Решение № 11113 от 5.12.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020, срещу Решение 2173 от 15.11.2021 г., поправено с Решение 1160 от 21.06.2022 г. на Административен съд Пловдив по административно дело 2080/2021 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-36-836 от 21.06.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020, в частта, с която на Община Пловдив е отказано верифицирането на разходи в частта по т. 3, т. 5 в частта на стойност 14 643,84 лв. с ДДС спрямо цялата част от 17 019,62 лв. с ДДС, и по т. 7 по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ РД-02-37-119 от 13.07.2017 г.

Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж", счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че съдът не се е произнесъл по всички факти по делото и не е анализирал представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, като не е изложил и мотиви по част от въпросите, свързани със съществото на спора.

Излага подробно фактите по делото и сочи, че изводите на съда са в противоречие със събраните по делото доказателства и с действащата нормативна уредба.

Счита, че е спазена разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) и позоваването на чл. 64, ал. 1 от с.з., без изрично посочване на първата хипотеза, не води до неяснота на волеизявлението.

По отношение на неверифицираните разходи по т. 3 от административния акт счита, че при верификация на разходи за строително монтажни работи (СМР), не са допустими нови позиции в КСС към договора за строителство и промени в количествата на конкретни позиции от КСС над 15%. При извършена документална проверка по искането за окончателно плащане и проверката на място, проведена в периода 01-04.09.2020 г., е установено, че са актувани непредвидени допълнителни и нови видове и количества СМР на обектите на интервенция. Ето защо правилно и в съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ и чл. 23, ал. 3 от договора за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) правилно не е верифицирана сумата от 1 023 637,21 лева без ДДС или 1 263 014,32 лева с ДДС.

Твърди, че по отношение на неверифицираните разходи по т. 5 от акта в оспорваната част, съдът не е отчел факта, че бенефициерът не е представил пълната строителна документация въпреки изричните указания на органа. По делото не е представена пълната строителна документация съгласно Наредба 3/2003 актове образец 12 за всички скрити работи.

По отношение на т. 7 от акта, касаторът сочи, че сумата на неверифицираните разходи в размер на 18 429,29 лева по тази точка е в резултат на констатираното надвишаване на максимално допустимия размер на подлежащите на верификация разходи за организация и управление с натрупване по проекта.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Община Пловдив против административния акт в обжалваната му част. Претендира направените за двете инстанции разноски, за които представя списък.

Ответникът по касационната жалба Община Пловдив, счита същата за неоснователна.

Излага подробно фактите по делото и конкретни възражения по доводите на касатора за законосъобразност на отменения административен акт.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява следното:

На 13.07.2017 г. между Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" и Община Пловдив е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Подобряване на градската среда в Община Пловдив" на стойност 24 160 690,49 лева, от които 135 499,11 лева собствен принос на бенефициера.

В чл. 23, ал. 1 от договора са регламентирани допустимите разлики от предвидените количества на отделните видове строително-монтажни работи, в ал. 2 изискванията за допустимост на разходите при извършена промяна/замяна на определен вид материал в конкретна позиция от КСС, а в ал. 3 допустимите непредвидени разходи.

На 22.06.2018 г. е сключен договор за обществена поръчка за строителство между Община Пловдив и Драгиев и Ко ООД за Обособена позиция 1, включваща обект Г1 и Г3, на стойност 7 085 942,18 лева без ДДС.

На 27.06.2018 г. е сключен договор за обществена поръчка за строителство между Община Пловдив и Агромах ЕООД за Обособена позиция 2, включваща обект Г2, Г5, Г8 и Г10, на стойност 5 400 271,27 лева без ДДС.

На 27.06.2018 г. е сключен договор за обществена поръчка за строителство между Община Пловдив и Пътища Пловдив АД за Обособена позиция 3, включваща обект Г4 и Г9, на стойност 5 121 663,44 лева без ДДС.

На 19.04.2019 г. е сключен анекс към договор за обществена поръчка за строителство между Община Пловдив и Драгиев и Ко ООД за Обособена позиция 1, включваща обект Г1 и Г3.

На 06.12.2019 г. Община Пловдив прави искане за изменение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 13.07.2017 г.

На 20.12.2019 г. с Акт 99-00-6-946(2) на ръководителя на УО на Програмата, е отказано изменение на административния договор.

С Решение 2429 от 31.12.2020 г. на Административен съд Пловдив по адм.д. 152/2020 г. е отменен Акт 99-00-6-946(2) от 20.12.2019 г. и е върната преписката на административния орган за произнасяне по искането. Решението е влязло в сила на 01.02.2021 г.

