Решение № 1537 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2211/2009 г.

Решение № 1537 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2211/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Димитър Генев Кафеджиев от с. Бисер, общ. Харманли, срещу Решение № 857/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България /ДВ, бр. 5/09 г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска /гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Харманли, област Хасково, в частта относно определеното обезщетение за имот № 04128.501.025 по плана на с. Бисер, общ. Харманли, обл. Хасково, с отчуждена площ 1, 518 дка. С жалбата се оспорва оценката на административния орган, относно определеното обезщетение за отчуждения имот в размер на 3370 лева. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Заинтересованите страни: Министърът на регионалното развитие и благоустройство, Национална компания "Железопътна инфраструктура", министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на финансите, чрез процесуалните си представители оспорват жалбата. Върховният административен съд - I отделение, като извърши проверка на допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС. Разгледана по същество е неоснователна. В процедура по чл. 34а, ал. 1 , във връзка с чл. 34б ЗДС с Решение № 857/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България /ДВ, бр. 5/09 г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска /гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Харманли, област Хасково, в частта относно определеното обезщетение за имот № 04128.501.025 по плана на с. Бисер, общ. Харманли, обл. Хасково, с отчуждена площ 1,518 дка. Със същото решение е определено обезщетение в размер на 3 370 лева, при средната цена на кв. м. в размер на 2,22 лева. Не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателят е собственик на процесния имот въз основа на нотариален акт № 74 от 21.04.1995 г., по нот. д. № 233/95 г. По делото е приложена като доказателство независима експертна оценка на имота, изготвена в изпълнение на отчуждителна процедура по чл. 34а, във връзка с чл. 33 34б ЗДС, възложена от административния орган на 21.07.2008 г. и извършена от лицензиран оценител на имоти съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС - И. Чопаков. Видно от доказателствата по делото изготвянето на експертната оценка е извършена въз основа на договор № 2722/21.07.2008 г. В оценителския доклад е посочено, че оценката на земята е направена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като за с. Бисер за аналог е използван един нотариален акт от който е установена процесната средна стойност, а именно 2,22 лв./кв. м. По делото е изслушана неоспорена от страните експертиза, изготвена от вещото лице, въз основа на пазарен подход при определяне стойността на обезщетението по сравнителния метод (метод на пазарните аналози). В нея вещото лице сочи, че размерът на паричното обезщетение е определен чрез изследване на пазара за съответната област и район, базиран на събран и обработен обем на информация за сделки със съпоставими имоти. За пазарен аналог е използвал 2 реално извършени сделки, вписани в службата по вписвания преди 21.07.2008 г. Съгласно заключението от тези сделки осреднената цена на кв. м. е 3,64 лв. или общата стойност на обезщетението за отчуждаваната част от 1518 кв. м. е в размер на 5 525.00 лв. Същото е съобразено с разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, съгласно която пазарните цени представляват осреднени цени на сделки с имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката от административния орган и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. По изложените съображения то следва да бъде кредитирано. Жалбоподателят е направила искане за присъждане на направени разноски по делото и с оглед изхода на спора такива следва да се присъдят в размер на 300.00 лв., представляващи разходи за възнаграждение на вещото лице. Адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъдено, тъй като в представения по делото договор за правна защита и съдействие се съдържа клауза за уговорено адвокатско възнаграждение, платимо по банкова сметка, но не са ангажирани доказателства за реалното му заплащане. Предвид на изложеното, Върховния административен съд, първо отделение,