Решение № 13178 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16669/2013 г.

Решение № 13178 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16669/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Анрад" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София против решение № 6431/24.10.2013 г. по адм. д. № 8676/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 1007254/11.02.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1492/31.08.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, (Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, считано от 1.01.2013 г.) за отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 01, м. 03, м. 04 и м. 08. 2009 г., м. 04 и м. 07.2010 г., както и начислените лихви по фактури, издадени от: "Вектрон" ЕООД, "Билд Дивелъпмънт" ЕООД, "Геопроект строй - БГ" ЕООД и "Дема инженеринг" ЕООД, в резултат на което е установен ДДС за довнасяне, както и в частта за присъдените разноски. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на решението и твърдения, че мотивите са неправилни, непоследователни и несъответстващи на събраните по делото доказателства и на приложимия материален закон. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че доказателствената тежест за установяване на реално осъществените СМР по процесните фактури е за жалбоподателя, като в тази връзка се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз - решения по дела: С-80/11 и С-142/11, С-324/11, С-285/11. Иска отмяна на решението и вместо него постановяване на друго решение, по същество, с което да се отмени РА и се присъдят разноски, за които представя списък и документ за внесено адвокатско възнаграждение за защита пред ВАС в размер на 6000 лв. В съдебно заседание касаторът е представен от адв. Едрева, преупълномощена от адв. Терзиева.

Ответната страна - ДД "ОДОП"-София, оспорва касационната жалба и размера на адвокатското възнаграждение като прекомерно, чрез процесуалния представител юрк. Василев, който желае решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт с отказан данъчен кредит в размер и по доставчици, както следва:

• в размер на 22 633, 67 лв. по фактури, издадени от "Вектрон" ЕООД за данъчен период м. 01.09 г.;

• в размер на 30 627, 22 лв. по фактури, издадени от "Билд Дивелъпмънт" ЕООД за данъчни периоди м. 01., м. 03., м. 04.2009 г. и м. 07.2010 г.;

• в размер на 37 827, 08 лв. по фактури, издадени от "Геопроект строй - БГ" ЕООД за данъчни периоди м. 03. и м. 08.2009 г.;

• в размер на 1700 лв. по фактури, издадени от "Дема инженеринг" ЕООД за данъчен период м. 04.2010 г.

Всички оспорени фактури са с предмет СМР.

По обяснения на ревизирания субект СМР са доставени в обекти, възложени на "Анрад " ЕООД от различни възложители.

Отказът на ревизиращите органи е мотивиран с недоказани реални доставки, поради ненамиране на доставчиците на адресите им, с изключение на "Вектрон" ЕООД, непредставяне на изисканите документи, свързани с доставките или непълнота на представените документи, свързани с процесните фактури.

В хода на оспорване на РА пред първоинстанционния съд са представени последователно различни писмени доказателства от жалбоподателя, за част от които се твърди, че изхождат от счетоводството на съответния доставчик.

Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза потвърждава извода за ненамиране на доставчиците на данъчните адреси, с изключение на "Вектрон" ЕООД, което възпрепятства отговора на въпроса за редовно водено счетоводство и невъзможност за потвърждаване, че представените документи изхождат от счетоводствата на съответните доставчици. При неосъществен контакт с представители на фирмите-доставчици, не е доказано, че така представените допълнително договори, анекси, приемо-предавателни протоколи и пр., са действително двустранно изготвени и подписани. При това, съдът е приел, че представените пред съда допълнителни доказателства са създадени за целите на процеса, с оглед доказване на благоприятни за страната факти във фазата на обжалване на РА.

