Решение № 15438 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9129/2012 г.

Решение № 15438 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9129/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Благоевград, против решение № 751/22.05.2012 г., постановено по адм. дело № 205/2012 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отменено решение № П-04/5.03.2012 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане № ПОВН - 44/17.01.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Небие Алилова Джилджова от с. Сатовча, област Благоевградска, оспорва жалбата. В писмено възражение и в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Велинова излага съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Благоевград е отменено решение № П-04/5.03.2012 г. на директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждане № ПОВН - 44/17.01.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. За да постанови този акт съдът е приел, че с разпореждането, потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на ТП на НОИ, незаконосъобразно е разпоредено жалбоподателката Небие Алилова Джилджова да възстанови недобросъвестно получени суми за временна работоспособност за периодите 20.09 - 24.10.2010 г., 15.12 - 29.12.2010 г. и 8.02 - 15.02.2011 г., изплатени по издадени на същата болнични листове. Изложил е, че жалбоподателката е получила обезщетенията при наличие на законовите предпоставки за изплащането им, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "а" КСО, тъй като е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО. В тази връзка съдът е посочил, че и след смъртта на съпруга на жалбоподателката Ахмед Джилджов, действащ като едноличен търговец, който е бил и работодател на жалбоподателката по трудов договор, същата е продължила да бъде осигурено лице, тъй като няма прекъсване на осигуряването. В случая жалбоподателката като наследник на починалото лице е поела предприятието на едноличния търговец и това обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 19.08.2011 г., след което за нея е възникнало задължение в качеството й на едноличен търговец - самоосигуряващо се лице, да подаде съответна декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Небие Алилова Джилджова, ответник в касационното производство, е имала сключен трудов договор с ЕТ "Ахмед Джилджов - Родопи" - с. Сатовча. Лицето, действащо като едноличен търговец - Ахмед Джилджов, е починало на 27.06.2010 г., а Небие Джилджова е един от неговите наследници, като преживяла съпруга. С договор за прехвърляне на предприятие на едноличен търговец от 12.07.2010 г., с нотариална заверка на подписите от същата дата, сключен между тримата наследници на Ахмед Джамалов Джилджов, Алил Джилджов и Пембе Пильоева /деца на наследодателя/ са дарили на майка си Небие Джилджова наследствените си части от предприятието и фирмата на ЕТ "Ахмед Джилджов - Родопи" като съвкупност от права, задължения и фактически отношения; според договора след прехвърлянето фирмата на едноличния търговец се запазва като се прибавя собственото и фамилното име на приобретателя и фирмата на ЕТ става "Ахмед Джилджов - Родопи - Небие Джилджова". Тези обстоятелства са вписани в Търговския регистър на 19.08.2011 г., след няколко отказа за вписване, постановени на различни основания. Безспорно е установено също, че през целия период от смъртта на физическото лице, действащо като едноличен търговец, настъпила на 27.06.2010 г., до датата на вписване в Търговския регистър на поемане на предприятието на едноличния търговец от Небие Джилджова - на 19.08.2011 г., същата е внасяла за себе си осигурителни вноски за всички осигурителни рискове, включително за общо заболяване и майчинство, като осигурявано лице на основание трудов договор. По делото не се спори, че през същия период Небие Джилджова е осъществяла трудова дейност, която е била същата като дейността, осъществявана от нея по трудовия договор, сключен с едноличния търговец. На Небие Алилова Джилджова са издадени болнични листове, удостоверяващи временна неработоспособност, както следва: болничен лист вх. № 01-001-01-00021191/20.10.2010 г. за периода 20.09.2010 г. - 24.10.2010 г., вх. № 01-001-01-0022562/18.01.2011 г. за периода 15.12.2010 г. - 29.12.2010 г. и вх. № 01-001-01-0023582/18.03.2011 г. за периода 8.02.2011 г. - 15.02.2011 г. Тези болнични листове са представени от ЕТ "Ахмед Джилджов - Родопи" в ТП на НОИ и по тях е изплатено съответно обезщетение за временна неработоспособност. При тази фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд са правилни. От правна страна, в чл. 40, ал. 1 КСО /в редакцията, съгласно ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.01.2011 г./, е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Според редакцията на разпоредбата, действаща до 1.01.2011 г. осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, спорът по делото е свързан с отговора на въпроса дали Небие