Решение № 5658 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12079/2008 г.

Решение № 5658 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12079/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елисавета Йорданова Стоименова от гр. Русе срещу решение № 42 от 03.07.2008 г. постановено по адм. дело № 164/2008 г. по описа на Русенския административен съд. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и се поддържат доводи за нищожност - касационни основания по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК . Иска се неговата отмяна и решаване по същество. Ответникът - Кметът на Община - Русе не се представлява и не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба и излага подробни съображения. Върховният административен съд трето отделение, след като се запозна с доводите на касатора и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административния съд гр. Русе е отхвърлил, като неоснователна жалбата на касаторката против заповед № РД-01/476 от 19.02.2008 г. на Кмета на Община гр. Русе, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и 8, ал. 2 и ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 31, ал. 1, т. 7 от Наредба № 6 на Общинския съвет гр. Русе е прекратено наемното правоотношение между общината и Елисавета Стоименова и семейството и за ползваното от нея общинско жилище, находящо се в гр. Русе, ж. к. "Дружба 3", бл. "Мая ", вх. В, ет. 2, ап. 6. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 46, ал. 2 от ЗОС, и при липса на противоречие между посоченото правно и фактическо основание в нея. Като фактическо основание за прекратяване на наемното правоотношение е посочено, че общинското жилище не се ползва по предназначение, което съответства на чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗОС, и т. 1 - не са платени консумативите за жилището за повече от 6 месеца. Освен това съдът е приел, че са установени фактическите констатации в обжалваната заповед, като са събирани сведения от домоуправителя и направени проверки от служители на общината и полицията дали жилището се използва предназначение. Така постановеното е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания посочени от касатора. Решението не е нищожно, тъй като е издадено от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалния закон. Посочената фактическа грешка състояща се в грешно изписване на на датата на произнасяне е санирана с решение от 18.07.2008 г. При обсъждане на събраните доказателства по делото правилно съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателката не е плащала консумативите за жилището повече от 6 месеца и са налице условията за прекратяване на наемното отношение на основание разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС , както и обстоятелството, че трайно е напуснато жилището, което е послужило като основание за издаване на оспорения акт. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на процесуалните правила, поради отказът на съда да отмени дадения ход по същество на делото за събиране на допълнителни доказателства. Всяка страна е длъжна да установи твърдяните от нея факти в хода на съдебното производство, а не след приключването му. Правилно съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК която посочва, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, още повече, че в конкретния случай самия закон е предвидил, като основание за прекратяване на наемните отношения именно неплащането на консумативите за наеманото жилище. С изменението на посочената законова разпоредба изм., ДВ, бр. 54/2008 г. законодателят е предвидил още по-кратък срок, като основание за прекратяване на наемното правоотношение, а именно достатъчно е наемателя да не заплаща консумативите за период от три месеца и административния орган би имал основание да прекрати наемното правоотношение. Освен това с касационната жалба също не се представят писмени доказателства установяващи твърденията на касатора за издължаване на дължимите консумативи за жилището. Липсват и доказателства жалбоподателката с оглед семейното си и финансово положение да е искала разсрочване на плащането или социални помощи с оглед издължаване на задълженията. Задължение за административния орган е да прецени социалния статус на наемателя си и с оглед на това да издаде или не издаде административния акт, но независимо от това доказателства в касационното производство, които да доведат до промяна на установената фактическа обстановка не се представиха. С оглед на това решението се явява правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,