Единствено доставчика "Вектрон" ЕООД, при извършената насрещна проверка е открит на адреса и е представил Договор от 3.01.2008 г., сключен между двете фирми, с предмет на договора - СМР, които следва да са подробно описани в приложени оферта и проектна документация, със срок на изпълнение на СМР - 30 работни дни след подписване на договора, т. е. до 3.02.2008 г. Към договора не са приложени посочените в него оферта и проектна документация, което не дава възможност да се определи предмета на доставката. При насрещната проверка на доставчика, ревизиращите органи не са установили доказателства за извършени разходи за труд и материали. Доставчикът "Вектрон" ЕООД е декларирал, че е ползвал подизпълнител "Венима " ЕООД, във връзка с което е представил фактури от подизпълнителя от м. 03 и м. 05.2009 г. Представени са споразумения за прихващане на насрещни задължения, протоколи за установяване завършването на натурални видове СМР за посочените по-горе обекти. Впоследствие, от ревизираното дружество са представени Анекс от 21.04.2008 г. към договора, с който срокът на изпълнение е удължен до 30.12.2008 г. и протоколи за установяване завършването на натурални видове СМР на различни обекти, но същите не са били налични при насрещната проверка на доставчика в хода на ревизията и правилно съдът е приел, че същите са съставени за целите на процеса. При така събраните доказателства, не е установено издадените фактури от д. п. м. 01.09 г. да са свързани с Договора с краен срок 3.02.2008 г., нито пък са свързани с последващи фактури, издадени от м. 03 и м. 05.09 г.

Посочените от жалбоподателя строителни обекти, където по негови твърдения са осъществявани процесните СМР са: жилищна сграда на ул. "Кота 1050" № 21, сграда на Кока-Кола в кв. "Хладилника", ул. "Сребърна" № 21, сграда на ЦКС на ул. "Раковски № 99, ж. к. "Яворов" преустройство на магазин, УНСБАЛ "Св. Екатерина", обект в с. Алваново. "Медицински център Деца с проблеми в развитието, Студентски град, бл. 11", жилищна сграда с магазини, кафене, ателиета и подземни гаражи, находяща се в София, ж. к. Люлин - 1, кв. 69а, УПИ II-2450,2451,учебен център на ЦКС на ул. "П. Евтимий" № 26, гр. Бургас.

Не е установено как са възложени строителствата по обектите на "Анрад" ЕООД като изпълнител, каква е стойността на поръчката и дали е по реда на Закона за обществените поръчки, който изисква определена документация и изрично съгласие на възложителя за ползване на подизпълнител, каквито данни в случая не са установени.

Твърденията за ползвани подизпълнители, са непоследователни и необосновани.

Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице, след оглед на място и съобразно обясненията на представител на дружеството-жалбоподател е дало подробно заключение по поставените въпроси, конкретизирайки наличните СМР в обектите, съобразно обясненията на представител на дружеството-жалбоподател. Действително, по делото са налице доказателства, че жалбоподателят е изпълнил доставки с предмет СМР, във връзка с Договори от негови възложители, но установени са несъответствия в датите на приемане на СМР, като за част от обектите са налице протоколи за установяване завършването на натурални видове СМР, подписани от различен възложител и изпълнител "Анрад" ЕООД, при това с дати, преди датите на представените протоколи за завършени СМР с подизпълнителите. Представени са по няколко идентични договора за един и същ обект, но с различни дати. В договорите е отразено, че видовете СМР ще бъдат уточнени в оферти, но такива не са представени. Анализът на така представените документи в тяхната съвкупност установява несъответствия между документите на възложител и пряк изпълнител и между изпълнител и подизпълнител, като последните са с дати в периоди по-късни от периодите на документите за приемане на СМР, представени от ревизираното дружество като подписани с прекия изпълнител и пряк доставчик.

Тези несъответствия правят невъзможно установяването на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС и реално извършена доставка по смисъла на чл. 8 ЗДДС по спорните фактури, по които дружеството-жалбоподател е ползвало ДК.

Както в хода на ревизията, така и в съдебното производство по обжалване на РА, не е предоставен достъп до счетоводствата на доставчиците и не са ангажирани каквито и да е доказателства, че същите са разполагали с необходимата техника за извършване на договорените услуги и квалифициран персонал, както и за осчетоводяване на доставките. Не е доказано изписване на материалите, свързани с осъществените СМР. Както правилно е приел съдът, доказването на обстоятелства, свързани с кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците на СМР не следва да се вменява изцяло в тежест на жалбоподателя, но при осъществени СМР на посочени обекти е задължителна наличност на строителна документация, която последователно да установи етапите на строителство. Съществуването на такава документация е следвало да бъде установена още в хода на ревизията, а не в хода на оспорване на съответните актове на органа по приходите - РД и РА, да се представят различни документи, с които се цели оборването на една или друга констатация. Съдът е установил значителни разминавания и повторения в отделни представени в хода на процеса на оспорване документи, за които е приел, че са съставени за целите на процеса. При ненамиране на доставчиците на адресите им и липса на каквато и да е документация, изходяща от техните счетоводства, недоказан остава факта, че представените допълнително частни документи са двустранно изготвени. В хода на ревизията не са приложени от оспорващия цитираните в повечето процесни договори оферти, в които следва да се съдържа подробно и ясно описание на договорените услуги, което прави невъзможна преценката за изпълнение на фактурираните услуги СМР и препятства преценката дали тези услуги са реално изпълнени на обектите, посочени в приемно-предавателните протоколи и доколко съвпадат с последващи доставки на жалбоподателя. На следващо място, представените в хода на ревизията и пред съда доказателства съдържат взаимно противоречащи си данни. Съществуват протоколи за приемане на СМР на съответен обект, подписани между възложител и "Анрад" ЕООД с дати, преди датите на протоколи за приемане на СМР от "Анрад" ЕООД като възложител на подизпълнителите - негови доставчици, издатели на спорните фактури. Представените допълнително в хода на съдебното обжалване анекси към договори, както и представените в хода на съдебното производство възлагателни писма, с които са възлагани изпълнението на определени дейности, правилно не са кредитирани от съда с мотив, че същите са създадени специално за производството по обжалване на РА. Наличието на възлагателните писма е посочено едва в писмените бележки, представени по делото от процесуалния представител на жалбоподателя и приложени по делото след изискването им от съда. От друга страна, с посочените възлагателни писма е възложено извършване на СМР в периоди преди сключването на договорите, което е необосновано.

Действително, по делото са налице доказателства, че жалбоподателят е изпълнил доставки с предмет СМР на различни обекти, но не са ангажирани достатъчно доказателства, установяващи, че тези услуги - СМР, са изпълнени именно от доставчиците "Вектрон" ЕООД, "Билд Дивелъпмънт" ЕООД, "Геопроект строй - БГ" ЕООД и "Дема инженеринг" ЕООД, които са издали процесните фактури. В голяма част от представените доказателства - договори и приемо-предавателни протоколи се установяват отношенията между жалбоподателя и съответния възложител на СМР на различните обекти, но доказателства свързани с издателите на фактурите, като реален изпълнител на извършените СМР на съответните посочени от жалбоподателя обекти липсват по делото.

Въз основа на съвкупна преценка на представените по делото писмени доказателства, съдът е обосновал изводи за законосъобразен отказ на данъчен кредит, поради липса на доказателства за реални доставки на стоки и услуги от процесните доставчици.

Правилно съдът е тълкувал и приложил относимите правни разпоредби на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС за възникване и упражняване на данъчен кредит, както и ограниченията на чл. 70 и чл. 71 ЗДДС.

Основната и водеща предпоставка за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на действително получени от регистрираното лице стоки и/или услуги по облагаеми доставки.

Както правилно е приел съдът, ненамирането на доставчиците от ревизиращите органи и недоказване произхода на стоките не представляват основания за отказ на право на данъчен кредит.

В същото време, жалбоподателят е този който следва да докаже, че реално е получил процесните доставки на услуги, респ. че същите са изпълнени от доставчиците, които са издали фактурите, документиращи тези доставки.

Правилно съдът е цитирал в този смисъл решенията на Съда на Европейския съюз по дела С-152/02 и С-324/11.

В настоящия случай в процесните фактури липсва конкретизиран вида на услугите, поради което съдържанието на фактурите не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугите не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Тази неяснота относно предмета на доставката не е преодоляна чрез съпътстващи фактурата документи или представени такива от ревизираното лице, както до издаване на спорния РА, така и в хода на обжалването му пред решаващия административен орган и пред съда. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие. В този смисъл е Решение от 8.05.2013 г. по дело С-271/12 на Съда на Европейския съюз. Тази неяснота прави невъзможна съпоставимостта между фактурираните СМР и тези, които са реализирани на посочените от жалбоподателя обекти, за да бъдат приложими цитираните от касатора в касационната жалба решения на Върховния административен съд и съответно решения на Съда на Европейския съюз, и основно - решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11.

По изложените съображения, решението с изводи за законосъобразност на РА и неоснователност на жалбата срещу него, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

На ответника по касация не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната инстанция, поискано в съдебно заседание от процесуалния представител юрк. Василев, тъй като такова е присъдено с първоинстанционното решение и същото е в еднократен размер за цялото съдебно производство, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,