На 05.08.2020 г. Община Пловдив подава искане за окончателно плащане.

На 26.10.2020 г., във връзка с представените към Искане за окончателно плащане 5 документи, от общината са изискани допълнителни документи и разяснения.

На 30.11.2020 г. Община Пловдив представя допълнителни пояснения.

На 20.01.2021 г. Община Пловдив представя допълнителни документи.

На 21.06.2021 г., ръководителят на Управляващия орган на Програмата, с Решение РД-02-36-836, отказва верификация на следните разходи:

По т. 3 1 228 364,65 лева поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 1 ЗУСЕФСУ и във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 2 от административния договор;

По т. 5 17 019,62 лева поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 и 3 ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл. 82, ал. 1 и чл. 84 от общите условия на административния договор;

По т. 7 18 429,29 лева поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и чл. 7, ал. 3 от Постановление 189 от 28.07.2016 г. на Министерски съвет за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 2020 г. (ПМС 189).

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че волеизявлението на ръководителя на УО по отношение правното основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е ясно. Приема, че правото на защита на бенефициера е нарушено по отношение приети неблагоприятни изводи в оспорените части от решението и по-конкретно т. 3 и частично т. 5, тъй като решението е постановено по искане за окончателно плащане по ДБФП и съответните разходи не биха могли да бъдат включени в искания за следващи плащания по договора чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Според съда РУО не е пояснил коя от двете хипотези на посочената разпоредба прилага.

По т. 3 от оспорения акт съдът приема, че в обстоятелствената част РУО не се е позовал на чл. 8, 9, 10 във вр. с чл. 20, ал. 4 от договора за БФП, които разпоредби касаят недопустими разходи, като не е посочил и несъответствие или противоречие с допустимия % на непредвидените разходи във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 2 от административния договор. Приема, че основанието за отказ в частта по т. 3 от решението не съдържа конкретно противоречие с ПМС 189/28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014-2020 г. (ПМС 189/2016 г.).

Съдът е съобразил, че Община Пловдив е предприела регламентираните действия за изменение на ДБФП, в изпълнение на Решение 5, прието на 13-то заседание на Комитета за наблюдение на ОПРР 2014-2020, като отказът за изменение е отменен от АС-Пловдив с решение по адм. д. 152/2020 г. С решението преписката е върната на УО за произнасяне по искането, но оспореното решение е издадено при отсъствие на произнасяне по искането за изменение на договора, освен което съдебно установените факти не са съобразени от УО, тъй като не са разграничени обектите в обхвата на оспорения отказ от обектите в обхвата на съдебния спор, при който посредством приложени специални знания е установено, че видовете и количествата дейности, заложени в договорите, сключени от бенефициера с избраните изпълнители на СМР, отговарят на видовете и количества дейности по административния договор, а предложенията за изменение на КСС от административния договор са върху реално отчетените от изпълнителите видове и количества СМР (предвидени по договор и нови такива), вкл. не се установява и превишаване на бюджета на проекта, нито намаляване размера на вече верифицирани разходи. Посочените съображения, според първоинстанционния съд, обосновават извод за основателност на жалбата в частта по оспорената т. 3 от административния акт.

По т. 5 от решението съдът отново приема, че не са разграничени обектите в обхвата на оспорения отказ от обектите в обхвата на съдебния спор, приключил с влязло в сила решение по адм. д. 152/2020 г. на АС-Пловдив. Приема, че РУО не е извършил задължителната преценка за основателност на искането за изменение на ДБФП, като отсъства съпоставка между съдебно установените факти по отношение на обектите и частите от обекти Г2 и ГЗ (конкретни позиции) предмет на т. 5 от оспореното решение. Прието е, че ръководителят на УО се е позовал на чл. 23, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ДБФП, но не е уточнил колко % са промените в конкретната позиция от КСС, а по отношение на ал. 2 не е налице съображение, отхвърлящо представените във вр. с искането от 26.10.2020 г. становища и анализи на единични цени.

По т. 7 от оспорения акт съдът приема, че при възприета основателност на жалбата в частта по т. 3 и частично по т. 5 от решението, не е налице надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи.

Въз основа на това съдът прави извод за незаконосъобразност на акта в оспорените му части и го отменя.

Решението е правилно.

Както правилно приема и първоинстанционният съд, по аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

1. По отношение на неверифицираните разходи по т. 3 от оспорения акт в размер на 1 228 364,65 лева:

В тази част на оспорения акт е посочено правното основание на чл. 57, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 1 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 2 от ДБФП. Административният орган конкретно е посочил фактическото основание за неверифициране на разходите, а именно: актувани са непредвидени допълнителни и нови видове и количества СМР на обектите на интервенция. В договорите с изпълнителите не са включени клаузи за непредвидени разходи. По аргумент на чл. 23, ал. 3 от ДБФП РУО приема, че цялата сума на актуваните непредвидени СМР - актувани количества над 115% и нови - видове СМР, не следва да бъде верифицирана на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, чл. 23, ал. 3 от ДБФП и на база на извършената документална проверка и проверка на място.

Първият мотив послужил за основание на отказа е несъответен на доказателствата по делото, както правилно приема и първоинстанционният съд.

Видно от представените по делото договори за обществена поръчка за строителство по трите обособени позиции, раздел VI във всеки от тях е озаглавен Изменение на количествено-стойностните сметки. Непредвидени разходи. Съгласно чл. 9 от същия, непредвидените разходи се отчитат на окончателно плащане (ал. 1), като непредвидените разходи за СМР са разходите, свързани с увеличаване на заложени количества СМР и/или добавяне на нови количества или видове СМР, които към момента на разработване и одобряване на работен инвестиционен проект обектите не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация. Разходите, които биха могли да бъдат верифицирани като непредвидени, следва да отговарят на условията за допустимост на разходите по процедурата, в рамките на която е сключен договорът (ал. 2). За извършване и заплащане на непредвидените разходи изпълнителят трябва предварително да съгласува с възложителя вида на работите, за които тези разходи ще се извършват и да представи отделен протокол за приемането им или отделна част от протокола, придружен от необходимите документи, обосноваващи изпълнението им (ал. 3).

Следователно в договорите с изпълнителите са включени клаузи за непредвидени разходи, които са идентични с предвидените такива в ДБФП. Органът не твърди нарушение на посочените клаузи от договорите, а приема, че такива не са предвидени, което твърдение, както беше посочено по-горе, е невярно.

На следващо място, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. Анализът на изискването сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват.

Органът се е позовал на чл. 23, ал. 3 от договора за безвъзмездна финансова помощ. Разпоредбата установява условията, при които непредвидените разходи при извършване на строително-монтажни работи могат да бъдат верифицирани като допустими. За да бъде един непредвиден разход допустим е необходимо: 1.) в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ да е предвидена възможност за непредвидени разходи и в договора с изпълнителя на СМР има включена клауза, касаеща третирането на непредвидени разходи; 2.) строително-монтажните работи, за които са направени, да са "напълно приключили"; 3.) да е представен отделен протокол за приемането на строително-монтажните работи, за които непредвидените разходи са извършени, ведно с необходимите документи. В разпоредбата е дадена и дефиниция на непредвидените разходи за строително-монтажни работи. Това са разходи, свързани с увеличаване (в т. ч. и добавяне на нови) на заложените количества и/или видове строително-монтажни работи, които до одобряване на техническия или на инвестиционния проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но които обективно са необходими за въвеждане на обекта в експлоатация, като следва тези разходи и да отговарят на условията за допустимост на разходите.

Безспорно е, че в приложимия акт по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ като преки допустими разходи са определени и непредвидени разходи за строително-монтажни работи в размер на 10% от общата стойност на строително-монтажните работи по проекта, финансирани от безвъзмездната финансова помощ. Безспорно е и, че СМР са напълно приключили. По делото са представени и протоколи за приемането на СМР, за които са извършени непредвидените разходи по трите договора, които не са оспорени от ответника.

Липсват мотиви за конкретно несъответствие или противоречие с допустимия % на непредвидените разходи. Единствено е посочено, че са актувани непредвидени допълнителни и нови видове и количества СМР на обектите на интервенция, като цялата сума на актуваните непредвидени СМР - актувани количества над 115% и нови - видове СМР, не следва да бъде верифицирана на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, чл. 23, ал. 3 от ДБФП и на база на извършената документална проверка и проверка на място. Не е ясно как е формиран посоченият процент, каква е процентната стойност на непредвидените разходи спрямо стойността на СМР, финансирани от БФП по проекта, каква част са непредвидени разходи, каква част са допълнителни и нови видове и количества СМР. Липсват конкретни фактически основания, които да се отнесат към сочените от органа правни норми. Следователно основанието по т. 23, ал. 3 от ДБФП се явява недоказано.

Следва да се посочи, че в случая органът сочи като правно основание за отказа по т. 3 в разпоредителната част на решението - чл. 57, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 1 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 2 от ДБФП, а в мотивната се позовава на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, чл. 23, ал. 3 от ДБФП. Това несъответствие в правното основание води до неяснота относно волята на органа.

Разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 2 от договора касае допустимостта на разходите, които са в резултат на промяна в количеството на всяка конкретна позиция в количествено-стойностната сметка, като регламентира, че промяната в количеството на всяка конкретна позиция в количествено-стойностната сметка не може да надвишава с повече от 15% първоначално определеното количество и в посока увеличение, и в посока намаление, като двете стойности се компенсират с надвишенията и намаленията до 15%, но не и с тези над 15%. Точка 4 изрично забранява верификацията на "изпълнени нови позиции" и промени в количествата над 15% за всяка конкретна позиция в количествено-стойностната сметка.

В оспорения акт липсват мотиви относно стойността на актуваните количества по отделните позиции, както и относно наличие на количествени надвишения от първоначално определените.

От лаконичните мотиви на органа не става ясно основанието въз основа на което органът приема недопустимост на процесните разходи дали приема надвишаване на допустимия процент непредвидени разходи или приема, че изобщо непредвидените разходи и новите видове СМР не са допустими.

Налице е фактически необосновано твърдение за нарушение на нормативни изисквания за допустимост на разход. Индивидуалният административен акт следва да бъде мотивиран, като се посочат конкретно фактите, които органът счита, че се субсумират под хипотезата на посочената като нарушена правна норма. Липсата на изложени факти, които да се отнесат към сочените от органа правни норми, не позволява на съда да провери законосъобразността на волеизявлението му в посочената част. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В случая ръководителят на УО не е изложил конкретни и относими факти и обстоятелства, които да бъдат подведени към хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, поради което не се потвърждават оплакванията в касационната жалба, че органът е доказал наличието на основание за отказ за верификация в тази част.

С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на отказа на органа да верифицира разходи в размер на 1 228 364,65 лева е правилен.

2. По отношение на неверифицираните разходи в оспорената част по т. 5 в размер на 14 643,84 лв. с ДДС:

В т. 5 от оспорения акт, в разпоредителната част от акта е посочено като правно основание - чл. 57, ал. 1, т. 2 и 3 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 82, ал. 1 и чл. 84 от общите условия на ДБФП.

Разпоредбата на чл. 84 регламентира правомощието на органа да откаже верификация на разход, който не отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 82, ал. 1 и 2 от Общите условия. Следователно разпоредбата на чл. 84 от Общите условия е неотносима към основанието, въз основа на което процесният разход е квалифициран като недопустим. Сами по себе си, визираните в чл. 82, ал. 1 и 2 от Общите условия изисквания са формулирани като задължение на органа за проверка и видно от съдържанието им представляват възпроизвеждане на някои от изискванията в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ и от допълнително формулирани такива към допустимостта на разходите.

По конкретно оспорените части:

2.1. За обект Г2, позиция 2 Доставка и полагане на материал за пътна основа с дебелина 15 см. под паважната настилка, с качество на материала за основен пласт съгласно ТС" органът е установил, че не са представени актове за установяване на следните видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта (Приложение 12) за количество 233,92 м3 на обща стойност 11 722,20 лв. с ДДС. Правното основание на отказа за верификация е чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ.

Видно от доказателствата по делото по отношение на обект Г2 са представени актове за установяване на видовете СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи постигане изискванията на проекта за всички актувани количества в Протокол 2.1. от 17.10.2019 г., като представените по делото доказателства не са оспорени от касатора. В съдебното производство е установено наличието на допусната техническа грешка в изписване на наименованието на позицията от КСС при съставянето на актовете - Приложение 12 - посочено е наименованието на Позиция 1 Доставка и полагане на материал за пътна основа, с качество на материала за основен пласт съгласно ТС. Видно е, че акт - Приложение 12 от 09.11.2018 г. е за същото количество - 244,70 м3, като изпълнено и отчетено количество по Позиция 2. Видно от представените доказателства посоченото основанието за отказ не е доказано.

2.2. За обект ГЗ органът е установил, че Позиция 10.1 Натоварване и извозване на излишни земни маси за подобект: бул. Княгиня Мария Луиза, част Демонтажни работи представлява нова позиция в КСС, а за Позиция 14.3 Доставка на кабел СВТ 3x6 мм2, част Електроинсталации, доставки за подобект бул. Княгиня Мария Луиза не е представен анализ на единичната цена за заменения вид кабел. Двете позиции са на обща стойност 2 921,64 лв. с ДДС. Посоченото правно основание за отказа е чл. 23, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ДБФП.

Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от ДБФП не са допустими за верификация изпълнени нови позиции в КСС към договора за строителство и промени в количествата на конкретна позиция от КСС над 15%. Според ал. 2, в случай че е извършена промяна/замяна на определен вид материал в конкретна позиция от КСС, то такава промяна/замяна е допустима, само в случай че качеството/техническите характеристики на новия вид материал са по-добри, а единичната цена за съответната позиция остава същата или е по-ниска, от съответната цена по договора с изпълнителя.

От представените по делото доказателства не може да се установи по категоричен начин, че Позиция 10.1 представлява нова позиция, а не частична замяна на вид и количество СМР по съществуващата КСС Позиция 10 Натоварване и извозване на излишни земни маси. В оспорения акт липсват данни относно процентното съотношение на промените в конкретната позиция от КСС, за да може да се провери съответствието с нормативните изисквания. Липсват и мотиви, отхвърлящи представените във връзка с искането от 26.10.2020 г. становища и анализи на единични цени, за да може да се установи изпълнението на изискването на чл. 23, ал. 2 от ДБФП.

Следователно основанието за отказ и в тази част е недоказано.

2.3. За обект ГЗ органът е установил, че в Протокол за приемане на СМР 1 от 16.09.2019 г. (Образец 19) - Протокол 1 към заменителна сметка 1, по Позиция 16 Бетон клас С20/25 за основа на градински бордюри" не са представени актове за установяване на СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта (Приложение 12) за количество 10,43 м3, на стойност 1 576,54 лв. с ДДС. Правното основание на отказа за верификация в тази част е чл. 57, ал. 1, т. 2 и 3 ЗУСЕФСУ.

Съдът е възприел даденото от бенефициера пояснение, че при изпълнение на завършващите дейности на обекта се е наложило да се използва бетон клас С 20/25 в подобект Площад Света Петка" и тези дейности могат да се проследят във финалното отчитане на обекта в Протокол за приемане на извършени СМР 4.1 от 16.09.2019 г., Протокол 1 към заменителната сметка.

От данните по делото действително не се установява наличието на актове - Приложение 12 за количество 10,43 м3, на стойност 1 576,54 лв. с ДДС. Но в акта си органът се позовава на - Протокол 1 към Заменителна сметка 1 като сочи, че отчетените строително-монтажни работи, за които се претендира верификация на разходите, са именно отчетени в този протокол. Липсват мотиви, че разходите за претендираните дейности не са реално извършени, нито в оспорения акт, нито в какъвто и да било документ, приложен по делото. Следователно правното основание, посочено от административния орган не съответства на фактическото такова.

Същевременно липсват и мотиви за недопустимост на този разход по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗУСЕФСУ, като непопадащ в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект.

Следва да се посочи още, че органът твърди наличието кумулативно на основанията по точка 2 и по точка 3, а тогава, когато един разход не е за реално доставена услуга за реално извършени строително-монтажни дейности, е без значение дали този разход попада в някоя от категориите допустими разходи по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Респективно тогава, когато един разход не попада в категорията допустими разходи по смисъла на точка 2, е ирелевантно дали е направен за реално предоставена услуга.

С оглед на горното, изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на отказа на органа да верифицира разходи по т. 5 в размер на 14 643,84 лв. с ДДС лева е правилен.

3. По отношение на неверифицираните разходи по т. 7 от оспорения акт, в размер на 18 429,29 лева:

В тази част на оспорения акт е посочено като правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и чл. 7, ал. 3 от ПМС 189.

Съгласно изискванията на чл. 7, ал. 3 от ПМС 189, максималните размери за определени категории разходи се прилагат както за определяне на размера на допустимите разходи за финансиране по бюджет на етап оценка, така и за определяне на размера на допустимите разходи за възстановяване при реално изпълнение на проекта. Максимално заложените нива на съответните категории разходи са определени в т.5.4.8.1 от Насоките за кандидатстване по процедурата, като максималният размер на разходите за организация и управление не би следвало да превишава 2 % от преките допустими разходи.

Следователно неверифицираните разходи по т. 7 са в резултат на пропорционалното намаляване на сумите за организация и управление, фиксирани като процент от проекта, на база верифицираните разходи. При установената незаконосъобразност на акта в частта му по т. 3 и частично по т. 5, отразяваща се на общия размер на допустимите разходи, оспорения акт и в тази му част се явява незаконосъобразен.

Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон са неоснователни, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Първоинстанционният съд не е съобразил, че административното производство е започнало по искане на Община Пловдив и следователно преписката следва да бъде върната на РУО за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед на изхода от спора и направено от ответника искане, съдът следва да осъди Министерство на регионалното развитие и благоустройство юридическото лице, в чиято структура е органъткасатор, да заплати на Община Пловдив направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, размерът на което съдът определя на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК1 Върховният административен съд