Решение № 3754 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10442/2020 г.

Решение № 3754 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10442/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Благоевград, подадена чрез процесуален представител юрк. З., против решение № 3363/29.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1600/2020 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е тълкувал нормата на чл. 38, ал. 5 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. (Наредба № 14/28.05.2015 г.) като в тази връзка се позовава на § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г. и чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Касаторът възразява срещу извода на съда, че административният орган е бил длъжен да укаже за нередовността по подадената заявка. Искането от съда е да постанови решение, с което отмени изцяло оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди акта за установяване на публично държавно вземане като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че съдът не уважи касационната жалба. Ответната страна – М. П., оспорва касационната жалба като неоснователна в представен отговор по чл. 213а, ал. 1 АПК, чрез пълномощника адв. Д., и моли съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение. В представена по делото писмена защита развива подробни доводи за неоснователност на жалбата като се позовава на практика на ВАС. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 3363/29.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1600/2020 г. по описа на Административен съд София-град, е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 10/06/1/0.0.1668/2/01/04/01 от 1.11.2018 г., издаден от директора на областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - Благоевград, с който на М. П. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по договор № 10/06/1/0.0.1668/04.02.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо сумата на полученото първо плащане по договора, ведно с дължимата лихва. От фактическа страна съдът е установил, че на 4.02.2016 г. между ДФ "Земеделие" и М. П. е сключен договор № 10/06/1/0.0.1668 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според чл. 3, ал. 1 от договора, одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 48 895 лв., които се изплащат на два етапа: първо плащане в размер на 24 447, 50 лв. - в срок до два месеца от сключване на договора, освен ако не са налице изключенията по чл. 3, ал. 2, т. 1, б. "а" и б. "б"; второ плащане в размер на 24 447, 50 лв., което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи заявка за второ плащане. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, заявката за второ плащане се подава в срок до 10.03.2018 г., но не по-рано от един месец преди изтичане на срока по чл. 6, ал. 1, а според чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора ДФ "Земеделие" изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и ползвателят няма право да получи второто плащане, когато ползвателят не е подал заявка за второто плащане в срока по чл. 3, ал. 3 или не е представил изисканите от Фонда допълнителни документи и/или информация в срок до 10 работни дни от уведомяването за това. На 28.03.2018 г. М. П. е подала заявка за второ плащане по договора с приложени към нея документи по пощата с вх. № 02-0136500/135 от 29.03.2018 г. на ДФ "Земеделие". Към документите е представила и два броя болнични листи за временна неработоспособност за периода 07.03.2018 - 20.03.2018 г. и 22.03.2018 г. - 27.03.2018 г. с режим на лечение домашен - амбулаторен, с причина общо заболяване и описана диагноза. Входираните документи са върнати на ползвателя на помощта с писмо от 2.04.2018 г. предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., която изисква документите да бъдат подадени лично от ползвателя. На 26.04.2018 г. до П. е изпратено уведомително писмо № 01-013-6500/230 от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Благоевград, с което е уведомена за откриване на производство по налагане на финансови корекции, тъй като не е спазила задължението по чл. 3, ал. 3 от договора и чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. да подаде в срок до 10.03.2018 г. заявка за второ плащане. От нейна страна е подадено възражение, като административният орган е приел, че представените документи не доказват наличието на обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане в срок. На основание чл. 38, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 45, т. 6, във връзка с чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г., респективно чл. 9, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 3, ал. 3 и чл. 24, ал. 2, т. 4 от договор № 10/06/1/0.0.1668 от 4.02.2016 г., от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Благоевград е издаден оспореният АУПДВ, с който е отказано изцяло одобрена финансова помощ и е прекратен договора, определено е на М. П. задължение в размер на 24 447, 50 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2018 г. За да уважи жалбата и отмени като незаконосъобразен процесния АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. След преценка на установените факти и обстоятелства съдът е приел, че подаването на попълнена заявка за плащане с приложени към нея документи след изтичане на регламентирания срок се дължи на временна неработоспособност на бенефициера, документирана с представени болнични листи. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. Пред Административен съд София-град не е било спорно, че ответникът по касационната жалба е бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и че е получил първо плащане по него в размер на установената с АУПДВ главница. Поради неподаване в срок на заявката за второ плащане на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. с процесния АУПДВ е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2018 г. Със същия акт е отказана изцяло одобрената финансова помощ и е прекратен договорът. По делото е безспорно установено, че заявката за второ плащане, комплектована с документи, е подадена чрез пощенски оператор на 28.03.2018 г. В случая, с представените два болнични листи се установява настъпила временна неработоспособност на М. П. в периода 07.03.2018 - 27.03.2018 г., като извънредно обстоятелство възпрепятствало я да подаде заявка за второ плащане в срок до 10.03.2018 г. Правилно са ценени от първоинстанционния съд представените болнични листи, тъй като са издадени за релевантния период за подаване на заявката за второ плащане и с тях адресатът на акта е доказал наличието на особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на заявката в срока, определен нормативно и в договора. Правилни са изводите на съда и за нарушаване на разпоредбите на чл. 35 - чл. 36 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., в случай на липса или нередовност на документите по ал. 1 регионалната разплащателна агенция не приема заявката за плащане и връща документите на ползвателя на помощта заедно с писмено изложение на липсите и нередовностите. Съобразно чл. 35, ал. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г., след отстраняване на пропуските по ал. 2 ползвателят на помощта има право в рамките на съответния срок по чл. 34, ал. 2 отново да подаде заявка за плащане. Правилно съдът е посочил, че административният орган, констатирал неспазване на изискването по чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., е следвало да укаже на М. П. за нередовността на отправената заявка за второ плащане, съответно да посочи липсващите документи, които според него следва да бъдат представени, а не да връща получените документи на адресата. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., в случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти РА уведомява с мотивирано писмо ползвателя, който в срок до 10 работни дни от уведомяването може да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти, чрез представяне на допълнителни и/или нови документи, включително документи извън посочените в приложение № 7, които са свързани с извършване на подпомаганата дейност. Това задължение не е спазено от административния орган, което води до необоснованост на мотивите в оспорения акт за нередовност на подаденото заявление за второ плащане. С оглед изложеното следва да се приеме, че не е налице виновно неизпълнение на договорно и нормативно установено задължение за подаване на заявка за второ плащане в уговорения срок с произтичащите от това правни последици – прекратяване на договора за финансова помощ и възстановяване на полученото първо плащане. Посочените в АУПДВ правни основания за издаването му не съответстват на установената по делото фактическа обстановка. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид обстоятелството, че с него е отменен АУПДВ, следва да бъде постановено и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по заявката на П. за второ плащане по договора. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ответникът по касация е заплатил изцяло и в брой уговореното при подписване на договора възнаграждение в размер на 600 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство, който е близо до предвидения минимален размер, визиран в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При тези данни и с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,