Джилджова има качеството "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство за периода от смъртта на физическото лице, действащо като едноличен търговец, с когото е имала сключен трудов договор, до датата на вписването в Търговския регистър на поемането от същата по реда на чл. 15, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 2 от Търговския закон на предприятието на едноличния търговец. Според легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и т. 5; самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Както се посочи по-горе, в случая Небие Джилджова е упражнявала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, не се спори и че осигурителните вноски за спорния период, включително за риска общо заболяване и майчинство, са внесени. Неправилно е поддържаното от касатора становище, че тези вноски не са били дължими, поради което и тяхното внасяне не можело да породи правни последици. Небие Джилджова е била в трудово правоотношение с едноличния търговец и след смъртта на физическото лице, действащо като едноличен търговец е продължила да се осигурява като наето по трудов договор лице. Неправилно е становището на административния орган, че със смъртта на едноличния търговец, който е бил работодател на Небие Джилджова, трудовото правоотношение между същите е прекратено. Със смъртта на физическото лице се открива неговото наследство, а когато това лице е действало като едноличен търговец, в наследството му се включва и предприятието на едноличния търговец. Наследниците на починалото лице получават наследството му съобразно наследствените си права и когато са повече от един, го придобиват в съсобственост. В случая починалото лице има трима наследника, един от които е Небие Джилджова, поради което след откриване на наследството, тримата са придобили наследството, включително и предприятието на едноличния търговец в съсобственост. На това основание по трудовото правоотношение между ЕТ "Ахмед Джилджов - Родопи" като работодател и Небие Джилджова, като работник, е настъпила промяна на страната на работодателя в резултат на смяна на собственика на предприятието на ЕТ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда в тези случаи трудовото правоотношение не се прекратява, като според ал. 2 на същия член, правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател, т. е. работодател се счита новият собственик на предприятието, или в случая - тримата наследници. С оглед прехвърлянето на предприятието /на съответните наследени идеални части от него/ от част от наследниците на друг наследник - Небие Джилджова, по реда на чл. 15, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 2 ТЗ, последната е станала собственик на предприятието на едноличния търговец и съответно - работодател по трудовите правоотношения, сключени от едноличния търговец преди смъртта на физическото лице, действащо като едноличен търговец. Прехвърлянето на предприятието и поемането на предприятието на ЕТ от Небие Джилджова обаче е породило правни последици и е противопоставимо на трети лица след вписването на тези обстоятелства в Търговския регистър, което е осъществено на 19.08.2011 г. Едва след тази дата може да се приеме, че има сливане на качествата работодател и работник и съответно - пречка за съществуването на трудово правоотношение. От изложеното се налага изводът, че за периода от 27.06.2010 г. до 19.08.2011 г. внасяните за Небие Джилджова осигурителни вноски са били дължими, т. е. внасянето им е при наличие на основание за това. Следва в тази връзка да се добави, че след смъртта на физическото лице, действащо като едноличен търговец и преди вписването на поемането на предприятието на едноличен търговец в Търговския регистър, не е съществувало основание за регистрирането на Небие Джилджова като самоосигуряващо се лице и съответно - за внасянето от нейна страна на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Упражняването на трудова дейност в предприятие на едноличен търговец, което е придобито от наследниците на починалото физическо лице, действало като едноличен търговец, не представлява основание за самоосигуряване на един от тези наследници, който все още не е придобил предприятието по реда на чл. 15, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 2 ТЗ, тъй като не попада в нито една от категориите лица по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Според същата разпоредба задължение за осигуряване като самоосигуряващо се лице възниква едва от деня на започване на трудовата дейност като едноличен търговец. Както се признава и в касационната жалба, за Небие Джилджова е възникнало задължение за подаване на декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице и съответно - за осигуряване на това основание, едва от датата на вписването в Търговския регистър на поемането на предприятието и съответно - на вписването й като едноличен търговец. Предвид изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,