Решение № 5838 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4356/2015 г.

Решение № 5838 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4356/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при РУ "Полиция" - Враца към ОДМВР - Враца против решение № 90/04.03.2015 г., постановено по адм. дело № 33/2015 г. по описа на Административен съд - Враца. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Ответникът - Георги Огнянов Боримечков не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), съдът отменя заповед № 559 по ред и деловоден № 179533-13/13.01.2015 г., издадена от полицейски орган при РУ "Полиция" - Враца, с която Георги Огнянов Боримечков е задържан за срок до 24 часа във вр. чл. 216 от НК затова, че за времето от м. юли 2014 г. до 12.30 ч. на 13.01.2015 г. в гр. Враца, жк "Дъбника", бл. 13, вх. Д е увредил ел. табло на асансьора, находящо се в асансьорното помещение на блока. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на законоустановената форма, но при липсата на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - липсата на противоправни действия на жалбоподателя в първоинстанционното производство, обуславящи правното основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за наложената принудителна административна мярка. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция. Решаващият съд правилно приема, че заповедта за задържане на лице за 24 часа е издадена в нарушение на нормативните изисквания, при липсата на материалноправно основание и в нарушение на принципа за съразмерност при упражняване правомощията на администрацията. По отношение на задържаното лице липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е извършило или е съпричастно към извършването на престъпление по чл. 216 от НК. Събраните по делото доказателства нито пряко, нито косвено съдържат данни дори и като индиция, от които може да се направи предположение /още по-малко обосновано такова/, за вероятна съпричастност на задържаното лице към извършване на престъпление по чл. 216 от НК и в частност на посоченото като основание за издаването на оспорената заповед "противозаконно унищожаване или повреждане на чужда движима или недвижима вещ". Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Целта на задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е превантивна и се налага с цел да се предотврати възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност и е недопустимо предпоставките за налагане на ПАМ посредством издаване на заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР да се презюмират. Полицията е изпълнително-разпоредителен орган, който осъществява държавното управление в сферата на опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, гарантиране правата и свободите на гражданите, спазване на законността и защита на собствеността и има три функции - защитна, принудителна и превантивна. Защитна - защитава правата и свободите на гражданите, принудителна - осъществява държавната принуда и превантивна - предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт. Съгласно практиката на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) се изисква лицата да се задържат по "обосновано подозрение" за извършено престъпление. Това подозрение не може да бъде общо и абстрактно, трябва да има данни, които биха били достатъчни за един обективен наблюдател да приеме, че лицето за което се отнасят може да е извършило конкретно нарушение. Необходимо е да се отбележи, че такива факти и данни не се съдържат в постановената заповед за задържане. В нея не са вписани конкретни обстоятелства и деяния. Дори само това, би било достатъчно първоинстанционният съд да заключи, че задържането на лицето не е било съвместимо с принципа за защита от произвол. Обосноваността на акта, въз основа на който става задържането обуславя законосъобразността му и представлява съществен елемент за преценка произволността на задържането. ЕСПЧ в практиката си приема, че липсата на изложени основания в акта за задържане, е несъвместима с принципа на защита на индивида от произвол, залегнал в чл. 5, ал. 1 от КЗПЧОС. Решаващият съд въз основа на верен и точен анализ на установените факти по делото е достигнал до правно обоснования извод за липсата на елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чието кумулативно наличие е предпоставка за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното като е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - Пето отделение