Решение № 17312 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6264/2013 г.

Решение № 17312 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6264/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Риф" ООД, представено от адв. Силвия Любенова, срещу решение № 1836/18.03.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 4437/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 20061107914/14.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта относно отказаното му право на приспадане на данъчен кредит по доставки на "Строй Комерс Груп 2003" ЕООД, "Строй Сис България 2009" ЕООД, "Елшадай 5" ЕООД, "Тора Симера" ЕООД и "НИИСМ" ЕООД, упражнено в данъчни периоди м. 04.2007 г., м. 02.2008 г., м. 11.2009 г. и м. 12.2010 г. Касаторът твърди пороци на съдебния акт поради опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по доставчици и за видовете доставки. Иска отмяна на решението и на съответната част от РА. Ответникът по касация директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АССГ част от ревизионен акт е отречено правото на приспадане на данъчен кредит на "Риф" ООД в размер на 433,20 лева по фактура № 669 от 04.02.2008 г., издадена от "Строй Комерс Груп 2003" ЕООД; в размер на 2000 лева по фактура № 422 от 10.11.2009 г., издадена от "Строй Сис България 2009" ЕООД; в размер на 3 440 лева по фактури № 350 от 09.12.2010 г. и № 409 от 14.12.2010 г., издадени от "Елшадай 5" ЕООД; в размер на 600 лева по фактура № 148 от 17.12.2010 г., издадена от "Тора Симера" ЕООД и в размер на 67,20 лева по фактура № 44 от 26.01.2007 г., издадена от "НИИСМ" ЕООД. За доставките на първите четирима доставчици, имащи за предмет стоки и услуги - СМР е изключено осъществяването им. За доставките на услуги мотивите на приходната администрация са свързани с липсата на информационна следа за вида и обема на извършените СМР и тъждеството на издателя на фактурата и извършителя на доставката. Отсъствието на индивидуализация на стоките е обосновало отказа на данъчно предимство за доставките им. Общото правно основание за отказа са разпоредбите на чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 2 вр. чл. 25, ал. 6, т. 1 и чл. 9 от ЗДДС. С липсата на връзка на услугата доставена от "НИИСМ" ЕООД с регистрацията на търговеца и позоваване на правилото на чл. 74, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е дисквалифицирано правото на данъчен кредит за тази доставка. За да отхвърли оспорването на РА, първоинстанционният съд е формирал сходни с тези на приходната администрация изводи при преценката на представляващите част от административната преписка доказателствени средства, които не са разколебани от приети в хода на съдебното дирене СТЕ и ССЕ. Установяванията на съда са по доставчици и за всяка от доставките. Доставката по фактура № 669/04.02.2008 г. на "Строй Комерс Груп 2003" ЕООД е с предмет "изкопни работи за канализация /Вакарел/. Тази фактура не е включена в дневника за продажбите на доставчика за данъчния период, а фактура със същия номер, но с дата 29.09.2007 г. е издадена на "МКОК 2003" ООД. Липсват актове и протоколи, изготвяни по време на строителството при установено от в. л. по СТЕ извършване на СМР. Аналогични са фактите по доставката на "Строй Сис България 2009" ЕООД по фактура № 422/10.11.2009 г. с предмет "отводнителни канали и утайници". Ценейки СТЕ, съдът е приел, че в обекта, представляващ поземлен имот № 752064 с площ от 10 975 кв. м заедно с производствено хале, сглобяема стоманобетонова конструкция, с колони, греди и покривни ПП панели, са изградени бетонови улеи в халето на площадката са отвеждане на отпадъчните води от производството, както и първични и вторични утаители, допълващ водопровод и бетонов улей са изградени на самата площадка, но наличието на изградени отводнителни канали и утайници не сочи кой е техният действителен извършител. Като индиции за нереалност на доставката съдът е квалифицирал липсата на наети лица полагащи зависим труд при доставчика и представения като доказателство за плащането фискален бон от нерегистрирано от доставчика фискално устройство. За доставките на "Елшадай 5" ЕООД ПО ФАКТУРА № 350/09.12.2010 г. с предмет - PERFECT рециклирана полираща машина, полуавтоматична с една глава, с два броя глави за полиране на мрамор и гранит и фактура № 409 от 14.12.2010 г. с ДО 2000,00 лева и ДДС 400,00 лева и предмет на доставката - СМР фискалните бонове за плащане в брой са от ЕКАФП, което не е регистрирано от доставчика. В обекта на "Риф" ООД е открита рециклирана полираща машина, която е с определени индивидуализиращи белези, каквито не са посочени във фактурата и договора за продажба от 06.12.2010 г. За СМР няма договори и протоколи за установяване на извършването им. Конзолният кран по доставката на "Тора Симера" ЕООД е наличен в обекта на ДЗЛ в с. Вакарел, м. "Шестте круши" без данни за извършването на монтажа му, който също е в предмета на доставката. Фискалният бон за плащане по фактурата е без индивидуализиращи данни за ЕКАФП. Обобщението на съда за горните доставки е свързано с понятието за данъчен кредит, обвързването на възникването му с настъпването на данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, а не само с притежаването на данъчен документ. Доставката на "НИИСМ" ЕООД е за услуга - извършване на геоложки проби. За нея съдът е изключил връзката с регистрацията на търговеца, за която да възникне правото на данъчен кредит по чл. 74, ал. 3 от ЗДДС. Решението е правилно. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата за спорните доставки. Тази дейност е детерминирана от активността на страните по въвеждане на твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици. Това е съдържанието на състезателното начало в процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството - мотивите на РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. В оспорения пред АССГ РА органите по приходите изключват възможността доставчикът да е извършил доставките, тъй като липсват писмени актове, носещи информационна следа за изпълнението и отсъства дължимият персонален ресурс. Твърдението на ДЗЛ за съществуващо право на приспадане на данъчен кредит, чийто субект е то, се въвежда с включване на размера на данъчния кредит в СД за съответния период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС и посочване на документа по чл. 71 в дневника за покупките за този период. С арг. от чл. 68 от действащия ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС/. При тази си обвързаност в ревизионното производство и пред първата инстанция данъчният субект не е провел главно пълно доказване на релевантните за претендираното право на данъчен кредит обстоятелства по доставките на стоки и услуги. Не е убедително доказването на предпоставките за данъчно предимство по доставките на СМР със съществуването в обекта на касатора на техния резултат. Този факт сочи извършването на доставката и получателя, но не и доставчика /вж. чл. 11 от ЗДДС/. Това определя обсъжданото доказателство като индиция, от която са възможни изводи за различни доставчици - издателите на спорните фактури, трето лице или получателя сам да си е осигурил изпълнение. Без да се концентрирани установяванията до доставчик съвпадащ с този сочен в данъчния документ или за изпълнител трето лице, но без представи за това обстоятелство у получателя, съществува неопределеност, несъвместима с изискванията за пълно доказване. Щом не е установен доставчика, няма как при действието на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС да се обоснове настъпването на данъчно събитие /изискване на разпоредбата е това да е данъчно задължено лице, а преценката е конкретна/ и възникването на задължението за начисляване на данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Начисляването на ДДС в тази хипотеза е неправомерно и дисквалифицира правото на данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Стоките предмет на доставките от "Елшадай 5" ЕООД и от "Тора Симера" ЕООД не са индивидуализирани във фактурите, а полиращата машина и в договора за продажба. Това е пречка обективираното в договора и фактурите съгласие да е достатъчно за транслативния ефект с арг. от чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. Не е установено машините да са усвоени от доставчика и да са единствени от този род в предприятието му, та да е възможно определянето им по съгласие на страните в първата хипотеза на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. В същото време липсва информационен източник за предаване, което да сочи на втората хипотеза на преминаване на собствеността върху родово определени вещи по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. За значението на държането на стоките от получателя при неопределеността на доставчика е относимо изцяло приетото по-горе за доставката на услуги. При неустановено доставяне на стоките от издателите на фактурите последицата е неправомерност на начисления от тях данък и изключването на правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Несъмнено липсва конекситет между получената от "НИИСМ" ЕООД услуга по фактура № 44/26.01.2007 г., свързана с геодезия и регистърното производство на касатора по ТЗ, затова и положителната предпоставка за правото на данъчен кредит за тази услуга по чл. 74, ал. 3, т. 1 от ЗДДС не е осъществена. Правилно АССГ отбелязва отсъствието и на кумулативно дължимата предпоставка по чл. 74, ал. 3, т. 2 от ЗДДС - услугата да е получена не по-рано от един месец преди регистрацията по ТЗ, а процесната доставка следва във времето възникването на правосубектността на търговеца. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение