се иска е оставена без разглеждане жалбата на Вучков срещу мълчалив отказ на началника на РДНСК - ЮЗР и е прекратено производството по делото, като са изложени доводи, че в случая липсва твърдения от Вучков мълчалив отказ за произнасяне по искането му, а същият е уведомен от административния орган единствено, че следва да заплати дължима държавна такса за предоставяне на исканите от него заверени преписи от документи. Твърдението на молителя, че липсва произнасяне по неговото искане, а вместо това АС се е произнесъл по друго искане, което не е правил, представлява твърдение за недопустимост на съдебния акт. Допустимостта на съдебните актове се проверява единствено при редовния инстанционен контрол съгласно чл. 236 АПК вр. чл. 221 АПК. Това оплакване не попада в заявеното от молителя правно основание по чл. 239, т. 5 АПК, в които случаи се допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт - а именно страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не се твърди наличието на нито една от изброените хипотези на чл. 239, т. 5 АПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено поради липса на заявеното отменително основание. С оглед изхода на делото на РДНСК - Югозападен район, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 ( сто ) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от молителя. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия