Решение № 6793 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2016 г.

Решение № 6793 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. С., против решение № 218/30.11.2015 г., постановено по адм. дело № 261/2015 година по описа на Административен съд Смолян с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се обяви за нищожен или отмени като незаконосъобразен оспореният от дружеството пред съд Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Ответникът, зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ от 20.12.2013 година на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е установено публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" за кампания 2010 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и правилно приложение на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Не е налице твърдяната в касационната жалба нищожност на обжалвания АУПДВ, като издаден от некомпетентен орган. Органът, издал оспорения акт за установяване на публично държавно вземане е определен от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в съответствие с разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно тази разпоредба, към която препраща чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е притежавал материалната компетентност да издаде обжалваният пред съд АУПДВ, предоставена му с представената по делото заповед № 03-РО/2866 от 12.11.2013 година на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". От приетите по делото доказателства е установено, че дружеството жалбоподател е поело петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013. За 2010 година, първата година от ангажимента бенефициентът е получил субсидия в размер на 4162. 92 лева. С уведомително писмо от 14.05.2013 г., зам. изпълнителният директор на ДФЗ е прекратил поетия от [фирма] ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент не е обжалван и е влязъл в сила. С писмо от 14.08.2013 г. дружеството е уведомено за откриване на производство по издаване на АУПДВ. На 20.12.2013 г., въз основа на влязлото в сила уведомително писмо за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент по мярка 214, е издаден акт за установяване на публично държавно вземане, в размера на изплатената субсидия за 2010 г. Изпълнението на поетия ангажимент за петгодишен период изрично е декларирано от [фирма] при подаване на заявлението за финансово подпомагане. Поетото задължение не е изпълнено, като на третата година ангажиментът е прекратен с влязъл в сила административен акт. Прекратяването на ангажимента има за естествена правна последица възстановяване на получената субсидия. Не е налице твърдяната в касационната жалба липса на мотиви на оспорения пред съда АУПДВ. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение